120 години от рождението на Уилям Уолтън
На 29 март 2022 година се навършват 120 години от рождението на един от ярките представители освен на британската, само че и на европейската музика на отминалия XX век. Това е британският композитор и диригент Уилям Уолтън (29 март 1902 - 8 март 1983).
Роден в семейство на музиканти, сходно и на други свои именити прародители и съвременници, Уолтън стартира да се занимава с музика от ранна детска възраст. Изучава пиано и цигулка, само че главното му образование в музиката се реализира като артист в хора на татко му – преподавател по музика и органист, а сериозните му композиционни опити стартират, когато е на 16 годишна възраст.
Своите наблюдения за тези ранни години във образуването на житейския и креативен светоглед на Уилям Уолтън споделя Стефания Янкова: лидер на виоловата група в Симфоничния оркестър на Националното радио, учител в Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ и докторант в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ в София.
Интересът към синтеза сред изкуствата, който представителите на фамилия Ситуел инспирират у Уилям Уолтън намира отражение освен в музикално-сценичните му опуси, каквито са оперните му произведения, само че и в придобиващата все по-голяма известност по това време музика за радиодраматизации и изключително кино музика. И въпреки че творчеството на Уолтън не е огромно по размер, той основава забележителни композиции в съвсем всички познати типичен жанрове. Започнал своя път в композиторското занятие под въздействието на Нововиенската школа, скоро Уолтън образува музикалния си език като комбиниране сред късноромантичната стилистика и неокласицизма на XX век. Това е изразено изключително ясно в инструменталните му концерти и най-много в трите му концерта за струнни принадлежности: за виола, цигулка и виолончело, написани надлежно през 1929, 1938 и 1956 година
За историята на основаване на концерта за виола, неговата музика, както и за паралелите сред него и зародилия десетилетие по-късно концерт за цигулка Стефания Янкова споделя:
Въпреки че написа в разнообразни музикални жанрове, стилът на Уилям Уолтън се отличава с мащабност на музикалната мисъл и образност, както по отношение на изпълнителските сформира, по този начин и по повод размера и структурата на формата. И това негово желание се откроява освен в инструменталните концерти и кантатно-ораториалните опуси, само че и в чисто симфоничния род и камерната музика.
В изданието на предаването „ Студио Музика ” на 29 март, вторник, от 19.30 часа , отдадено на музиката и личността на Уилям Уолтън, наред с диалога със Стефания Янкова, слушателите имат опция да чуят и определени фрагменти от най-известните произведения на британския занаятчия в областта на вокалната, инструменталната (симфонична и камерна), филмовата и кантатно-ораториалната музика, както и любопитни обстоятелства от историята на основаване на съответните произведения.
Снимки: Wikimedia, npg.org.uk, списък на Стефания Янкова
Роден в семейство на музиканти, сходно и на други свои именити прародители и съвременници, Уолтън стартира да се занимава с музика от ранна детска възраст. Изучава пиано и цигулка, само че главното му образование в музиката се реализира като артист в хора на татко му – преподавател по музика и органист, а сериозните му композиционни опити стартират, когато е на 16 годишна възраст.
Своите наблюдения за тези ранни години във образуването на житейския и креативен светоглед на Уилям Уолтън споделя Стефания Янкова: лидер на виоловата група в Симфоничния оркестър на Националното радио, учител в Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ и докторант в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ в София.
Интересът към синтеза сред изкуствата, който представителите на фамилия Ситуел инспирират у Уилям Уолтън намира отражение освен в музикално-сценичните му опуси, каквито са оперните му произведения, само че и в придобиващата все по-голяма известност по това време музика за радиодраматизации и изключително кино музика. И въпреки че творчеството на Уолтън не е огромно по размер, той основава забележителни композиции в съвсем всички познати типичен жанрове. Започнал своя път в композиторското занятие под въздействието на Нововиенската школа, скоро Уолтън образува музикалния си език като комбиниране сред късноромантичната стилистика и неокласицизма на XX век. Това е изразено изключително ясно в инструменталните му концерти и най-много в трите му концерта за струнни принадлежности: за виола, цигулка и виолончело, написани надлежно през 1929, 1938 и 1956 година
За историята на основаване на концерта за виола, неговата музика, както и за паралелите сред него и зародилия десетилетие по-късно концерт за цигулка Стефания Янкова споделя:
Въпреки че написа в разнообразни музикални жанрове, стилът на Уилям Уолтън се отличава с мащабност на музикалната мисъл и образност, както по отношение на изпълнителските сформира, по този начин и по повод размера и структурата на формата. И това негово желание се откроява освен в инструменталните концерти и кантатно-ораториалните опуси, само че и в чисто симфоничния род и камерната музика. В изданието на предаването „ Студио Музика ” на 29 март, вторник, от 19.30 часа , отдадено на музиката и личността на Уилям Уолтън, наред с диалога със Стефания Янкова, слушателите имат опция да чуят и определени фрагменти от най-известните произведения на британския занаятчия в областта на вокалната, инструменталната (симфонична и камерна), филмовата и кантатно-ораториалната музика, както и любопитни обстоятелства от историята на основаване на съответните произведения.
Снимки: Wikimedia, npg.org.uk, списък на Стефания Янкова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ