Военноморският музей на Варна излага ценни експонати, свързани със 100-годишнината от Ньойския договор
На 27 ноември се навършват 100 години от подписването на злополучния Ньойски контракт. Във връзка с годишнината, Военноморският музей във Варна ще показа забавни експонати, научи Moreto.net.
Как се пази достойнството на българския байрак, какво е отношението на спечелилите към победените и стадиите на разоръжаване на българския боен флот демонстрират предметите и документите, които могат да бъдат видени до края на годината.
Участието на България в Първата международна война, макар постигнатите триумфи и проявения подвиг на бойните полета, приключва с сключване на помирение с Антантата през септември 1918 година и година по-късно – и на мирния контракт.
Българските военни кораби, в това число подводници и водосамолети, са предоставени на спечелилите. Страната ни има право да поддържа по р. Дунав до четири торпедни и шест моторни лодки с полицейски и риболовни функционалности. Какво е било позволеното за прилагане оръжие може да прочетем в от един от документите, подредени във витрината.
С подписания на 27 ноември 1919 година контракт, България губи още територии, заплаща големи репарации, лишена е от правото да има съвременни военни технологии, флот и авиация, анулирана е наложителната военна работа и други.
Съхраняваните във Военноморския музей предмети и документи разкриват присъщи страни от тези процеси и събития. Във витрината с експоната на месец ноември може да се срещнем и с фрагмент от доклад на последния пълководец на крайцера „ Надежда ” - капитант-лейтенант Борис Стателов. Той написа за компликациите при предаването на българските кораби, краткотрайно основани в Севастопол, на съглашенските военноморски управляващи. Въпреки всичко, българският офицер съумява да върне в родината флаговете на „ Надежда “, които до през днешния ден се пазят във фондовете на Военноморския музей. /moreto.net
Как се пази достойнството на българския байрак, какво е отношението на спечелилите към победените и стадиите на разоръжаване на българския боен флот демонстрират предметите и документите, които могат да бъдат видени до края на годината.
Участието на България в Първата международна война, макар постигнатите триумфи и проявения подвиг на бойните полета, приключва с сключване на помирение с Антантата през септември 1918 година и година по-късно – и на мирния контракт.
Българските военни кораби, в това число подводници и водосамолети, са предоставени на спечелилите. Страната ни има право да поддържа по р. Дунав до четири торпедни и шест моторни лодки с полицейски и риболовни функционалности. Какво е било позволеното за прилагане оръжие може да прочетем в от един от документите, подредени във витрината.
С подписания на 27 ноември 1919 година контракт, България губи още територии, заплаща големи репарации, лишена е от правото да има съвременни военни технологии, флот и авиация, анулирана е наложителната военна работа и други.
Съхраняваните във Военноморския музей предмети и документи разкриват присъщи страни от тези процеси и събития. Във витрината с експоната на месец ноември може да се срещнем и с фрагмент от доклад на последния пълководец на крайцера „ Надежда ” - капитант-лейтенант Борис Стателов. Той написа за компликациите при предаването на българските кораби, краткотрайно основани в Севастопол, на съглашенските военноморски управляващи. Въпреки всичко, българският офицер съумява да върне в родината флаговете на „ Надежда “, които до през днешния ден се пазят във фондовете на Военноморския музей. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ