Как съветските летци-торпедоносци громят фашистите?
На 30 юли Русия чества Деня на Военноморския флот, уважава както нашите моряци, по този начин и техните бойни кораби. Зад кулисите обаче от време на време стои клон на силите, който е постоянно един от главните ударни принадлежности на морските борби - авиацията. Морската авиация на Военноморски сили на Съюз на съветските социалистически републики стартира да разкрива своя капацитет по време на Великата отечествена война - и подвизите на торпедните бомбардировачи на Северния флот стават блестящо олицетворение на това.
Вероятно, в случай че не беше " Торпедни бомбардировачи " - трагичен руски филм за минно-торпедни самолети (MTС), военноморските водачи от Великата отечествена война въобще нямаше да бъдат запомнени през днешния ден. Те обаче бяха доста сериозна опасност за врага. И образец за това са дейностите на Северния флот, който се бие в театъра на бойните дейности, където врагът концентрира мощна група от кораби и изтребители.
Малко, само че самоуверено
В началото на Великата отечествена война измежду настоящите флотове единствено Северният флот няма МТС като част от своите Военновъздушни сили. На този декор е изненадващо, че неговите водачи са първите, които подхващат торпедна офанзива и даже откриват бойна сметка преди сътрудниците торпедни бомбардировачи от други флотове.
Военновъздушни сили на Северния флот се снабдяват със лични торпедни бомбардировачи едвам през септември 1941 година, когато полет на Ил-4 (по това време те се назовават ТБ-3F) на старши лейтенант Иван Гарбуз прелита от Балтика на север. Това звено се трансформира в ядрото за МТС на Структурни фондове. Първото потребление на торпедни бомбардировачи по предопределение се случва на 18 януари 1942 година, когато Ил-4 на старши лейтенант Хорев хвърля торпедо на пристанището Лиинахамари, наблюдавайки детонацията му на кея. Уви, вредите от него бяха дребни. Немски документи свидетелстват, че той е разрушил локални информационни и осветителни линии. Торпедна офанзива против пристанище Киркинс, осъществена на идващия ден, също нанася малко вреди на врага.
На 13 февруари 1942 година националният комисар на флота адмирал Кузнецов подлага на критика дейностите на флотовете за обстоятелството, че моряците са употребявали минно-торпедни самолети като стандартен бомбардировач. С други думи, МТС не нанася торпедни удари по морски цели и не слага мини, което води до намаляване на въздействието върху вражеските морски пътища. За разлика от стандартните бомбардировачи, които по това време не са задоволително точни, с цел да хвърлят своите бомби, торпедните бомбардировачи са способни да нанасят прецизни, смъртоносни удари против кораби с торпеда. Торпедните бомбардировачи са предопределени да бъдат значима ударна мощ за Военноморски сили, дружно с подводници и надводни кораби. За нанасяне на такива удари по морски цели авиацията има редица преимущества пред корабите - доста по-висока скорост, успеваемост на потребление и опция за бързо презареждане.
Кузнецов показва нуждата от самолетите за осъществяване на торпедни офанзиви и слагане на мини. Щабът на Северния флот получава заповед да ускори дейностите на MTС по вражеските морски пътища, за което са му разпределени още няколко " Ил ".
Така Северният флот получава лична ескадрила MTA. Но тя претърпява загуби, преди да реализира триумфи, когато първият ѝ аероплан е свален на 28 март. Първата офанзива на конвоя в морето от торпедоносци е осъществена на 17 юни, само че е несполучлива.
През юни 1942 година Военновъздушни сили на Северния флот са подсилени с торпедни бомбардировачи от 35-ти въздушен полк, които откриват бойната сметка на MTA Северния флот, само че не с торпеда, а с бомби. Вечерта на 14 юли неговите “Илюшини ” унищожават самоходна баржа МФП243 с товар муниции в пристанището на Хонингсваг. Уви, триумфите на 35-и ВП са засенчени от тежки загуби: през първия месец той загуби седем транспортни средства.
Въпреки това умеенето на водачите от Северно море нараства - и новият триумф не закъснява. На 9 август въздушното разузнаване открива в морето противников ескорт от четири превоза, към който излетява двойката Иван Гарбуз и Гавриил Ткачев. Те съумяват да заблудят вражеските бойци, да торпилират един транспортен съд и безшумно да се отдръпват.
Любопитно е, че нападнатият ескорт се оказа четири немски стражеви кораба, които правят прехода сред базите. Един от тях В6113 е торпилиран, само че германците съумяват да го извлекат до пристанището. Въпреки че този транспортен съд не потъва, това не засенчва доста първата победа на торпедните бомбардировачи на Структурни фондове, която в това време става първата за руските МТС във войната!
Гарбуз и Ткаченко са наградени с ордени на Червеното знаме. Уви, в бъдеще ориста не е милостива към тези водачи. На 12 октомври Ткачев умира в борба с немски ескорт. А гибелта на Гарбуз е нелепа. През 1942 година британците трансферират своите торпедни бомбардировачи “Хемпдън ” във Ваенга, които предават на руската страна. Тези машини са сложни за пилотиране и руските водачи даже имат лаф: „ Приятел ли си ми или “Хемпдън? “. Той тъкмо характеризира случилото се с Гарбуз. Той умира по време на подготвителен полет с такава машина, когато неговият “Хемпдън ” ненадейно се разрушава на земята. Самолетната злополука лишава живота на един от най-опитните водачи на МТС на Структурни фондове, който, уви, в този момент е в забвение.
През 1942 година торпедните самолети на Структурни фондове реализират малко, унищожавайки три кораба с бомби, повреждайки баржа с торпеда, за която е платено с десетина самолети, починали в борба. Началото на тяхната активност е време на проба и неточност.
Време на провали и победи
От началото на 1943 година МТС на Структурни фондове натрупа мускули. Формираният 24-ти въздушен полк се състои от двадесетина “Илюшин ” и “Хемпдън ” с подготвени екипажи, които летят на " свободен лов " или работят в групи съгласно разузнаването. На 29 март те вземат участие в интервенцията дружно с подводници, атакувайки огромен немски ескорт. Уви, водачите не съумяват, само че подводничарите се отличават, когато С-101 потопява кораба “Аякс ”.
Торпедните бомбардировачи съумяват да реализират триумф месец по-късно, когато огромен ескорт е открит в региона на Конгсфиорд на 29 април. Пет “Хемпдън ” изхвърчат да го нападат, съпроводени от шест Пе-3. По руски данни те потопяват два транспортни съда и два стражеви кораба. Но в реалност всичко е друго. Ръководителят на групата, капитан Василий Кисельов, съумява да сложи торпедо в “Колие Лес ”, изпращайки го на дъното. След това неговият “Хемпдън ” е свален и екипажът умира. Посмъртно Кисельов и неговият навигатор Михаил Покало са удостоени със званието Герой на Съветския съюз.
Уви, триумфът на Кисельов е единствената победа на торпедните бомбардировачи на Структурни фондове през 1943 година Причините за това са разнообразни, в това число фактът, че германците разпознават дейностите им като сериозна опасност. Противникът ускорява бойното прикритие на конвоите, краткотрайно прекратява придвижването им в морето при положение на опасност от нахлуване. Когато ескадрилите на Структурни фондове изхвърчат, с цел да прехванат конвоя, те или не го откриват, или са посрещнати от немски изтребители.
Също през 1943 година се случват три значими събития, които повлияват на дейностите на Военновъздушни сили на Северния флот. Първо, на 25 февруари Щабът на Върховното командване предава 59 самолета от разнообразни видове, в това число американски тежки самолети “Бостън ”. За първи път са употребявани като хоризонтални бомбардировачи, когато немски ескорт е нападнат на 10 май. По-късно е прието, че “Бостън ” са по-подходящи за ролята на маневрени торпедни бомбардировачи от “Илюшин ” или “Хемпдън ”, само че идването им става постепенно.
Второ, на 20 юли Военновъздушни сили на Северния флот получават лична (5-та) минно-торпедна въздушна дивизия, образувана въз основата на 5-та бомбардировъчна въздушна бригада. В допълнение към 24-ти въздушен полк, тя включва два полка бомбардировачи и един унищожителен авиационен полк. Именно тя става основоположник на известната тогава 5-та военноморска ракетно-въздушна дивизия, образувана на нейна база след войната.
Трето, подобрявайки въздушното прикритие на своите конвои, германците през втората половина на 1943 година построяват няколко летища, които разрешават на изтребителите на Луфтвафе да работят по-бързо. Освен това те слагат няколко радара, които предизвестяват освен за приближаването на торпедни бомбардировачи, само че даже и за полета им на задача незабавно след политане. Тези нововъведения доста усложняват работата на руския MTС, изключително взаимоотношението с техните изтребители. Когато торпедните бомбардировачи минават в офанзива, изтребителите, които ги прикриват, са отнесени от борбата, губейки отделенията си, което разреши на врага да притисне руското прикритие с едната група и да изгори торпедните бомбардировачи с друга.
От пролетта на 1944 година обстановката се трансформира към по-добро. Съветската авиация стартира да господства във въздуха, получавайки от ден на ден и повече изтребители. Последните даже са употребявани като щурмови самолети или пикиращи бомбардировачи. Числеността на Луфтвафе в Норвегия понижава. В рамките на няколко месеца MTС реализират добър резултат, като потопяват два стражеви кораба, два превоза и поврежда още един.
Торпедните бомбардировачи летят на свободен лов или участваха в взаимни интервенции против конвои с други сили на флота. Евгений Францев се откроява измежду ловците, на който бяха приписани няколко унищожени цели. В реалност се удостоверява единствено норвежкият транспортен съд “Анденес ”, развален от него по време на отплаване на 2 април край Хамерфест. Любопитно е, че германците приписват този триумф на английските самолети, защото руските торпедни бомбардировачи преди този момент не са работили в региона. Уви, кариерата на този извънреден водач е прекратена от гибелта му през септември 1944 година
Операциите против конвоите се трансформират в същински борби, както може да се види в образеца на конвоя районна прокуратура 120 Ки, нападнат от щурмови самолети, торпедни бомбардировачи и изтребители на Структурни фондове на 25-26 май. В резултат на двудневна борба един превоз е потънал от торпеда, а различен е развален от бомби. Но Военновъздушни сили на Северния флот заплащат за този триумф с десетина свои свалени самолети.
Дейността на МТС се изчерпва в края на 1944 година, откакто Червената войска, по време на Петсамо-Киркенеската интервенция, лишава немския флот от бази в Северна Норвегия. Но до този миг Военновъздушни сили на Северния флот съумяват да прибавят към сметката си още четири потънали и един развален транспортен съд. Това усилва общия резултат на торпедните бомбардировачи на Северния флот до 12 изумени цели, което съставлява съвсем половината от морските победи на Военновъздушни сили на Северния флот по време на войната.
MTA заплаща за тези триумфи със загубата на повече от шестдесет самолета и същия брой водачи. 19 души от екипажите на торпедни бомбардировачи са удостоени със званието Герой на Съветския съюз, само че половината от тях посмъртно. Така водачите на 5-та въздушна дивизия имат героични прародители.
Има с какво да се гордеем
След края на войната Щабът на руския флот прави оценка триумфа на силите на Северния флот на 254 унищожени военни кораба и 356 потопени превоза. Смята се, че торпедните бомбардировачи са имали огромен принос за това, защото 172 от 381 торпеда, които са пуснали, са поразили задачите си. Вярно е, че тези числа, съгласно мнението на щаба, изискват изясняване. Уви, не е допустимо да се направи инспекция на триумфите заради липса на противников документи. В резултат на това през годините се постанова мнението, че заявените и действителните индикатори на МТС на Структурни фондове, както и на другите сили на флота, са едно и също.
Сега, когато има такава опция, можете да се видят действителните цифри. Документите свидетелстват, че през годините на войната Военновъздушни сили на Северния флот са унищожили 16 транспортни и 10 бойни кораба, от които 10 цели са били изумени от торпедоносци.
Този резултат може да наподобява разочароващ. Би било обаче неточност да се възприема по този метод. От трезва позиция всичко би трябвало да бъде по този начин, като се има поради мощния съперник и личните дефекти (тактика, съоръжение, разузнаване и т.н.). Трябва да се помни, че MTС на Структурни фондове са родени по време на войната. Те би трябвало да се развиват и да работят в суровите условия на военното време, когато всевъзможни неточности водят до провали и загуби.
Но най-големият комплимент за екипажите на руските торпедоносци е отношението на врага към тях. Германците незабавно разпознават опасността от руските MTС и подхващат съществени ограничения за понижаване на успеваемостта им. Но за тяхна заслуга, даже и в такива условия, водачите от Северно море съумяват да реализират триумф, без да щадят живота си. И филмът " Торпедоносци " много тъкмо сподели по какъв начин е било.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Вероятно, в случай че не беше " Торпедни бомбардировачи " - трагичен руски филм за минно-торпедни самолети (MTС), военноморските водачи от Великата отечествена война въобще нямаше да бъдат запомнени през днешния ден. Те обаче бяха доста сериозна опасност за врага. И образец за това са дейностите на Северния флот, който се бие в театъра на бойните дейности, където врагът концентрира мощна група от кораби и изтребители.
Малко, само че самоуверено
В началото на Великата отечествена война измежду настоящите флотове единствено Северният флот няма МТС като част от своите Военновъздушни сили. На този декор е изненадващо, че неговите водачи са първите, които подхващат торпедна офанзива и даже откриват бойна сметка преди сътрудниците торпедни бомбардировачи от други флотове.
Военновъздушни сили на Северния флот се снабдяват със лични торпедни бомбардировачи едвам през септември 1941 година, когато полет на Ил-4 (по това време те се назовават ТБ-3F) на старши лейтенант Иван Гарбуз прелита от Балтика на север. Това звено се трансформира в ядрото за МТС на Структурни фондове. Първото потребление на торпедни бомбардировачи по предопределение се случва на 18 януари 1942 година, когато Ил-4 на старши лейтенант Хорев хвърля торпедо на пристанището Лиинахамари, наблюдавайки детонацията му на кея. Уви, вредите от него бяха дребни. Немски документи свидетелстват, че той е разрушил локални информационни и осветителни линии. Торпедна офанзива против пристанище Киркинс, осъществена на идващия ден, също нанася малко вреди на врага.
На 13 февруари 1942 година националният комисар на флота адмирал Кузнецов подлага на критика дейностите на флотовете за обстоятелството, че моряците са употребявали минно-торпедни самолети като стандартен бомбардировач. С други думи, МТС не нанася торпедни удари по морски цели и не слага мини, което води до намаляване на въздействието върху вражеските морски пътища. За разлика от стандартните бомбардировачи, които по това време не са задоволително точни, с цел да хвърлят своите бомби, торпедните бомбардировачи са способни да нанасят прецизни, смъртоносни удари против кораби с торпеда. Торпедните бомбардировачи са предопределени да бъдат значима ударна мощ за Военноморски сили, дружно с подводници и надводни кораби. За нанасяне на такива удари по морски цели авиацията има редица преимущества пред корабите - доста по-висока скорост, успеваемост на потребление и опция за бързо презареждане.
Кузнецов показва нуждата от самолетите за осъществяване на торпедни офанзиви и слагане на мини. Щабът на Северния флот получава заповед да ускори дейностите на MTС по вражеските морски пътища, за което са му разпределени още няколко " Ил ".
Така Северният флот получава лична ескадрила MTA. Но тя претърпява загуби, преди да реализира триумфи, когато първият ѝ аероплан е свален на 28 март. Първата офанзива на конвоя в морето от торпедоносци е осъществена на 17 юни, само че е несполучлива.
През юни 1942 година Военновъздушни сили на Северния флот са подсилени с торпедни бомбардировачи от 35-ти въздушен полк, които откриват бойната сметка на MTA Северния флот, само че не с торпеда, а с бомби. Вечерта на 14 юли неговите “Илюшини ” унищожават самоходна баржа МФП243 с товар муниции в пристанището на Хонингсваг. Уви, триумфите на 35-и ВП са засенчени от тежки загуби: през първия месец той загуби седем транспортни средства.
Въпреки това умеенето на водачите от Северно море нараства - и новият триумф не закъснява. На 9 август въздушното разузнаване открива в морето противников ескорт от четири превоза, към който излетява двойката Иван Гарбуз и Гавриил Ткачев. Те съумяват да заблудят вражеските бойци, да торпилират един транспортен съд и безшумно да се отдръпват.
Любопитно е, че нападнатият ескорт се оказа четири немски стражеви кораба, които правят прехода сред базите. Един от тях В6113 е торпилиран, само че германците съумяват да го извлекат до пристанището. Въпреки че този транспортен съд не потъва, това не засенчва доста първата победа на торпедните бомбардировачи на Структурни фондове, която в това време става първата за руските МТС във войната!
Гарбуз и Ткаченко са наградени с ордени на Червеното знаме. Уви, в бъдеще ориста не е милостива към тези водачи. На 12 октомври Ткачев умира в борба с немски ескорт. А гибелта на Гарбуз е нелепа. През 1942 година британците трансферират своите торпедни бомбардировачи “Хемпдън ” във Ваенга, които предават на руската страна. Тези машини са сложни за пилотиране и руските водачи даже имат лаф: „ Приятел ли си ми или “Хемпдън? “. Той тъкмо характеризира случилото се с Гарбуз. Той умира по време на подготвителен полет с такава машина, когато неговият “Хемпдън ” ненадейно се разрушава на земята. Самолетната злополука лишава живота на един от най-опитните водачи на МТС на Структурни фондове, който, уви, в този момент е в забвение.
През 1942 година торпедните самолети на Структурни фондове реализират малко, унищожавайки три кораба с бомби, повреждайки баржа с торпеда, за която е платено с десетина самолети, починали в борба. Началото на тяхната активност е време на проба и неточност.
Време на провали и победи
От началото на 1943 година МТС на Структурни фондове натрупа мускули. Формираният 24-ти въздушен полк се състои от двадесетина “Илюшин ” и “Хемпдън ” с подготвени екипажи, които летят на " свободен лов " или работят в групи съгласно разузнаването. На 29 март те вземат участие в интервенцията дружно с подводници, атакувайки огромен немски ескорт. Уви, водачите не съумяват, само че подводничарите се отличават, когато С-101 потопява кораба “Аякс ”.
Торпедните бомбардировачи съумяват да реализират триумф месец по-късно, когато огромен ескорт е открит в региона на Конгсфиорд на 29 април. Пет “Хемпдън ” изхвърчат да го нападат, съпроводени от шест Пе-3. По руски данни те потопяват два транспортни съда и два стражеви кораба. Но в реалност всичко е друго. Ръководителят на групата, капитан Василий Кисельов, съумява да сложи торпедо в “Колие Лес ”, изпращайки го на дъното. След това неговият “Хемпдън ” е свален и екипажът умира. Посмъртно Кисельов и неговият навигатор Михаил Покало са удостоени със званието Герой на Съветския съюз.
Уви, триумфът на Кисельов е единствената победа на торпедните бомбардировачи на Структурни фондове през 1943 година Причините за това са разнообразни, в това число фактът, че германците разпознават дейностите им като сериозна опасност. Противникът ускорява бойното прикритие на конвоите, краткотрайно прекратява придвижването им в морето при положение на опасност от нахлуване. Когато ескадрилите на Структурни фондове изхвърчат, с цел да прехванат конвоя, те или не го откриват, или са посрещнати от немски изтребители.
Също през 1943 година се случват три значими събития, които повлияват на дейностите на Военновъздушни сили на Северния флот. Първо, на 25 февруари Щабът на Върховното командване предава 59 самолета от разнообразни видове, в това число американски тежки самолети “Бостън ”. За първи път са употребявани като хоризонтални бомбардировачи, когато немски ескорт е нападнат на 10 май. По-късно е прието, че “Бостън ” са по-подходящи за ролята на маневрени торпедни бомбардировачи от “Илюшин ” или “Хемпдън ”, само че идването им става постепенно.
Второ, на 20 юли Военновъздушни сили на Северния флот получават лична (5-та) минно-торпедна въздушна дивизия, образувана въз основата на 5-та бомбардировъчна въздушна бригада. В допълнение към 24-ти въздушен полк, тя включва два полка бомбардировачи и един унищожителен авиационен полк. Именно тя става основоположник на известната тогава 5-та военноморска ракетно-въздушна дивизия, образувана на нейна база след войната.
Трето, подобрявайки въздушното прикритие на своите конвои, германците през втората половина на 1943 година построяват няколко летища, които разрешават на изтребителите на Луфтвафе да работят по-бързо. Освен това те слагат няколко радара, които предизвестяват освен за приближаването на торпедни бомбардировачи, само че даже и за полета им на задача незабавно след политане. Тези нововъведения доста усложняват работата на руския MTС, изключително взаимоотношението с техните изтребители. Когато торпедните бомбардировачи минават в офанзива, изтребителите, които ги прикриват, са отнесени от борбата, губейки отделенията си, което разреши на врага да притисне руското прикритие с едната група и да изгори торпедните бомбардировачи с друга.
От пролетта на 1944 година обстановката се трансформира към по-добро. Съветската авиация стартира да господства във въздуха, получавайки от ден на ден и повече изтребители. Последните даже са употребявани като щурмови самолети или пикиращи бомбардировачи. Числеността на Луфтвафе в Норвегия понижава. В рамките на няколко месеца MTС реализират добър резултат, като потопяват два стражеви кораба, два превоза и поврежда още един.
Торпедните бомбардировачи летят на свободен лов или участваха в взаимни интервенции против конвои с други сили на флота. Евгений Францев се откроява измежду ловците, на който бяха приписани няколко унищожени цели. В реалност се удостоверява единствено норвежкият транспортен съд “Анденес ”, развален от него по време на отплаване на 2 април край Хамерфест. Любопитно е, че германците приписват този триумф на английските самолети, защото руските торпедни бомбардировачи преди този момент не са работили в региона. Уви, кариерата на този извънреден водач е прекратена от гибелта му през септември 1944 година
Операциите против конвоите се трансформират в същински борби, както може да се види в образеца на конвоя районна прокуратура 120 Ки, нападнат от щурмови самолети, торпедни бомбардировачи и изтребители на Структурни фондове на 25-26 май. В резултат на двудневна борба един превоз е потънал от торпеда, а различен е развален от бомби. Но Военновъздушни сили на Северния флот заплащат за този триумф с десетина свои свалени самолети.
Дейността на МТС се изчерпва в края на 1944 година, откакто Червената войска, по време на Петсамо-Киркенеската интервенция, лишава немския флот от бази в Северна Норвегия. Но до този миг Военновъздушни сили на Северния флот съумяват да прибавят към сметката си още четири потънали и един развален транспортен съд. Това усилва общия резултат на торпедните бомбардировачи на Северния флот до 12 изумени цели, което съставлява съвсем половината от морските победи на Военновъздушни сили на Северния флот по време на войната.
MTA заплаща за тези триумфи със загубата на повече от шестдесет самолета и същия брой водачи. 19 души от екипажите на торпедни бомбардировачи са удостоени със званието Герой на Съветския съюз, само че половината от тях посмъртно. Така водачите на 5-та въздушна дивизия имат героични прародители.
Има с какво да се гордеем
След края на войната Щабът на руския флот прави оценка триумфа на силите на Северния флот на 254 унищожени военни кораба и 356 потопени превоза. Смята се, че торпедните бомбардировачи са имали огромен принос за това, защото 172 от 381 торпеда, които са пуснали, са поразили задачите си. Вярно е, че тези числа, съгласно мнението на щаба, изискват изясняване. Уви, не е допустимо да се направи инспекция на триумфите заради липса на противников документи. В резултат на това през годините се постанова мнението, че заявените и действителните индикатори на МТС на Структурни фондове, както и на другите сили на флота, са едно и също.
Сега, когато има такава опция, можете да се видят действителните цифри. Документите свидетелстват, че през годините на войната Военновъздушни сили на Северния флот са унищожили 16 транспортни и 10 бойни кораба, от които 10 цели са били изумени от торпедоносци.
Този резултат може да наподобява разочароващ. Би било обаче неточност да се възприема по този метод. От трезва позиция всичко би трябвало да бъде по този начин, като се има поради мощния съперник и личните дефекти (тактика, съоръжение, разузнаване и т.н.). Трябва да се помни, че MTС на Структурни фондове са родени по време на войната. Те би трябвало да се развиват и да работят в суровите условия на военното време, когато всевъзможни неточности водят до провали и загуби.
Но най-големият комплимент за екипажите на руските торпедоносци е отношението на врага към тях. Германците незабавно разпознават опасността от руските MTС и подхващат съществени ограничения за понижаване на успеваемостта им. Но за тяхна заслуга, даже и в такива условия, водачите от Северно море съумяват да реализират триумф, без да щадят живота си. И филмът " Торпедоносци " много тъкмо сподели по какъв начин е било.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ