29 години от смъртта на композитора Парашкев Хаджиев
На 28 април през 1992 година умира Парашкев Хаджиев . Български композитор и музикален възпитател, професор по естетика (от 1947 г.) в Държавната консерватория. Той е един от създателите с изключително мощно въздействие върху образуването на българската музикална просвета.
Роден е на 14 април 1912 година Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева.
Завършва софийската Консерватория (1936) с пиано при проф. Андрей Стоянов и комбинация при проф. Панчо Владигеров. Веднага по-късно специализира комбинация във Виена при Й. Маркс (1937), във Висшето учебно заведение по музика в Берлин при Х. Тисен (1938-1940), след което учи и в Прага.
След завръщането си в България става учител по естетика в Консерваторията, от 1947 година над 4 десетилетия е професор по естетика и комбинация.
Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по естетика обикновена доктрина, възпитали генерации български музиканти. Педагогическата активност на Хаджиев е изключително ефикасна.
Паметна плоча на проф. Парашкев Хаджиев на дома му на ул. „ Зелено дърво “ 11, Лозенец, София.
Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в интервала 1990-92 година Получава Димитровска премия през 1962 година, става национален актьор (1982). Почетен жител е на София, Пловдив, Варна и Русе.
Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични произведения: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век.
Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е създател и на симфонична и камерна музика, голям брой хорови и всеобщи песни, стотици детски и учебни песни и извършения, десетки поп песни, музика към игрални филми и други С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на национални песни.
Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „ Младежка танцова сюита “ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена.
За музиката на Хаджиев е особено метро-ритмическото многообразие, учредено върху неравноделни национални размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тема.
Роден е на 14 април 1912 година Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева.
Завършва софийската Консерватория (1936) с пиано при проф. Андрей Стоянов и комбинация при проф. Панчо Владигеров. Веднага по-късно специализира комбинация във Виена при Й. Маркс (1937), във Висшето учебно заведение по музика в Берлин при Х. Тисен (1938-1940), след което учи и в Прага.
След завръщането си в България става учител по естетика в Консерваторията, от 1947 година над 4 десетилетия е професор по естетика и комбинация.
Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по естетика обикновена доктрина, възпитали генерации български музиканти. Педагогическата активност на Хаджиев е изключително ефикасна.
Паметна плоча на проф. Парашкев Хаджиев на дома му на ул. „ Зелено дърво “ 11, Лозенец, София.
Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в интервала 1990-92 година Получава Димитровска премия през 1962 година, става национален актьор (1982). Почетен жител е на София, Пловдив, Варна и Русе.
Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични произведения: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век.
Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е създател и на симфонична и камерна музика, голям брой хорови и всеобщи песни, стотици детски и учебни песни и извършения, десетки поп песни, музика към игрални филми и други С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на национални песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „ Младежка танцова сюита “ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена.
За музиката на Хаджиев е особено метро-ритмическото многообразие, учредено върху неравноделни национални размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тема.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ