На 26 септември 1181 година в заможно семейство в град

На 26 септември 1181 година в заможно семейство в град Асизи се ражда Джовани Франческо ди Пиетро Бернардоне.

Още в младостта си Франциск се оказва надалеч от средата, в която е роден. Промяната в метода му на мислене и в живот е фрапантна – Франциск загърбва благосъстоянието и се обрича на беднотия, изразявайки по този метод своята обич към Бог. Сам той се дефинира като „ привързан в брак с нищетата “.

Основният принцип, който проповядва е „ да нямаш нищо “ и посредством смирение да се грижиш за душата си. Да живееш по разпоредбите на Евангелието и да проповядваш смирение – това са главните правила в живота на бъдещият светец на Римо-католическата черква.

През 1209 година Франциск, дружно с дванадесет свои почитатели, се явява пред папата в Рим, където моли светият отец да утвърди братството им. Папата приема клетвите им за смирение и по този начин се ражда орденът на братята, наименуван по името на лидера им – Францискански медал.

Самият Франциск в никакъв случай не става свещеник; счита се за неподобаващ за този ранг и по тази причина остава до края на дните си дякон. Последователите му назовават себе си „ минорити “ от латинската дума за „ по-малки ", а в техния случай - " нищи ", хора без благосъстоятелност и без обвързаност към материалното. Между другото, думата „ министър “ е сродна с минорит (в латинския и двете произлизат от minus - малко, а думата министър в Древен Рим се употребява извънредно за хора, изпълняващи длъжности в услуга на другите) – министри се наричали участниците в задачи, разпространяващи из Европа правилата на св. Франциск от Асизи. Последователите му се пробват да проповядват в Северна Африка. Самият Франциск прекарва известно време като мисионер в Египет и Сирия, където – по негови свидетелства – към проповедите му демонстрира интерес самия султан, само че като цяло задачата му е с дребен триумф.

В по-късни времена мисионерството се трансформира в една от главните действия на францисканския медал.

Лавинообразното присъединение на почитатели към ордена на св. Франциск обаче довежда до известно несъгласие сред изначалните замисли на Франциск и действителната обстановка. Броят на миноритите слага под опасност възвишеният блян, поради който орденът е основан. Малко преди гибелта на Франциск папата преобразува братството в отшелнически медал.

През 1224 година Франциск се разболява. Страда от мощни болки в стомаха. Според биографите му, тъкмо през тези последни години от живота си, откакто се отдръпва от административните отговорности в ордена, отдавайки се още веднъж на пътешестване и проповеди, посредством болката Франциск изживява най-щастливите си часове.

Появяват се и знаците Господни – св. Франциск е първият човек, познал стигмата – по чудодеен метод по тялото му се появяват рани, на местата, на които Христос получава раните си на Разпятието. Почива на 3 октомври 1226 година в родния си град Асизи. Две години по-късно е канонизиран за светец. Смята се за настойник на Италия и животните.

След избирането си на 13 март 2013 година за папа, кардинал Хорхе Берголио приема тронното име Франциск I в памет на светията от Асизи.