На 24 май, в Деня на светите братя Кирил и

На 24 май, в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, София ще означи 132 години от написването на „ Върви, народе възродени “ от Стоян Михайловски.

На 15 април 1892 година преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски приключва стихотворението „ Кирил и Методий “ с първи стих „ Върви, народе възродени “. Девет години по-късно – през 1901 година – на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и отсрочва. На 9 май Пипков вижда едно от момчетата концентрирано да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 година песента „ Върви, народе възродени “ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.

По време на тоталитарната власт в текста на химна са нанесени идеологически корекции. Променени са някои стихове, отстранено е споменаването на Бог и апостолите, цели куплети са изцяло изтрити от читанките.

След демократичните промени в страната през 90-те години на XX век текстът на химна е възобновен изцяло в оригинал. На ученическите празници не престават да се извършват единствено първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.

Оригиналният текст на химна „ Върви, народе възродени “:

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Български всеучилищен химн

Стоян Михайловски

" Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз мощ нова,

съдбините си ти възобнови!

Върви към мощната Просвета!

В международните битки върви,

от служба непроменяемо воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, незнаен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!... "

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безброй...

Да, родината ни години

пресветли претърпя, в неволя

неописуема изпадна,

само че прави дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

по кое време обходи целий мир;

за все международната култура

тя бе изобилен вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский смел наследник

навеждаше лице под гнета

на отоманский владетел...

Но постоянно духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През 10 века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

национален талант възкресихте -

задремал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на истина, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

създатели на наший диалект благ!

Нека името ви да живее

във всенародната обич,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!