Турция с принос към Международния ден на нулевите отпадъци за едно по-чисто бъдеще
На 30 март се отбелязва Международният ден на нулевите боклуци за втора поредна година, откакто Организация на обединените нации одобри решението за „ нулеви боклуци ", показано от Турция в проектите за битка с климатичните промени и стабилно развиване. Този ден насочва внимание към казуса с битовите боклуци и съставлява групово изпитание да оставим след себе си обитаема и чиста планета за бъдещите генерации посредством разделно разпределение на боклука, ръководено от правилата за стабилно развиване.
Движението за нулеви боклуци освен покачва осведомеността на хората за самодейностите на Турция, само че и предлага съответни решения за понижаване на битовите боклуци в околната среда. То показва способи за увеличение на % на преработване, вкарва способи за икономисване посредством икономии, и показва ефикасното потребление на естествените запаси, като изцяло подкрепя и предизвиква устойчивото развиване.
Турската кухня като образец за нулеви и минимални боклуци.
Кухнята без боклуци е основна част от екологичния метод на живот. Колкото по-малко боклуци се създават в кухнята, толкоз по-малко отпадък ще прави и обществото, което ще докара до един по-добър свят. За турската кухня е извънредно значимо наличието на заведения за хранене с нулеви боклуци, тъй като те слагат правилата за стабилно развиване на гастрономията както в културна, по този начин и в екологична тенденция.
Подхранвани от плодородната почва на Турция и богатото културно завещание на Анадола, античните турски кулинарни обичаи употребяват всяка част от продуктите, с цел да избегнат ненужните боклуци. Турската кухня съчетава вековни способи на готвене с локални съставки и истински предписания, и от дълго време е одобрена като спонтанна и с минимално производство на боклуци. В турския жанр на готвене остатъците от артикули се трансформират в нови ястия. Така да вземем за пример зеленчуковите кори се употребяват в салати или независимо, а от плодовите кори могат да се подготвят конфитюри. По същия метод застоялият самун се употребява в разнообразни ястия и десерти, а останалият ориз се употребява в супи или десерти като мляко с ориз (сутляш). По този метод намаляването на хранителния боклук се трансформира в цяло кулинарно преживяване, което способства за едно по-устойчиво бъдеще, насърчаващо хората за по-екологичен метод на живот, в който използваме пълноценно питателните запаси.
Програмата за резистентен туризъм на Турция и устойчивата смяна в туризма.
През последните години Турция освен подкрепя увеличението на осведомеността за Международния ден на нулеви боклуци, само че и стартира цялостна устойчива промяна в туристическия бранш. През 2022 година Турция стана първата страна в света, която подписа държавно съглашение с водещата международна платформа за околна среда и резистентност -„ Глобалният съвет за резистентен туризъм " (GSTC). Това съглашение открива и ръководи световни стандарти за стабилно пътешестване и туризъм, като дава примерна карта, която улеснява приспособяването на страните към Програмата за резистентен туризъм. Започвайки от местата за настаняване, програмата обгръща туроператорите и дестинациите, с цел да включи правилата на резистентност в цялата туристическа промишленост. Към момента общият брой на записаните обекти за настаняване в Турция е 17 393, като 871 от тях са сертифицирани и има за цел до 2030 година всички обекти да получат документ за резистентен туризъм. Устойчивото систематизиране на боклуци е условие както на Програмата за стабилно туризъм на Турция, по този начин и на Движението за нулеви боклуци за запазване на околната среда. В резултат на това, двете стратегии сплотяват старания в посока към бъдеще без боклуци и служат като главен модел за устойчивите градове.
Като естествено знамение със своите зелени екосистеми, Турция от дълго време употребява екологични етикети, с цел да сертифицира своите сини води. 551 от турските плажове имат присъдена с високото отличие „ Син байрак ", което прави страната трета в света по брой най-вече сертифицирани плажове, отговарящи на критериите за непорочност и ръководство на околната среда. Освен това, в последните години Турция е постигнала забележителен прогрес в региона на културното стабилно развиване, като стана втората страна в света с 21 обекта в международния лист за културно завещание на ЮНЕСКО и с 30 обекта на нематериално културно завещание. Благодарение на археологически проучвания, Турция цели да усили този брой до 750 през 2024 година, и до 800 през 2026 година, като до момента единствено за 2023 година са били планувани 720 разкопки.
Движението за нулеви боклуци освен покачва осведомеността на хората за самодейностите на Турция, само че и предлага съответни решения за понижаване на битовите боклуци в околната среда. То показва способи за увеличение на % на преработване, вкарва способи за икономисване посредством икономии, и показва ефикасното потребление на естествените запаси, като изцяло подкрепя и предизвиква устойчивото развиване.
Турската кухня като образец за нулеви и минимални боклуци.
Кухнята без боклуци е основна част от екологичния метод на живот. Колкото по-малко боклуци се създават в кухнята, толкоз по-малко отпадък ще прави и обществото, което ще докара до един по-добър свят. За турската кухня е извънредно значимо наличието на заведения за хранене с нулеви боклуци, тъй като те слагат правилата за стабилно развиване на гастрономията както в културна, по този начин и в екологична тенденция.
Подхранвани от плодородната почва на Турция и богатото културно завещание на Анадола, античните турски кулинарни обичаи употребяват всяка част от продуктите, с цел да избегнат ненужните боклуци. Турската кухня съчетава вековни способи на готвене с локални съставки и истински предписания, и от дълго време е одобрена като спонтанна и с минимално производство на боклуци. В турския жанр на готвене остатъците от артикули се трансформират в нови ястия. Така да вземем за пример зеленчуковите кори се употребяват в салати или независимо, а от плодовите кори могат да се подготвят конфитюри. По същия метод застоялият самун се употребява в разнообразни ястия и десерти, а останалият ориз се употребява в супи или десерти като мляко с ориз (сутляш). По този метод намаляването на хранителния боклук се трансформира в цяло кулинарно преживяване, което способства за едно по-устойчиво бъдеще, насърчаващо хората за по-екологичен метод на живот, в който използваме пълноценно питателните запаси.
Програмата за резистентен туризъм на Турция и устойчивата смяна в туризма.
През последните години Турция освен подкрепя увеличението на осведомеността за Международния ден на нулеви боклуци, само че и стартира цялостна устойчива промяна в туристическия бранш. През 2022 година Турция стана първата страна в света, която подписа държавно съглашение с водещата международна платформа за околна среда и резистентност -„ Глобалният съвет за резистентен туризъм " (GSTC). Това съглашение открива и ръководи световни стандарти за стабилно пътешестване и туризъм, като дава примерна карта, която улеснява приспособяването на страните към Програмата за резистентен туризъм. Започвайки от местата за настаняване, програмата обгръща туроператорите и дестинациите, с цел да включи правилата на резистентност в цялата туристическа промишленост. Към момента общият брой на записаните обекти за настаняване в Турция е 17 393, като 871 от тях са сертифицирани и има за цел до 2030 година всички обекти да получат документ за резистентен туризъм. Устойчивото систематизиране на боклуци е условие както на Програмата за стабилно туризъм на Турция, по този начин и на Движението за нулеви боклуци за запазване на околната среда. В резултат на това, двете стратегии сплотяват старания в посока към бъдеще без боклуци и служат като главен модел за устойчивите градове.
Като естествено знамение със своите зелени екосистеми, Турция от дълго време употребява екологични етикети, с цел да сертифицира своите сини води. 551 от турските плажове имат присъдена с високото отличие „ Син байрак ", което прави страната трета в света по брой най-вече сертифицирани плажове, отговарящи на критериите за непорочност и ръководство на околната среда. Освен това, в последните години Турция е постигнала забележителен прогрес в региона на културното стабилно развиване, като стана втората страна в света с 21 обекта в международния лист за културно завещание на ЮНЕСКО и с 30 обекта на нематериално културно завещание. Благодарение на археологически проучвания, Турция цели да усили този брой до 750 през 2024 година, и до 800 през 2026 година, като до момента единствено за 2023 година са били планувани 720 разкопки.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ