На 3 август 2014 г. от космическа сонда Rosettas OSIRIS

На 3 август 2014 година от галактическа сонда Rosettas OSIRIS е направена фотография с тесноъгълна камера на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко. Тя е получена на 6 август 2014 година от Европейската галактическа организация (ESA) и демонстрира кометата от разстояние 285 км.

Космическата сонда „ Розета “ на 6 август 2014 година направи историческа среща с кометата, достигайки кулминационна точка на 10-годишно гонене през Слънчевата система на разстояние от шест милиарда километра, заяви Европейската галактическа организация (ESA). През ноември същата година, робот-научна лаборатория, наречена Philae, бе изпратен на повърхността, с цел да направи първото по рода си кацане на комета.

През ноември 2014 година дребната галактическа сонда Philae удари кометата 67P / Чурюмов-Герасименко и отскочи километър и половина нагоре, след което падна и се прекатурна по повърхността, като най-сетне остана да почива под канара, като единият крайник стърчеше безогледно във въздуха.

Сега учените от Европейската галактическа организация преглеждайки за финален път записите на Фила откриха, че до момента в който сондата прескача камъните на повърхността на кометата, тя нарязва скали и парчета, с цел да разкрие странния, античен лед изпод, под тях.

Неочаквано ледът се оказва по-мек от пяната на капучино, изобретение, което би трябвало да помогне на учените да подобрят бъдещите опити за кацане.

„ Това, че кометата има толкоз бухнал интериор, е в действителност скъпа информация от позиция на това по какъв начин да се проектират механизмите за кацане, както и за механичните процеси, които може да са нужни за добиване на проби “, споделя Мат Тейлър, академик от плана Rosetta на ESA.

„ Това освен запълва пропуските в историята на оживеното пътешестване на Фила, само че също по този начин ни осведоми за естеството на кометата. “

Д-р Тейлър има вяра, че даже харпуните от сондата да са стреляли, те може да не са съумели да се вклинят и захванат за пухкавата повърхнина.

„ Бихте компресирали нещата с харпуна, само че това може да не е задоволително, с цел да се получи добра опорна точка “, споделя той.
„ За предстоящ спускаем уред имам вяра, че ниската непривична скорост ще бъде главното условие с цел да се получи по-меко кацане.

Фила беше част от задачата на ESA Rosetta, която имаше за цел да направи първото меко кацане на комета. Стартира през 2004 година, като в последна сметка дойде на 67p през 2014 година, когато пътуваше сред Марс и Юпитер.

Сондата беше освободена от галактическия транспортен съд „ Розета “ на 12 ноември същата година, оборудвана с тласкач и два харпуна, с цел да я закрепят към мястото на допиране, наречено Агилкия.

Задвижващият механизъм обаче не съумя да стреля и котвите не се разпростряха вярно, оставяйки сондата да отскочи от повърхността и да се впусне в двучасов полет, по време на който се сблъска с ръба на скалата и се хвърли към второто си място за допиране.

В последна сметка Фила спря в Абидос, на предпазено място, което беше разпознато в изображенията на Розета 22 месеца по-късно. Лорънс О’Рурк, академик от ЕSА, който изигра водеща роля в намирането на Фила, желае да открие мястото, на което сондата е докоснала кометата.

„ Фила ни беше оставила една последна тайнственост, която чака да бъде разгадана. Важно беше да се откри мястото на допиране, тъй като датчиците на Фила демонстрираха, че сондата се е вкопала в повърхността, най-вероятно откривайки примитивния лед, прикрит изпод, което ще ни даде скъп достъп до лед на милиарди години. „

С екип от учени и инженери от задачата той събра данни от инструмента на борда както на орбиталния уред на Rosetta, по този начин и на Philae, с цел да открие местоположението на изчезналото място на което е допряна кометата.

Ярък сектор от нарязан лед беше видян от камера на орбиталния уред и мястото беше доказано от измервания, направени от рамото на стрелата на Фила, когато се удря в повърхността. Повторен разбор на данните за докосването открива, че Фила е прекарал близо две цели минути на второто място на допиране на кометата, като е осъществила най-малко четири разнообразни повърхностни контакта, до момента в който оре по него.

Един изключително незабравим отпечатък, оголен на изображенията, е основан, когато покривът на Фила потъва на 30-40 см в леда, оставяйки въпреки всичко различим.

Снимките и изображенията, направени от галактическия транспортен съд Rosetta, демонстрират блестящи ярки петна, където спускаемият уред е отрязал повърхността, разкривайки воден лед, покриващ повърхност от към 3,5 квадратни метра.

„ Простото деяние на Фила и подскачането й по повърхността, разреши да разберем, че тази антична, на милиарди години, ледено-прахообразна примес е извънредно мека – по-пухкава от пяна на капучино или от вълните на морския бряг “, прибавя О’Рурк.

Екипът има вяра, че мястото на допиране на сондата до кометата, показва цялостното положение на интериора на кометата, когато се е формирала преди към 4,5 милиарда години.

Новото проучване е оповестено в списание Nature.