На 25 януари 1893 г. Умира Григор Пърличев
На 25 януари 1893 година в Охрид издъхва Григор Пърличев.
Той е роден на 18.01.1830 в Охрид в занаятчийско семейство. Остава рано без татко, детството му е нерадостно и тежко.
Нищо не допуска, че той ще е един от забравените интелектуалци от нашето Възраждане.
Учи в Охрид - в килийно учебно заведение, по-късно при Димитър Миладинов. Една година е преподавател в Тирана. През 1850-1851 следва медицина в Атина, само че прекъсва заради финансови усложнения. Учител е в с. Белица, Охридско, Прилеп и Охрид. От 1858 година продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 се трансферира във Филологическия факултет. През 1860 година взе участие в годишния лиричен конкурс в гръцката столица и печели първа премия и лавров венец с поемата си "Арматолос " (Сердарят, Войводата). Комисията и литературната общност назовават Григор Пърличев "втори Омир ". Предлагат му стипендия за университетите в Оксфорд и Берлин, само че той отхвърля.
Вестта за гибелта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях битка срещу гръцкото духовенство, за въвеждане на български език в учебното заведение и в черквата. От 1862 година е преподавател в Охрид.
През 1862 година още веднъж участвува в лиричен конкурс в Атина с поемата "Скендербей ".
През 1868 година се открива за няколко месеца в Цариград, с цел да разшири познанията си по български език, славянска литература и просвета. След завръщането си в Охрид заменя гръцкия език с български в учебните заведения и в черквите. По донос на владиката Милетий през 1868 година е задържан и хвърлен в охридската тюрма, по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен с помощта на застъпничеството на охридчани, Григор Пърличев продължава педагогическата и публичната си активност. По негова самодейност през 1869 година в Охрид е основано първото читалище, наречено "Св. Климент ". Учителства в Струга, Габрово, Битоля, Охрид и Солун.
С първите си поетически опити - "Сердарят " и "Скендербей " Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури - гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да разпространява творбите си измежду българските читатели, превежда на български език "Сердарят " (около 1870), напомня уеб сайтът Словото.
Григор Пърличев е създател на стихотворения, написани на български език ( "Докога, братя благи българи ", "Чуйте, рожби македонски ", "Песен за заличаването на Охридската патриаршия "), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и други, на дописки във вестниците "Время ", "Македония " (1866-1872), "Право " (1869-1873), на необнародвани преводи от френски език. Публикува публикация, че е подготвил за щемпел брошура под заглавие "Възпитание или 12 нравствени песни ". През 1884 година написа "Автобиография ", която разкрива нови страни от самобитния му гений на разказвач, народопсихолог, лингвист и историк.
Пърличев е първият български преводач на Омир, въпреки преводът на "Илиада " да провокира дискусия във възрожденския периодически щемпел и да е остро подложен на критика.
Той е роден на 18.01.1830 в Охрид в занаятчийско семейство. Остава рано без татко, детството му е нерадостно и тежко.
Нищо не допуска, че той ще е един от забравените интелектуалци от нашето Възраждане.
Учи в Охрид - в килийно учебно заведение, по-късно при Димитър Миладинов. Една година е преподавател в Тирана. През 1850-1851 следва медицина в Атина, само че прекъсва заради финансови усложнения. Учител е в с. Белица, Охридско, Прилеп и Охрид. От 1858 година продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 се трансферира във Филологическия факултет. През 1860 година взе участие в годишния лиричен конкурс в гръцката столица и печели първа премия и лавров венец с поемата си "Арматолос " (Сердарят, Войводата). Комисията и литературната общност назовават Григор Пърличев "втори Омир ". Предлагат му стипендия за университетите в Оксфорд и Берлин, само че той отхвърля.
Вестта за гибелта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях битка срещу гръцкото духовенство, за въвеждане на български език в учебното заведение и в черквата. От 1862 година е преподавател в Охрид.
През 1862 година още веднъж участвува в лиричен конкурс в Атина с поемата "Скендербей ".
През 1868 година се открива за няколко месеца в Цариград, с цел да разшири познанията си по български език, славянска литература и просвета. След завръщането си в Охрид заменя гръцкия език с български в учебните заведения и в черквите. По донос на владиката Милетий през 1868 година е задържан и хвърлен в охридската тюрма, по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен с помощта на застъпничеството на охридчани, Григор Пърличев продължава педагогическата и публичната си активност. По негова самодейност през 1869 година в Охрид е основано първото читалище, наречено "Св. Климент ". Учителства в Струга, Габрово, Битоля, Охрид и Солун.
С първите си поетически опити - "Сердарят " и "Скендербей " Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури - гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да разпространява творбите си измежду българските читатели, превежда на български език "Сердарят " (около 1870), напомня уеб сайтът Словото.
Григор Пърличев е създател на стихотворения, написани на български език ( "Докога, братя благи българи ", "Чуйте, рожби македонски ", "Песен за заличаването на Охридската патриаршия "), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и други, на дописки във вестниците "Время ", "Македония " (1866-1872), "Право " (1869-1873), на необнародвани преводи от френски език. Публикува публикация, че е подготвил за щемпел брошура под заглавие "Възпитание или 12 нравствени песни ". През 1884 година написа "Автобиография ", която разкрива нови страни от самобитния му гений на разказвач, народопсихолог, лингвист и историк.
Пърличев е първият български преводач на Омир, въпреки преводът на "Илиада " да провокира дискусия във възрожденския периодически щемпел и да е остро подложен на критика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ