На 25 март 1890 г. е роден Димитър Чорбаджийски –

На 25 март 1890 година е роден Димитър Чорбаджийски – Чудомир. През годините той е бил и читалищен деятел и народен представител от Петото национално заседание, само че от самото начало е писал своите дребни, смешни разкази.

Няма по какъв начин да не си спомним с усмивка за разказите и героите му – Писан Кольо, Нено Сенегалецът и още куп други съмахленци от Казанлък и облици от България.

От края на дните му са останали драсканиците в болничното заведение, нещо като вицове през сълзи. На 26 декември 1967 година се самоубива в София, като скача през балкона от третия етаж в болничното заведение, в която се лекува.

Как е станал публицист и по какъв начин се е научил да работи с молив и гума Чудомир, споделя пред микрофона на БНР в последния запис с неговия глас от 1967 година




Той е седмото от осем деца в фамилията на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. През 1901 година приключва началното си обучение в родното си село Турия, а през 1904 година – прогимназия в Казанлък. Намеренията на бащата са синът да стане офицер или търговец; майката на Чудомир го поддържа в желанието му да се занимава с изобразяване.

До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „ Иван Вазов “. През 1913 година приключва четирите курса на Държавното художествено учебно заведение в София (мобилизиран по време на Балканската война), само че се дипломира едвам през 1919 година по отношение на мобилизацията в Първата международна война. Учебният развой го сближава с Георги Машев, който го среща с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.

През 1921 година се дами за своята колежка – художничката Мара Нонова. В интервала 1920 – 1932 година работи като гимназиален преподавател в Казанлък.

През 1932 година се постанова Чудомир да напусне учителското си място (по това време работи закон, съгласно който единият от фамилните училищен двойки е трябвало да напусне държавната работа). Чудомир е поканен да поддържа хумористичната страница на вестник „ Зора “. Тази активност се показва в изпращането на няколко описа и карикатури месечно и продължава до 1940 година, когато Чудомир написа писмо до основния редактор на вестника, с което декларира отдръпването си: „ Настъпи интервал на преоценка на полезностите. Не съм склонен с политиката на в. „ Зора “. Не съм удовлетворен от постигнатото. Изобщо жителят Димитър Чорбаджийски не може повече да понася създателя Чудомир. “

През 1929 – 1930 година отива на специализация в Париж: командирован е „ да се запознае с методиката и пропедевтиката “ по изобразяване в парижките учебни заведения. През 1937 година пътува до Рим, Венеция и Римини.

От 1938 година е член на Върховния читалищен съвет, а през 1966 година става депутат в Петото национално заседание.

Става заслужил активист на изкуството през 1965 година, а на 23 май 1967 година получава званието национален активист на културата.

Няколко дни преди гибелта си Чудомир предава на Серафим Северняк свитък с листове – „ Драсканици в болничното заведение “, включени в книгите „ Избрани разкази “ (1967), „ Под шарената рогозка “ (1981) и други Там с привичното си възприятие за комизъм Чудомир отбелязва: „ Стари и положителни мои другари и приятели, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до „ безконечното ми жилище “, в случай че не вали дъжд. “. Една друга мисъл от същите мемоари евентуално може да бъде обвързвана с неговия определен край: „ След като ме оперираха, много време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях прелестно сюрпризиран, че наподобявам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му... “

На 26 декември 1967 година в София се самоубива, като скача през балкона на третия етаж в болничното заведение, в която се лекува. Два дни по-късно казанлъчани и хора, пристигнали от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово предпочитание в градинката пред къщата му.