Отбелязваме 132 години от написването на химна „Върви, народе възродени“
На 24 май, в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, София ще означи 132 години от написването на „ Върви, народе възродени “ от Стоян Михайловски.
На 15 април 1892 година преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски приключва стихотворението „ Кирил и Методий “ с първи стих „ Върви, народе възродени “. Девет години по-късно – през 1901 година – на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и отсрочва. На 9 май Пипков вижда едно от момчетата концентрирано да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 година песента „ Върви, народе възродени “ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
По време на тоталитарната власт в текста на химна са нанесени идеологически корекции. Променени са някои стихове, отстранено е споменаването на Бог и апостолите, цели куплети са изцяло изтрити от читанките.
След демократичните промени в страната през 90-те години на XX век текстът на химна е възобновен изцяло в оригинал. На ученическите празници не престават да се извършват единствено първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.
Оригиналният текст на химна „ Върви, народе възродени “:
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Български всеучилищен химн
Стоян Михайловски
" Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
На 15 април 1892 година преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски приключва стихотворението „ Кирил и Методий “ с първи стих „ Върви, народе възродени “. Девет години по-късно – през 1901 година – на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и отсрочва. На 9 май Пипков вижда едно от момчетата концентрирано да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 година песента „ Върви, народе възродени “ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
По време на тоталитарната власт в текста на химна са нанесени идеологически корекции. Променени са някои стихове, отстранено е споменаването на Бог и апостолите, цели куплети са изцяло изтрити от читанките.
След демократичните промени в страната през 90-те години на XX век текстът на химна е възобновен изцяло в оригинал. На ученическите празници не престават да се извършват единствено първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.
Оригиналният текст на химна „ Върви, народе възродени “:
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Български всеучилищен химн
Стоян Михайловски
" Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ