Успехът на киното у нас в началото на ХХ век

Успехът на киното у нас при започване на ХХ век е обвързван със относително високата просвета на българите в онази ера и с огромния им интерес и любознание към всички новости в обществото. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция кинокритикът проф. Александър Донев. Той е измежду членовете на екипа на научно-изследователския план на бранш „ Екранни изкуства “ в Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките „ Кинокултура, изкуства и национални облици в България “. показваща над 700 рекламни карета и страници, оповестени във вестници и списания, както и подборка от киноплакати.

Той уточни, че традициите на България в киното датират през цялото време на основаването на киното като изкуство. „ Все отново за онази ера тази една година забавяне, с която идват у нас първите пътуващи кинопредприемачи, които провеждат кино прожекции, е незабележим интервал “, сподели проф. Донев.

И напомни, че у нас стартират да се строят непрекъснати кинозали или това са стационарни кина - специфични зали за кинопрожекции, при започване на предишния век и паралелно с тези процеси в Европа. „ България има доста по-дълги, по-големи и по-широки обичаи в общуването с киното, в сравнение с допуска огромна част от обществото “, добави специалистът. И посочи, че първото кино в София се появява 1908 година, идващото - две години по-късно, през 1910 година, следва разкриване на кинозали през 1912, 1913 година. Кина се появяват и отвън столицата даже и в дребни градове като Хасково, където киносалон е открит през 1912 година. В Стара Загора също първата кинозала е основана през 1913-1914 година.

Проф. Александър Донев акцентира, че до края на Първата международна война (ПСВ) кинопубликата е била главно от по-нисшите съсловия - от простолюдието и основно младежка аудитория. Имало е и по-екстравагантни интелектуалци и представители на по-високите съсловия, които също са проявявали интерес към киното. Но след края на ПСВ това се трансформира. Причината за това се крие евентуално и в смяна на филмите, тъй като до 1912-1913 година преобладават късометражните филми, само че от 1915 година пълнометражният филм стартира да става главната киноформа, която участва в киносалоните, изясни кинокритикът.

„ Това изравнява по някакъв метод филмовото прекарване с това, което е в операта, в театъра. Киното дато дава опция да се описват по-сложни истории, да бъдат наранени по-комплексни тематики и по-разгърнати сюжети “, изясни ученият. Той акцентира, че в зората на киното филмите са залагали на първичната атракция и сензационността на някакви изключителни неща, които се показват на екрана. Но по-късно следват по-дискретно разгърнати сюжети и по-сложни истории, които са по-близки до всекидневието, до бита и до традицията за сходен жанр представления. „ Това притегля и по-културните пластове на обществото и хората с по-големи художествени искания, които са привикнали да вървят на спектакъл и могат да съпоставят едното прекарване и зрелище, което към този момент е одобрено, и киното “, сподели проф. Александър Донев.

Той акцентира, че точно през този интервал - при започване на 20-те години на предишния век, седмото изкуство стартира да развива своите характерни преимущества. Това са опцията да споделя доста по-динамично посредством монтажа, както и да води феновете на най-различни екзотични места. Появяват се нови техники за описване, които надвишават опциите на това, което оферират другите театрални форми - спектакъл, опера, балет, изясни още той. Това несъмнено, дава отражение като усилва интереса на публиката, тъй като на екрана могат да се показват събития, положения и процеси, които нямат място на театралната сцена.

„ Това са естествени процеси и в България не се случва нещо друго. В цяла Европа същинската кино просвета се образува в този интервал “, сподели киноекспертът.

Роля в този развой изиграват и появяването на първите кино списания, които също са значим фактор. „ Още с развиването на стационарните кина се развива една поредна рекламна политика на кинозалите, която с цел да притегля аудитория, непрестанно разгласява рекламни известия “, разяснява проф. Александър Донев. И напомни, че една от аргументите да се появяват разгърнати изявления за филми в огромните софийски вестници през 1913-1914 година е, че доста от филмите са се представяли с задграничните си междукадрови надписи, липсвали са български надписи. Поради това разпространителите са имали потребност да показват по-подробно сюжета. „ В редица вестници се появяват големи подлистници, в които се показват новоизлизащите филми с детайлно пояснение на наличието на лентата. Това дава опция на публиката да има визия за действието на кино лентата, когато отиде да го гледа “, изясни кинокритикът.

По отношение на актуалното българско кино проф. Александър Донев съобщи, че съгласно него киноиндустрията у нас през днешния ден се развива съответно на изискванията, в които е сложена. „ Трудно бихме могли да пожелаваме и да чакаме освен това. Ако създадем в детайли съпоставяне, в никакъв случай през социалистическата ера българското кино не е имало толкоз огромни интернационалните триумфи, каквито има през последните 15-20 години. България участва в условия на доста по-голяма конкуренция, в сравнение с по това време, и на най-големите фестивали и получава награди “, изясни киноекспертът. И разясни, че актуалното кино, изключително това, което е по-алтернативно, по-високохудожествено кино, което е региона, в която работят българските създатели, е политически доста натоварено. Това го прави насочено по настоящите политически събития, от които България отсъства. „ За положително или за зло, ние не сме в новините на света. И това по някакъв метод не подтиква интереса на останалия свят към България изобщо. Защото би трябвало да има интерес към България като страна, с цел да има интерес и към българското кино “, счита той. И споделя, че „ ние нямаме такива създатели, които поради личната си персона и личното си кино виждане, кино гений, кино мислене да провокират интереса на света. Интересът към българското кино постоянно ще бъде функционалност от това какво се случва в България. “

Проф. Донев акцентира, че българското кино има относително добър авторитет. Като напомни, че в който ще се организира от 12 до 22 февруари, ще вземат участие два кино лентата, в които България участва доста интензивно. Единият е „ Лъст “ на нашата режисьорка Ралица Петрова, другият е „ Нина роза “ на канадската й колежка Женвиев Дулуд Дьо Сел, а копродукцията включва Канада, Италия, България и Белгия. „ България ще участва на един от най-големите международни кинофестивали с два пълноценни кино лентата. И в тази конкуренция да класираме два кино лентата си е несъмнено достижение “, изясни кинокритикът.

Проф. Александър Донев съобщи, че положително, мощно, забавно кино се прави сега на всички места по света. „ Ние си мислехме преди 30-40 години, че кино се прави в Европа, Съединени американски щати, в някоя латиномериканска страна и вероятно в Япония. В момента няма страна по света, която да няма кинематографисти, които да не участват на огромните интернационалните фестивали “, сподели още специалистът.

Проф. Александър Донев е член на екипа на научно-изследователския план на бранш „ Екранни изкуства “ в Института за проучване на изкуствата към Българската академия на науките - „ Кинокултура, изкуства и национални облици в България “. Той приключва Национална академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) през 1988 година Работил е като редактор в списание „ Кино “, шеф на издателство „ Народна просвета ", управител на киносалони, пропагандатор и продуцент. Има многочислени изявления като кинокритик от 1984 година до през днешния ден. Автор е на книгите „ Помощ от публиката “ (2018), „ Независимите в киното “ (2019), „ Картографиране на филмовата неопитоменост “ (2021), „ Златан Дудов. Правият път към киното “ (2023).