51 години от гибелта на Гунди и Котков
На 30 юни 2022 година се навършват 51 години от нелепата гибел на двама от най-великите български футболисти Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков.
Съотборниците починаха при злополука през 1971 година край прохода Витиня в Стара планина. Автомобилът „ Алфа Ромео “ с двамата именити футболисти, ръководен от Аспарухов, движещ се с висока скорост по основния път, се удря в камион, излизащ на платното без преимущество от вторичен кръстосан път.
На погребението на двамата футболисти участват към 150 хиляди души – повече, в сравнение с в проведени от режима сходни мероприятия – като това на Георги Димитров. Освен това то съответствува по време и изцяло засенчва пропагандираното от управляващите алегорично заравяне на трима починали руски космонавти. Масовото посещаване на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в държавното управление и довежда до отстраняването на присъствалия точно на него вътрешен министър Ангел Солаков.
Георги Аспарухов Рангелов, прочут още като Гунди, играе като централен нападател.
Той е заслужил занаятчия на спорта и притежател на сребърен „ Народен медал на труда “ през 1965 година
През 1999 година Гунди е разгласен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век, а на 21 май 2014 година, с декрет на Президента Росен Плевнелиев, е награден посмъртно с медал „ Стара планина “ първа степен за извънредно огромните му заслуги в региона на спорта.
Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест. В непосредствена непосредственост е повдигнат бюст-паметник на именития футболист.
Роден е на 4 май 1943 година в софийския квартал Редута. Играе в детския, а по-късно и в юношеския тим на „ Левски “. Печели шампионската купа с юношите през 1960 и 1961 година
През 1960 година, когато е признат в първия тим на „ Левски “, Гунди е едвам на 17 години. Дебютира напролет на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември против „ Ботев “ в Пловдив (1:1). От есента на 1961 до есента на 1963 година играе в „ Ботев “, където отбива военната си работа и става притежател на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 година След като се завръща в „ Левски “, печели три шампионски трофеи през 1965, 1968 и 1970 година и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 година Последният му мач в шампионата е на 28 юни 1971 година против ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 година против „ Етър “ във Велико Търново (1:1).
Играе в 247 мача (200 за „ Левски “ и 47 за „ Ботев “) за шампионата, в които отбелязва 150 гола (125 за „ Левски “ и 25 за „ Ботев “). Има присъединяване в 36 мача (28 за „ Левски “ и 8 за „ Ботев “) и вкарва 20 гола (16 за „ Левски “ и 4 за „ Ботев “) за Купата на България (тогава – „ Купа на Съветската войска “). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „ Левски “, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 година е определен за състезател и Футболист № 1 на България. Печели и купата за самостоятелно великодушие. През същата година е на осмо място в класацията за влиятелната премия на сп. „ Франс футбол “ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските първенци през сезона 1965/66, когато „ Левски “ играе равностойно против един от най-силните тимове в света по това време „ Бенфика “ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски трофеи в шампионата през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският първенец приключва наедно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „ Левски “ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците желаят да купят този нападател, само че комунистическото държавно управление на България не позволява това. Поканен е да играе в европейския първенец „ Милан “, само че по това време още няма процедура български футболисти да играят в задгранични клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „ росонерите “ Нерио Роко е подготвен да му помогне да емигрира в Италия, в случай че одобри доста преференциалната оферта на „ Милан “, само че Георги Аспарухов показва обич и лоялност към родината и клуба си и отхвърля с думи, които остават в историята:
„ Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един тим "Левски ", може и да не са чували за него, в този тим съм се родил, в този тим ще умра! “, е отговорът на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година.
Гунди има 18 мача (12 за „ Левски “ – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за „ Ботев “ в КНК) и 18 гола (12 за „ Левски “ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 6 гола за „ Ботев “ в КНК) в европейските клубни шампионати. Четвъртфиналист за КНК през 1963 година с „ Ботев “ и през 1970 година с „ Левски “.
За националния тим на България дебютира на 6 май 1962 година против Австрия във Виена (0:2). Има 49 мача и 18 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за международни първенства). Той е един от дребното българи, отбелязали гол на Англия на Уембли (1:1). Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 година Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския тим на Англия. Голът на Гунди през 1968 година се прави оценка като шедьовър и остава незабравим в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със независим дрибъл минава половината игрище, като преодолява трима британски национали и я вкарва във вратата.
Играе на три международни шампионати: в Чили – 1962 (1 мач и 1 гол), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият състезател (19 г.) в националния тим на България в мача против Унгария (1:6). Четири години по-късно в Англия още веднъж той отбелязва единствения гол за България против Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола и класира България за финалите в Англия); 1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 година с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 година против Мароко в Леон (1:1) – СП.
Никола Тодоров Котков (9 декември 1938 – 30 юни 1971 г.), именуван по прякор Котето, също е нападател, една от легендите на "Локомотив " (София), където играе 12 сезона. След това за малко е част от ЖСК "Славия ". Умира в автомобилна злополука на 32-годишна възраст, като настоящ футболист на "Левски " (София), дружно със съотборника си Георги Аспарухов.
Котков изиграва общо 322 мача в „ А “ група, в които бележи 163 гола. Футболист № 1 на България за 1964 година В интервала сред 1962 и 1968 година записва 26 участия с 12 гола за националния тим на България. Участник на международното състезание в Англия'66.
Котков е считан за един от най-хубавите български футболисти на своето време. Впечатлява с отлична техника и точни пасове, като вещо провежда офанзивите на тима си. Притежава мощен и прецизен удар с левия крайник. Брилянтен реализатор на директни свободни удари и корнери, при които нееднократно топката непосредствено влиза в противниковата врата. Един от любимците на българската аудитория, извънреден благородник, отличаващ се с уместност на терена. Печели купата за самостоятелно великодушие в шампионата през 1970 г.
Съотборниците починаха при злополука през 1971 година край прохода Витиня в Стара планина. Автомобилът „ Алфа Ромео “ с двамата именити футболисти, ръководен от Аспарухов, движещ се с висока скорост по основния път, се удря в камион, излизащ на платното без преимущество от вторичен кръстосан път.
На погребението на двамата футболисти участват към 150 хиляди души – повече, в сравнение с в проведени от режима сходни мероприятия – като това на Георги Димитров. Освен това то съответствува по време и изцяло засенчва пропагандираното от управляващите алегорично заравяне на трима починали руски космонавти. Масовото посещаване на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в държавното управление и довежда до отстраняването на присъствалия точно на него вътрешен министър Ангел Солаков.
Георги Аспарухов Рангелов, прочут още като Гунди, играе като централен нападател.
Той е заслужил занаятчия на спорта и притежател на сребърен „ Народен медал на труда “ през 1965 година
През 1999 година Гунди е разгласен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век, а на 21 май 2014 година, с декрет на Президента Росен Плевнелиев, е награден посмъртно с медал „ Стара планина “ първа степен за извънредно огромните му заслуги в региона на спорта.
Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест. В непосредствена непосредственост е повдигнат бюст-паметник на именития футболист.
Роден е на 4 май 1943 година в софийския квартал Редута. Играе в детския, а по-късно и в юношеския тим на „ Левски “. Печели шампионската купа с юношите през 1960 и 1961 година
През 1960 година, когато е признат в първия тим на „ Левски “, Гунди е едвам на 17 години. Дебютира напролет на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември против „ Ботев “ в Пловдив (1:1). От есента на 1961 до есента на 1963 година играе в „ Ботев “, където отбива военната си работа и става притежател на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 година След като се завръща в „ Левски “, печели три шампионски трофеи през 1965, 1968 и 1970 година и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 година Последният му мач в шампионата е на 28 юни 1971 година против ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 година против „ Етър “ във Велико Търново (1:1).
Играе в 247 мача (200 за „ Левски “ и 47 за „ Ботев “) за шампионата, в които отбелязва 150 гола (125 за „ Левски “ и 25 за „ Ботев “). Има присъединяване в 36 мача (28 за „ Левски “ и 8 за „ Ботев “) и вкарва 20 гола (16 за „ Левски “ и 4 за „ Ботев “) за Купата на България (тогава – „ Купа на Съветската войска “). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „ Левски “, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 година е определен за състезател и Футболист № 1 на България. Печели и купата за самостоятелно великодушие. През същата година е на осмо място в класацията за влиятелната премия на сп. „ Франс футбол “ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските първенци през сезона 1965/66, когато „ Левски “ играе равностойно против един от най-силните тимове в света по това време „ Бенфика “ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски трофеи в шампионата през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският първенец приключва наедно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „ Левски “ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците желаят да купят този нападател, само че комунистическото държавно управление на България не позволява това. Поканен е да играе в европейския първенец „ Милан “, само че по това време още няма процедура български футболисти да играят в задгранични клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „ росонерите “ Нерио Роко е подготвен да му помогне да емигрира в Италия, в случай че одобри доста преференциалната оферта на „ Милан “, само че Георги Аспарухов показва обич и лоялност към родината и клуба си и отхвърля с думи, които остават в историята:
„ Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един тим "Левски ", може и да не са чували за него, в този тим съм се родил, в този тим ще умра! “, е отговорът на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година.
Гунди има 18 мача (12 за „ Левски “ – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за „ Ботев “ в КНК) и 18 гола (12 за „ Левски “ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 6 гола за „ Ботев “ в КНК) в европейските клубни шампионати. Четвъртфиналист за КНК през 1963 година с „ Ботев “ и през 1970 година с „ Левски “.
За националния тим на България дебютира на 6 май 1962 година против Австрия във Виена (0:2). Има 49 мача и 18 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за международни първенства). Той е един от дребното българи, отбелязали гол на Англия на Уембли (1:1). Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 година Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския тим на Англия. Голът на Гунди през 1968 година се прави оценка като шедьовър и остава незабравим в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със независим дрибъл минава половината игрище, като преодолява трима британски национали и я вкарва във вратата.
Играе на три международни шампионати: в Чили – 1962 (1 мач и 1 гол), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият състезател (19 г.) в националния тим на България в мача против Унгария (1:6). Четири години по-късно в Англия още веднъж той отбелязва единствения гол за България против Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола и класира България за финалите в Англия); 1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 година с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 година против Мароко в Леон (1:1) – СП.
Никола Тодоров Котков (9 декември 1938 – 30 юни 1971 г.), именуван по прякор Котето, също е нападател, една от легендите на "Локомотив " (София), където играе 12 сезона. След това за малко е част от ЖСК "Славия ". Умира в автомобилна злополука на 32-годишна възраст, като настоящ футболист на "Левски " (София), дружно със съотборника си Георги Аспарухов.
Котков изиграва общо 322 мача в „ А “ група, в които бележи 163 гола. Футболист № 1 на България за 1964 година В интервала сред 1962 и 1968 година записва 26 участия с 12 гола за националния тим на България. Участник на международното състезание в Англия'66.
Котков е считан за един от най-хубавите български футболисти на своето време. Впечатлява с отлична техника и точни пасове, като вещо провежда офанзивите на тима си. Притежава мощен и прецизен удар с левия крайник. Брилянтен реализатор на директни свободни удари и корнери, при които нееднократно топката непосредствено влиза в противниковата врата. Един от любимците на българската аудитория, извънреден благородник, отличаващ се с уместност на терена. Печели купата за самостоятелно великодушие в шампионата през 1970 г.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ