Людмил Ангелов и Филхармоничният духов квинтет музицират заедно
На 28 февруари в Камерна зала „ България “ от 19 часа феновете на камерната музика ще станат очевидци на дълго чакано събитие – взаимния план на Людмил Ангелов и Филхармоничния духов квинтет в състав: Кремена Ачева – флейта, Валентин Методиев – обой, Михаил Живков – кларинет, Мартин Стоянов – фагот, и Красимир Костадинов – валдхорна.
Програмата на концерта е колоритна: Квинтет в Ми бемол мажор за пиано и духови принадлежности от Волфганг Амадеус Моцарт; Капричио по датски и съветски песни за флейта, обой, кларинет и пиано от Камий Сенс-Санс и Клавирен секстет за духови принадлежности и пиано от Франсис Пуленк. Всяко от творбите има забавна история:
Квинтетът в Ми бемол мажор за пиано и духови принадлежности на Моцарт е написан на 30 март 1784 година, а премиерата му се е състояла единствено два дни по-късно в Императорския и кралски народен дворен спектакъл във Виена. Скоро след първото осъществяване Моцарт написа до татко си: „ Самият аз считам, че това е най-хубавото, което съм писал през живота си “. Партитурата е за пиано, обой, кларинет, валдхорна и фагот. Твърди се, че тя е въодушевила Бетовен да напише Квинтета за пиано и духови принадлежности, опус 16 в същата тоналност през 1796 година
През 1887 година Сен-Санс е поканен от Френския червен кръст да изнесе седем концерта в Русия с оркестъра на Императорската опера. Вдъхновен от Мария Фьодоровна - датска принцеса, която става императрица на Русия през 1881 година като брачна половинка на Александър III, Сен-Санс основава Капричио по датски и съветски песни за флейта, обой, кларинет и пиано. Антон Рубинщайн, по това време шеф на консерваторията в Санкт Петербург, е толкоз впечатлен от творбата, че кара всички студенти, които свирят на духови принадлежности да участват на заключителния концерт, с цел да могат да „ получат някаква визия какво тъкмо може да се реализира на тези принадлежности “.
Секстетът за духови принадлежности и пиано от Франсис Пуленк е написан сред 1931 и 1932 година Премиерата на тричастното произведение се е състояла през 1933 със самия Пуленк на пианото. Пиесата не е добре призната от традиционалистите в музикалната общественост. Изтъкнатият френски композитор и критик на „ Le tempts “ Флоран Шмит я дефинира като „ разсеяна и вулгарна “. Но неговият сътрудник Андре Жорж се оказва по-предвидлив: „... с Пуленк цяла Франция излиза през прозорците, които той отваря “.
Филхармоничният духов квинтет интензивно търси нови способи да се показва посредством музикални творби в разнообразни стилове, жанрове и столетия. Осъществявали са тематични вечери с съветска музика дружно с Виктория Василенко; изпълнявали са премиерно произведение на Румен Бояджиев-син. Предстоят още забавни събития на състава, а концертът на 28 февруари ще е впечатляващ. Чуйте повече в диалога с музикантите.
Програмата на концерта е колоритна: Квинтет в Ми бемол мажор за пиано и духови принадлежности от Волфганг Амадеус Моцарт; Капричио по датски и съветски песни за флейта, обой, кларинет и пиано от Камий Сенс-Санс и Клавирен секстет за духови принадлежности и пиано от Франсис Пуленк. Всяко от творбите има забавна история:
Квинтетът в Ми бемол мажор за пиано и духови принадлежности на Моцарт е написан на 30 март 1784 година, а премиерата му се е състояла единствено два дни по-късно в Императорския и кралски народен дворен спектакъл във Виена. Скоро след първото осъществяване Моцарт написа до татко си: „ Самият аз считам, че това е най-хубавото, което съм писал през живота си “. Партитурата е за пиано, обой, кларинет, валдхорна и фагот. Твърди се, че тя е въодушевила Бетовен да напише Квинтета за пиано и духови принадлежности, опус 16 в същата тоналност през 1796 година
През 1887 година Сен-Санс е поканен от Френския червен кръст да изнесе седем концерта в Русия с оркестъра на Императорската опера. Вдъхновен от Мария Фьодоровна - датска принцеса, която става императрица на Русия през 1881 година като брачна половинка на Александър III, Сен-Санс основава Капричио по датски и съветски песни за флейта, обой, кларинет и пиано. Антон Рубинщайн, по това време шеф на консерваторията в Санкт Петербург, е толкоз впечатлен от творбата, че кара всички студенти, които свирят на духови принадлежности да участват на заключителния концерт, с цел да могат да „ получат някаква визия какво тъкмо може да се реализира на тези принадлежности “.
Секстетът за духови принадлежности и пиано от Франсис Пуленк е написан сред 1931 и 1932 година Премиерата на тричастното произведение се е състояла през 1933 със самия Пуленк на пианото. Пиесата не е добре призната от традиционалистите в музикалната общественост. Изтъкнатият френски композитор и критик на „ Le tempts “ Флоран Шмит я дефинира като „ разсеяна и вулгарна “. Но неговият сътрудник Андре Жорж се оказва по-предвидлив: „... с Пуленк цяла Франция излиза през прозорците, които той отваря “.
Филхармоничният духов квинтет интензивно търси нови способи да се показва посредством музикални творби в разнообразни стилове, жанрове и столетия. Осъществявали са тематични вечери с съветска музика дружно с Виктория Василенко; изпълнявали са премиерно произведение на Румен Бояджиев-син. Предстоят още забавни събития на състава, а концертът на 28 февруари ще е впечатляващ. Чуйте повече в диалога с музикантите.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ