Албена Данаилова: Мечтая за свят без рестрикции и повече музика
На 29 юни, на сцената на зала „ България “ ще свири оркестърът на Класик ФМ с диригент Григор Паликаров, солистка е Албена Данаилова. „ Програмата е пъстра – споделя известната ни сънародничка. – По предложение на оркестъра ще извърша произведения от Й. С. Бах, Сарасате и Крайслер. Бих нарекла пиесите, които сме подготвили, „ летни “, леки и приятни за слушане. “ Концертът е в границите на Европейския музикален фестивал.
Наричат я „ първата дама “ на Виенската филхармония и това не е просто журналистически трик – тя в действителност е първата жена-концертмайстор, записала името си в близо 180-годишната история на оркестъра, считан за един от най-хубавите в света. Родена е в София, в семейство на музиканти. Учи цигулка при Нели Желева – в НМУ „ Любомир Пипков “, и при проф. Дора Иванова – в НМА „ Панчо Владигеров “. От това време най-силен е споменът за безкрайните часове на интензивен труд от страна на преподавателките ѝ, метода им на преподаване, опита, който е получила.
„ Започнах 4-5-годишна, както множеството мои връстници в България, само че чак на 13-14 разбрах, че точно свиренето е това, което ми дава оптималната независимост. Тогава усетих, че мога да изсвирвам и, както се споделя, да върша каквото си желая с цигулката. Цената на тази независимост е доста труд и старания, само че съгласно мен, без да овладееш разпоредбите, без целенасоченост, не можеш да я постигнеш. Другото е безпорядък, може би по-удобен, само че безпорядък. Продължих образованието си във Висшето учебно заведение за музика и спектакъл в Рощок, Германия при проф. Петру Мунтеану. Изучавах основно западноевропейската стилистика – Барок, Класика, до актуалните композитори. След което се реалокирах в Мюнхен. За малко свирих в Лондонски филхармоничен оркестър, получих мястото, за което бях кандидатствала, само че избрах да се върна в Мюнхен. Мисля, че за хората, които се занимават с нашето изкуство, най-привлекателни са Германия и Австрия, там се прави най-вече за класическата музика. Вече имах опит като концертмайстор в Bayerische Staatsorchester, когато прочетох в едно профилирано списание, че същата позиция, само че във Виенската филхармония, е свободна. Реших да подам документи и да видя какво ще стане. Бях към 30-те си години – възраст, подобаваща за сходна професионална крачка. Казах си, че би трябвало да опитам, тъй като такова място може да се освободи чак след 20 години, да вземем за пример, а тогава евентуално не бих се интересувала. Първия път стопираха състезанието и не взеха никого, само че втория път някак знаех, че ще съумея. Защо – не мога да кажа, само че доста желаех мястото и бях уверена. Спечелих състезанието, целият оркестър ме поздрави, по-късно имах два месеца, с цел да се преместя във Виена и започнах работа. Така и до през днешния ден – работа и отново работа. “
По това време Албена е шестата или седмата жена в оркестъра. Според нея, по-бавното нахлуване на дамите в именития оркестър се дължи на обстоятелството, че виенчани строго се придържат към традициите.
„ По принцип, единодушието в оркестъра да се одобряват дами, датира още от 90-те години на м. в., само че може би този факт по-бавно се е разпространявал. Там нещата се трансформират по-бавно някак. Самите австрийци обичат да се майтапят с това и споделят: „ Ако светът свърши – елате при нас, тъй като несъмнено ще се забавим с 30-ина години. “ Не знам какъв брой са през днешния ден дамите в състава, може би близо 20 – нещо, което беше немислимо преди 10 години. Заедно с моите сътрудници свирим постоянно камерна музика в разнообразни сформира – от трио до октет, нонет. Почти всички го вършат, това поддържа формата ни като инструменталисти и е част от нашата работа. Често изнасяме концерти в Музикферайн, в други зали в Австрия, гостуваме в Япония, Китай. Отскоро съм професор по цигулка във Виенския университет Universität Wien, не преставам и соловата си кариера.
Обичам да се завръщам в България, да изсвирвам тук. Това разсънва доста мемоари от времето, когато още не бях поела по необятния свят. За мен България е „ вкъщи “, само че всякога чувството е, че се променяме – и аз, и моето „ вкъщи “ . Независимо от коя сцена, за мен постоянно е наслаждение да изсвирвам за публиката и по този начин да установя контакт с хора, които в действителност не познавам. Какво бих си поискала? Да няма повече пандемии, животът ни да е свободен от рестрикции. И да има повече музика, освен за нас, професионалните музиканти, а на първо място за младите и децата. “
Наричат я „ първата дама “ на Виенската филхармония и това не е просто журналистически трик – тя в действителност е първата жена-концертмайстор, записала името си в близо 180-годишната история на оркестъра, считан за един от най-хубавите в света. Родена е в София, в семейство на музиканти. Учи цигулка при Нели Желева – в НМУ „ Любомир Пипков “, и при проф. Дора Иванова – в НМА „ Панчо Владигеров “. От това време най-силен е споменът за безкрайните часове на интензивен труд от страна на преподавателките ѝ, метода им на преподаване, опита, който е получила.
„ Започнах 4-5-годишна, както множеството мои връстници в България, само че чак на 13-14 разбрах, че точно свиренето е това, което ми дава оптималната независимост. Тогава усетих, че мога да изсвирвам и, както се споделя, да върша каквото си желая с цигулката. Цената на тази независимост е доста труд и старания, само че съгласно мен, без да овладееш разпоредбите, без целенасоченост, не можеш да я постигнеш. Другото е безпорядък, може би по-удобен, само че безпорядък. Продължих образованието си във Висшето учебно заведение за музика и спектакъл в Рощок, Германия при проф. Петру Мунтеану. Изучавах основно западноевропейската стилистика – Барок, Класика, до актуалните композитори. След което се реалокирах в Мюнхен. За малко свирих в Лондонски филхармоничен оркестър, получих мястото, за което бях кандидатствала, само че избрах да се върна в Мюнхен. Мисля, че за хората, които се занимават с нашето изкуство, най-привлекателни са Германия и Австрия, там се прави най-вече за класическата музика. Вече имах опит като концертмайстор в Bayerische Staatsorchester, когато прочетох в едно профилирано списание, че същата позиция, само че във Виенската филхармония, е свободна. Реших да подам документи и да видя какво ще стане. Бях към 30-те си години – възраст, подобаваща за сходна професионална крачка. Казах си, че би трябвало да опитам, тъй като такова място може да се освободи чак след 20 години, да вземем за пример, а тогава евентуално не бих се интересувала. Първия път стопираха състезанието и не взеха никого, само че втория път някак знаех, че ще съумея. Защо – не мога да кажа, само че доста желаех мястото и бях уверена. Спечелих състезанието, целият оркестър ме поздрави, по-късно имах два месеца, с цел да се преместя във Виена и започнах работа. Така и до през днешния ден – работа и отново работа. “
По това време Албена е шестата или седмата жена в оркестъра. Според нея, по-бавното нахлуване на дамите в именития оркестър се дължи на обстоятелството, че виенчани строго се придържат към традициите.
„ По принцип, единодушието в оркестъра да се одобряват дами, датира още от 90-те години на м. в., само че може би този факт по-бавно се е разпространявал. Там нещата се трансформират по-бавно някак. Самите австрийци обичат да се майтапят с това и споделят: „ Ако светът свърши – елате при нас, тъй като несъмнено ще се забавим с 30-ина години. “ Не знам какъв брой са през днешния ден дамите в състава, може би близо 20 – нещо, което беше немислимо преди 10 години. Заедно с моите сътрудници свирим постоянно камерна музика в разнообразни сформира – от трио до октет, нонет. Почти всички го вършат, това поддържа формата ни като инструменталисти и е част от нашата работа. Често изнасяме концерти в Музикферайн, в други зали в Австрия, гостуваме в Япония, Китай. Отскоро съм професор по цигулка във Виенския университет Universität Wien, не преставам и соловата си кариера.
Обичам да се завръщам в България, да изсвирвам тук. Това разсънва доста мемоари от времето, когато още не бях поела по необятния свят. За мен България е „ вкъщи “, само че всякога чувството е, че се променяме – и аз, и моето „ вкъщи “ . Независимо от коя сцена, за мен постоянно е наслаждение да изсвирвам за публиката и по този начин да установя контакт с хора, които в действителност не познавам. Какво бих си поискала? Да няма повече пандемии, животът ни да е свободен от рестрикции. И да има повече музика, освен за нас, професионалните музиканти, а на първо място за младите и децата. “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ