Започва ли нов слънчев цикъл?
На 29 май 2020 година семейство слънчеви петна – тъмни петна, които бушуват на повърхността на Слънцето, представляващи области от комплицирани магнитни полета – изригнаха в най-голямото слънчево огнище от октомври 2017 година Въпреки че слънчевите петна към момента не се виждат, галактически транспортен съд на НАСА видя пламъците високо над тях.
Слънчевите експлоадирания бяха прекомерно слаби, с цел да преминат прага, при който Центърът за прогнозиране на галактическото време – NOAA (който е формалният източник на държавното управление на Съединени американски щати за галактически метеорологични прогнози) дава предупреждeния и сигнали. Но след няколко поредни месеца с доста малко слънчеви петна и малко слънчева интензивност, учените наблюдават това ново държание, с цел да видят дали такива експлоадирания порастват или бързо изчезват.
Слънчевите петна може да са предвестници на слънчевия цикъл, който се усилва и става по-активен. Ще минат обаче още няколко месеца, преди този момент да се знае сигурно.
Докато Слънцето се движи през своя натурален 11-годишен цикъл, в който неговата интензивност се покачва и пада, слънчевите петна също се усилват и понижават. НАСА и NOAA наблюдават слънчеви петна, с цел да дефинират и предвиждат напредъка на слънчевия цикъл – и в последна сметка – слънчевата интензивност.
Понастоящем учените обръщат огромно внимание на броя на слънчевите петна, защото това е основно за установяване на датите на слънчевия най-малко, което е формалният старт на нов безоблачен цикъл. Тази нова интензивност на слънчевите петна може да е знак, че Слънцето стартира нов цикъл, като към този момент е минал през минимума.
Въпреки това са нужни минимум шест месеца слънчеви наблюдения и преброяване на слънчеви петна след най-малко, с цел да се знае с акуратност. Тъй като този най-малко се дефинира от най-малкия брой слънчеви петна в цикъл, учените би трябвало да видят числата непрекъснато да се усилват, преди да могат да дефинират по кое време тъкмо са били на дъното. Това значи, че слънчевият най-малко е различим единствено в минал проект: Може да отнеме шест до 12 месеца след обстоятелството, с цел да се удостовери по кое време минимумът в действителност е преминат.
Отчасти това е по този начин, тъй като нашата звезда е извънредно променлива. Само тъй като броят на слънчевите петна се усилва или понижава през даден месец, не значи, че няма да се обърне посоката през идващия месец и да се върне още веднъж месеца по-късно. Така че учените се нуждаят от по-дългосрочни данни, с цел да основат картина на общите трендове на Слънцето през слънчевия цикъл. Обикновено това значи, че цифрата, което се употребява за сравняване на всеки даден месец, е междинния брой слънчеви петна за шест месеца обратно и напред във времето – което значи, че сега можем с убеденост да характеризираме по какъв начин наподобява слънчевия цикъл през октомври 2019 година спрямо месеците преди него ( несъмнено тогава имаше по-малко слънчеви петна!), само че към момента не може да се каже по какъв начин наподобява ноември спрямо предходните месеци.
На 29 май обаче, от тези слънчеви петна пламна относително дребен слънчев отблясък от М клас. Слънчевите прояви са мощни прояви на радиация. Вредното лъчение от тези експлоадирания не може да премине през атмосферата на Земята, с цел да повлияе физически на хората, само че когато са задоволително интензивни те могат да нарушат атмосферата в пласта, където GPS и информационните сигнали пътуват. Интензитетът на това експлоадиране от 29 май е бил под прага, който може да повлияе на геомагнитното пространство и под прага за NOAA да даде сигнален сигнал.
Независимо от това, това е било първото слънчево експлоадиране от М-клас от октомври 2017 година – и учените ще следят дали Слънцето в действителност стартира да се разсънва.
