Тайният, но много печеливш бизнес с потънали кораби
На 27 февруари 1942 година ударни сили на английски, австралийски, американски и холандски кораби се сблъскват с императорския японски военноморски флот край крайбрежията на Суматра. Битката в Яванско море е решаваща победа за японците, вследствие на което са изгубени 2300 съюзнически моряци и 5 кораба, в това число лекия крайцер HMS Exeter. 65 години след борбата, екип от водолази открива останките на 60 метра дълбочина на 15 километра северозападно от остров Бавеан. Но когато различен екип изследва същото мястото 10 години по-късно, те откриват, че останките са изцяло изчезнали, оставяйки само вдлъбнатина на морското дъно. Изчезването не е свръхестествени сили, а на индонезийци, които въоръжени единствено с дребни лодки и въздушни компресори съумяват да вземат цял корпус, тежащ близо 10 000 тона, за по-малко от 10 години. Докато военните кораби съдържат големи количества бронз, месинг, мед и други цветни метали, които могат да стигнат високи цени на пазара на скрап, цялостното изгубване на целия корпус на Exeter е изненадващо и кара някои да допускат, че е придобит за малко известния, само че извънредно рентабилен пазар за стомана с невисок декор.
За множеството приложения на метала това замърсяване не е проблем, защото излъчването от елементарната стомана е надалеч под естествените фонови равнища. Но за някои елементи на високочувствително научно съоръжение даже това ниско равнище на излъчване може да генерира неприемливи разстройства. Един образец са пространствата за сканиране на човешкото тяло (на горната и основната снимка), в които има устройства, употребявани за премерване на количеството радиоактивен материал, усвоен от тялото на човек. За да се предотврати въздействието на фоновото излъчване върху измерванията, такива пространства би трябвало да бъдат обгърнати в пълен пласт метал, само че заради гореспоменатото замърсяване с радиоизотопи може да се употребява единствено стомана, създадена преди 1945 година От 50-те до 80-те години, когато са строени множеството от тези пространства, най-евтиният и леснодостъпен източник на стомана с невисок декор е от изведените от употреба военни кораби, издигнати преди 1945 година Например, корпусни плочи от USS Indiana, пуснати в употреба през 1942 година и бракувани през 1962 година, са употребявани за създаване на „ стоманени стаи “ в болница Илинойс, Вирджиния и Медицински център Юта. Дори и потънали кораби са изваждани поради стоманата им, най-много останките от немския флот от Първата международна война. През 1974 година корпусните плочи от SMS Kronprinz Wilhelm сe употребяват за създаване на цяла стая в шотландска болница и се приказва, че стомана от SMS Markgraf пък се употребява в радиационни детектори на Explorer 1 – първия американски сателит, и в галактическите сонди Voyager 1 и Voyager 2, което го прави единственият военен транспортен съд, който съумява да излезе в космоса. НАСА обаче в никакъв случай не удостоверява тази информация.
Друг постоянно издирван метал с невисок декор е оловото, което освен е податливо на замърсяване с атмосферни радионуклиди, само че може да бъде и естествено нечисто с радиоактивния изотоп олово 210. През 80-те години производителите на електроника откриват, че радиоактивните излъчвания от елементарното олово въздействат върху производството на микрочипове. За да получат задоволително ниско олово, те демонтират 400-годишни средновековни витражи и сменят остарелия оловен пласт с нов. Съвсем неотдавна през 2010 година Италианският народен институт по нуклеарна физика в Рим се нуждаеше от отбрана за своята Криогенна подземна обсерватория CUORE. Институтът получи позволение от Националния археологически музей в Каляри да стопи 270 оловни блока от античен римски транспортен съд, потънал край крайбрежията на Сардиния преди съвсем 2000 години. Експерименти в Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико употребяват оловни тръби, изтеглени от остарялата водопроводна система на Бостън, до момента в който Университетът Дюк и Чикагският университет употребяват оловен баласт от 300-годишния испански галеон Сан Игнасио. Не е изненадващо, че като се има поради изключителната необичайност на тези материали, ниско фоновото олово може да доближи страхотни цени, като слитъци от Сан Игнасио се продават за 33 $ за кг – съвсем дванадесет пъти над пазарната цена на постоянно олово. И не всичкото олово с невисок декор, което се появяват на пазара, имат толкоз явен генезис, което поражда опасения, че част от него би могло да идва от потънали, само че археологически скъпи кораби.
