На 24 юни певицата Мария Илиева роди второто си дете

На 24 юни певицата Мария Илиева роди второто си дете – София. Упорито се твърди, че таткото на бебето е предприемачът Александър Междуречки, наследник на един от най-известните градоначалници на София Петър Междуречки, който към този момент не е сред живите.

Мария Илиева постоянно ревниво е пазила персоналния си живот в загадка, тъй че и в този момент изрично отхвърля да разяснява кой е бащата на дребната София. Единственото, което призна, е, че индивидът до нея е най-прекрасният мъж на света. Близки до певицата обаче удостоверяват, че Александър Междуречки е нейният обичан.

Мария Илиева има и наследник – 3-годишния Александър, от връзката ѝ с Георги Михайлов, която не продължи дълго. Сега явно е намерила любовта, тъй като очевидно сияе и наподобява доста щастлива.

Подобно на известната си половинка, Александър Междуречки също отхвърля каквито и да било мнения и стои встрани от прожекторите. Той се занимава със личен бизнес, името му е обвързвано с две компании.

Баща му – Петър Междуречки, е роден на 2 май 1934 година в гр. Гоце Делчев. Завършва юридически науки, стопанска система и публицистика в Германия и дипломация в Москва. 20 години работи в Министерство на външните работи и външния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия.

Той е първият дипломат на България във Федерална Република Германия, откакто през 1974 година са възобновени дипломатическите връзки сред двете страни, написа 168 часа.

Междуречки би трябвало да стопи ледовете от студения интервал в връзките сред двете страни.

Когато го изпраща в Германия, Тодор Живков споделя: “Петре, те единствено желаят да ме издокарат, че упоритостта ми е от България да направя една дребна Германия или една дребна Япония. Аз си имам началници, но знаеш ли какви началници?! Аз не съм ти никакъв шеф спрямо тях ”.

Междуречки се досеща, че Живков има поради “началниците от Кремъл ”. А той продължава:

– Сега с тебе, в случай че желаеме да създадем нещо потребно за България, ще пишеш в докладите…
– Искате да кажете в шифрограмите, другарю Живков?
– Слушай бе, момче, ти мен за вчерашен ли ме мислиш?
Първо, всички твои шифрограми ще ги прочетат немците. Те имат такива кодове измислени, че няма да се оправят с някакъв наш пиклив код?!
Второ, като дойде тук шифрограмата, ти знаеш ли къде отива, преди да пристигна на моята маса? При тия, които ме управляват. В съветското посолство. Ти несъмнено имаш другари там, а?

Междуречки знаел индивида, който носи шифрограмите от нашето външно министерство в съветското посолство, само че си замълчава.

Ще ни ударят по ръцете и нищо няма да създадем – продължава Живков. – Имаш ли нещо забавно, идваш напряко при мене. Нито при Младенов, нито при Гриша Филипов, дето се прави, че не знае български език, нито при Андрей Луканов. А в отчетите и шифрограмите ще разгромяваш империализъма. Иначе, Петре, ще те разгромят тука нашите копои, че и аз няма да мога да те спася. Значи непосредствено при мен. И не с писане, а с приказки. Идваш, докладваш ми и си отиваш.

Така в шифрограмите и отчетите си Междуречки громи капитализма и империализма. Истината е в диалозите му с Живков на четири очи.

В Бон Междуречки построява постройка на посолството, на комерсиалното посланичество, на консулската работа и 60 жилища. В съкратени периоди открива връзки с управителните кръгове на Федерална Република Германия в региона на бизнеса, политиката, държавното устройство, духовната сфера и така нататък

По това време Федерална Република Германия разполага с плеяда от политици и държавници от извънредно висока класа като Вили Брант, Хелмут Шмит, Хелмут Кол, Йозеф Щраус, Ханс-Дитрих Геншер и други

Посланикът ни се среща с капитаните и същинските мотори на немското икономическо знамение – ръководителите на водещите немски и международни концерни като “Круп ”, “Тисен ”, “Даймлер-Бенц ”, “Сименс ”, “Бош ”, както и с финансовите институции.
Създава взаимни българо-немски предприятия, усилва стокообмена, ускорява културните връзки сред двете страни. Така е основана базата за новите връзки на България и Федерална Република Германия.

През 1975 година Тодор Живков идва на посещаване във Федерална Република Германия. Негов гид е Междуречки. В един миг Живков му споделя: Петре, Петре, видя ли хората къде са отишли?! В новите технологии и научно-техническия напредък ние сме изостанали със 100 години. Оня евреин с дългата брада (Живков има поради Карл Маркс – б.а.), дето ме води да му видя къщата в Трир, е споделил, че ще победи това общество, което е по-производително. А те са илядо пъти по-производителни. Ти си младеж и ще го доживееш – това общество и този стопански строй, който сме го подкарали по московски пример, в случай че не правим в него тотални промени, социализмът по московски вид ще рухне и нищо няма да излезе от него.

Вместо втори мандат във Федерална Република Германия при започване на 1978 година Междуречки е извикан в България и Живков му споделя, че го назначават за кмет на София. Заеквайки, той стартира да изяснява, че не става – нито има познания в тази област, нито опит.

Живков му отвръща с въпрос: Добре бе, Петре, кажи почтено, аресва ли ти София такава, каквато я виждаш и сравняваш с други градове, които си виждал. А ти си видял доста.

След къса пауза продължава: Добре, бе, ти, като ме развеждаше по Германията и ми показваше техния огромен прогрес, а̀ в този момент направи някои от техните чудесии тук, та да ти кажем отлично!

След тия думи Живков “изплюва камъчето ”: А в този момент съществено. Аз желая да разглася война на така наречената шопска идея, че от Витоша по-високо нема и от Искъро по-длибоко нема. Такъв е техният критерий, произлизащ от това, което виждат всеки ден. Ти си видял необятния свят, аршинът ти е различен и би трябвало да покажеш на процедура, че в София има една антитеза на тази шопска теза.

Междуречки прави още един опит да го разубеди, само че Живков го срязва: Има решение на Политбюро! Ти имаш сили, млад си, а ние ще оказваме помощ. Мобилизирай се, отивай в Бон, сдавай службата, както му е редът, и се връщай колкото се може по-бързо!

За осем и половина години кметуване на Петър Междуречки са издигнати над 110 хиляди жилища, над 40 учебни заведения и детски градини, доста поликлиники и лечебни заведения, районни универсални магазини, комбинати за битови услуги, хлебозаводът “Вапцаров ” и доста други обекти.

Изградени са и редица спортни обекти като Зимния замък в Студентския град, плувния комплекс “Червено знаме ” и други Реконструирани са доста обекти по отношение на европейското състезание по плуване в София като “Дианабад ” и “Мария-Луиза ”. Разширени са опциите за ски спорт в местностите Алеко (пистата “Витошко лале ”), Конярника и Селимица.

Петър Междуречки най-вече се гордееше с построяването на НДК и пространството към него и с обогатената зелена система на столицата с построяването на Южния парк.

През цялото време на кметуването си се управлява от правилото: “По специфичните въпроси питай съответните експерти! ”.

През 1986 година Междуречки е изпратен като дипломат в Германска демократична република и след три години е директен очевидец на рухването на Берлинската стена и закриването на страната Германска демократична република.

Поетът Лозан Такев го назовава сантименталния кмет на София.

Петър Междуречки умря на 13 февруари 2018 година в София.

Виж още: