Развратната смърт на династията Медичи
На 24 юни 1729 година из цяла Флоренция се развихря глъчка за празника на Свети Йоан Кръстител – най-важният набожен фестивал в града. Както нормално денят е изпълнен с пиянство, танци и фамозното конно надпреварване Палио по улиците на града.
На фона на веселията се прокрадва богата, затворена карета, окачена с позлатения знак на владетеля на Флоренция: шест кръга, ситуирани върху златен щит – гербът на Медичите. Извивайки се по улиците, любопитните жители чуват безшумно бърборене от вътрешната страна, като че ли някакво болно създание страда от мудна и мъчителна гибел. В един миг каретата стопира, вратата се отваря и от мрачния интериор се появява напудрено лице, което обръща изтощен взор към недоумяващите зяпачи, надига се напред и повръща, от което огромната му перука потрепва. Това е Джан Гастоне Медичи – великият херцог на Тоскана. Осем години по-късно той ще почине, а дружно с него и в миналото благородната и могъща династия Медичите.
Джан Гастоне Медичи
Към края на живота си великият херцог рядко се появява в общественото пространство, тъй като избира уединението и удобствата на превъзходната си резиденция, двореца Пити, в сравнение с бремето на ръководството на Тоскана. Когато обаче се появява, както на празника през юни, мъчителният му тип и постоянно скверно държание са шокиращи – окаяното му положение отразява плачевното намаляване на Медичите, както и ориста на Флоренция.
Въпреки че Джан Гастоне е последният популярен херцог от династията, тя от дълго време е в крах спрямо предходното си великолепие. Като владетели на родното място на Ренесанса, фамилията е измежду най-големите поддръжници на гениалните художници и учени от епохата, в това число Микеланджело и Леонардо да Винчи. Това не е изключение и за бащата и предшественика на Джан, Козимо III, който продължава фамилната традиция да събира големи количества изкуство, както и да покровителства гениите на града, в това число известния ваятел Джовани Батиста Фоджини.
Управлението на Козимо обаче надалеч не е изобретателно и през неговия мандат се реализират огромен брой строги закони, налози и санкции. Много закони постановат по-сурово отношение към еврейското население – работата за или даже спането с евреин се санкционира с тежка санкция или затвор. Проститутките даже може да получат камшика заради обслужване на евреин и това не е единствената глоба, с която са принудени да се оправят. Разрешенията за работа на улицата са на цена от шест крони годишно, до момента в който са нужни и безчет още спомагателни подкупи, с цел да се избегне тормоз от злото, нареченото Служба за социална възпитание. Смъртното наказване е съвсем ежедневна гледка във Флоренцията на Козимо като единствено за една година са осъществени над 2000 изтезания. Всичко от содомия до ликвидиране се санкционира с обезглавяване. Дори почтеният акт на ухажване е криминализиран от владетеля като на мъжете им е неразрешено „ да се подвизават по вратите и прозорците през нощта “ – уловените в коитус с жена, с която не би трябвало да са, се подлагат на изтезания в държавните подземия.
В контрастност на този опит за налагане на морал, най-големият наследник на Козимо, Фердинандо, е извънредно сластен като интересите му са ориентирани най-вече към млади момчета. Това, към което не са ориентирани, са държавните въпроси – включително основаването на правоприемник. През 1696 година той се завръща от фестивал във Венеция с нова млада благородна държанка и венерически заболявания за смут на брачната половинка му Виоланте. Много преди преждевременната гибел на първородния си наследник през 1713 година, Козимо взема решение, че ще би трябвало да търси другаде продължение на линията на Медичите.
За страдание, другият му наследник наподобява даже по-малко евентуално да обезпечи правоприемник от мъртвия към този момент Фердинандо. Джан Гастоне освен не се интересува от дами, той е интензивно отхвърлен от брачната половинка си Анна Мария Франциска, както и тя от него. След като са принудени да сключат брак на 2 юли 1697 година, двойката се мести в дома на Анна Мария в Бохемия, в дребен град, наименуван Райхщат, където младият принц изпада в цялостна меланхолия и се отдръпва. В по-късния си живот той напълно упреква сестра си Анна Мария Луиза, която е най-ентусиазираният подстрекател на брака.
Анна Мария Луиза Медичи
Към 1737 година един доблестен задграничен клиент отбелязва, че тосканският херцог наподобява „ в окаяно положение “. Той не може да стане от леглото, има дълга брада, а чаршафите му са изключително мръсни. „ Към този миг спалнята на херцога беше толкоз мръсна и неприятна от непрекъснатото му престояване в нея, че прислужниците я пълнеха всеки ден с пресни рози, с цел да прикрият вонята и да запазят сетивата на инцидентните гости “.
На 10 юли същата година Джан Гастоне лежи болен и обречен на смърт и след обезверени молби на своите родственици, приема духовник, който да чуе последната му изповед в опит да изкупи душата си преди края. Първите му думи към приора Ипоито Росели, локалния флорентински духовник, който идва при него, са: „ Видите ли, всички би трябвало да умрем “. След това, няколко часа по-късно, последният от линията на Медичите умира.
