Амартя Сен спечели Нобел за приноса си към математическата икономика
На 3 ноември през 1933 година е роден Амартя Сен, индийският икономист, Нобелов лауреат.
Амартя Кумар Сен (на британски: Amartya Kumar Sen) е прочут с работата си върху глада, теорията за човешкото развиване, стопанската система на благосъстоянието и скритите механизми на бедността. През 1998 той получава Наградата за стопански науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел за приноса си към математическата стопанска система.
Математическата стопанска система се отнася до приложението на математически способи, с цел да се репрезентират икономическите теории и проучват проблемите в икономическата просвета. Тя разрешава формулирането и извличането на съществени връзки в теорията с изясненост, обобщеност, суровост и елементарност.
Амартя Сен е роден в Сантиникетан, Бенгал, Индия. Родителите му са от Дхака, където той прекарва детството си, само че след отделянето на Пакистан през 1947 година фамилията му се реалокира в Индия. Продължава образованието си в Сантиникетан, в Президентския лицей в Калкута и в Делхи, след което се реалокира Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където пази докторат през 1959 година.
Кеймбриджкият университет (The University of Cambridge) е вторият най-стар университет във Англия и един от най-старите в англоговорящата част на света, а през днешния ден - едно от най-престижните учебни заведения в света. Слави се с най-строгите условия към претендентите за следване в Обединеното кралство. Намира се в едноименния град Кеймбридж на към 80 км северно-североизточно от Лондон.
След това Амартя Сен преподава стопанска система в Калкута, Делхи, Оксфорд, Лондон и Харвард. От 1998 до 2004 година е началник на Тринити Колидж в Кеймбридж.
Икономика на благосъстоянието е дял на стопанската система, който употребява микроикономически техники, с цел да оцени икономическото богатство, изключително във връзка с конкурентното общото икономическо равновесие в дадена стопанска система по икономическа резултатност и произлизащото систематизиране на приходите. Икономиката на благоденствието проучва общественото благополучие, без значение от метода на премерване от позиция на икономическите интензивности на индивидите, които обгръщат теоретично обсъжданото общество. Като такива, индивидите, със съответните асоциирани стопански интензивности, са главните единици за агрегиране на обществено благополучие, без значение дали на група, общественост или обществото като цяло, и няма "социално благополучие " отвън "благоденствието ", асоциирано с самостоятелните единици.
Наградата за стопански науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), кратко Нобелова премия за стопанска система , е премия, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в региона на стопанската система и е считана за една от най-престижните награди за стопански проучвания. Тя е учредена през 1968 година от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668 г.) в деня на нейната 300-годишнина.
Бенгалия или Бенгал е исторически и географски район в североизточната част на Индийския субконтинент на върха на Бенгалския залив. Днес той е разграничен сред страната Бангладеш и индийския щат Западна Бенгалия. По-голямата част от Бенгалия се населява от бенгалци, които приказват бенгалски език.
Регионът на Бенгалия е един от най-гъсто обитаемоте райони на земята. Повечето от бенгалския район лежи в ниската Ганг-Брахмапутра речна делта или Гангска делта, най-голямата делта на света. В южната част на делтата лежат Сундарбаните - най-голямата мангрова гора и дом на бенгалския тигър. Въпреки че популацията на района е основно селско и земеделско, в Бенгалия са ситуирани два мегаполиса - Калкута и Дака. Бенгалският район е прочут с богатото си литературно и културно завещание, както и с големия си принос към социално-културното издигане на индийското общество под формата на Бенгалското възобновление и революционните действия по време на Индийското придвижване за самостоятелност.
Амартя Кумар Сен (на британски: Amartya Kumar Sen) е прочут с работата си върху глада, теорията за човешкото развиване, стопанската система на благосъстоянието и скритите механизми на бедността. През 1998 той получава Наградата за стопански науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел за приноса си към математическата стопанска система.
Математическата стопанска система се отнася до приложението на математически способи, с цел да се репрезентират икономическите теории и проучват проблемите в икономическата просвета. Тя разрешава формулирането и извличането на съществени връзки в теорията с изясненост, обобщеност, суровост и елементарност.
Амартя Сен е роден в Сантиникетан, Бенгал, Индия. Родителите му са от Дхака, където той прекарва детството си, само че след отделянето на Пакистан през 1947 година фамилията му се реалокира в Индия. Продължава образованието си в Сантиникетан, в Президентския лицей в Калкута и в Делхи, след което се реалокира Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където пази докторат през 1959 година.
Кеймбриджкият университет (The University of Cambridge) е вторият най-стар университет във Англия и един от най-старите в англоговорящата част на света, а през днешния ден - едно от най-престижните учебни заведения в света. Слави се с най-строгите условия към претендентите за следване в Обединеното кралство. Намира се в едноименния град Кеймбридж на към 80 км северно-североизточно от Лондон.
След това Амартя Сен преподава стопанска система в Калкута, Делхи, Оксфорд, Лондон и Харвард. От 1998 до 2004 година е началник на Тринити Колидж в Кеймбридж.
Икономика на благосъстоянието е дял на стопанската система, който употребява микроикономически техники, с цел да оцени икономическото богатство, изключително във връзка с конкурентното общото икономическо равновесие в дадена стопанска система по икономическа резултатност и произлизащото систематизиране на приходите. Икономиката на благоденствието проучва общественото благополучие, без значение от метода на премерване от позиция на икономическите интензивности на индивидите, които обгръщат теоретично обсъжданото общество. Като такива, индивидите, със съответните асоциирани стопански интензивности, са главните единици за агрегиране на обществено благополучие, без значение дали на група, общественост или обществото като цяло, и няма "социално благополучие " отвън "благоденствието ", асоциирано с самостоятелните единици.
Наградата за стопански науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), кратко Нобелова премия за стопанска система , е премия, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в региона на стопанската система и е считана за една от най-престижните награди за стопански проучвания. Тя е учредена през 1968 година от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668 г.) в деня на нейната 300-годишнина.
Бенгалия или Бенгал е исторически и географски район в североизточната част на Индийския субконтинент на върха на Бенгалския залив. Днес той е разграничен сред страната Бангладеш и индийския щат Западна Бенгалия. По-голямата част от Бенгалия се населява от бенгалци, които приказват бенгалски език.
Регионът на Бенгалия е един от най-гъсто обитаемоте райони на земята. Повечето от бенгалския район лежи в ниската Ганг-Брахмапутра речна делта или Гангска делта, най-голямата делта на света. В южната част на делтата лежат Сундарбаните - най-голямата мангрова гора и дом на бенгалския тигър. Въпреки че популацията на района е основно селско и земеделско, в Бенгалия са ситуирани два мегаполиса - Калкута и Дака. Бенгалският район е прочут с богатото си литературно и културно завещание, както и с големия си принос към социално-културното издигане на индийското общество под формата на Бенгалското възобновление и революционните действия по време на Индийското придвижване за самостоятелност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ