Честит празник на буквите!
На 24 май честваме Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
През 855 година Кирил и Методий основали глаголицата във византийския манастир Полихрон в региона Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да разпространяват християнството измежду славяноезичните нации.
Техните възпитаници Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий траяли делото им. Те получили топъл банкет в България от княз Борис през IX век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е основана в Преславската книжовна школа. Като неин основател се сочи Климент Охридски, а името ѝ е обещано в чест на Константин-Кирил Философ.
Като ден на просветата празникът се празнува за първи път в Пловдив през 1851 година, когато в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий " по самодейност на Найден Геров се провежда празник и ученическо шествие. През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските възпитаници.
Днес отдаваме респект на тези, с помощта на които имаме собствен език, своя книжовност, оставили сме отпечатък в историята със свое четмо и писмо.
И макар че през годините непрекъснато се жалваме, че правописът и правоговорът не са мощната страна на подрастващите, че доста от младежите пишат на латиница и даже не изписват задачите думи, че никой не поставя цялостен член, тя, писмеността не е изчезнала. Тук е. Като код в кръвта на народа ни. Код за независимост и самостоятелност.
И съм сигурна, че макар измененията на времето, макар цифровите кодове, този примитивен код на просветност, заложен в нас от дедите ни ще остане и ще просъществува. Както е било до момента.
Сигурна съм, че децата ни се гордеят със своя жанр и език. Въпреки бунтарските прояви, макар ширещата се неначетеност. Защото, съгласете се, те не са необразовани, тъй като не са се научили. А тъй като ние, в частност просветните спецове и корифеи, непрекъснато трансформират стратегиите, тъй като се учи по 15 разнообразни учебника, тъй като през последните 20-30 години и образованието ни е на фурия на опазването на здравето и изобщо като всичко в тази страна. Оставено на самотек, с безкрайни промени, липса на единна концепция и политика, липса на визия. И сложното онлайн образование го потвърди. И тъй като да, светът се трансформира. И ние би трябвало да се променим с него. Запазвайки мъдростта и благосъстоянията, завещани ни от предишното, само че с взор в бъдещето.
„ Българино, знай своя жанр и език ”, помните ли? А знаете ли ги? Колко от вас пишат вярно, какъв брой от вас са прочели книга през последния месец? Та не са ни отговорни децата. Те следват нашия образец. И в случай че него го има, в случай че той е добър, и децата ни ще бъдат положителни. И образовани.
Честит празник на българската книжовност!
През 855 година Кирил и Методий основали глаголицата във византийския манастир Полихрон в региона Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да разпространяват християнството измежду славяноезичните нации.
Техните възпитаници Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий траяли делото им. Те получили топъл банкет в България от княз Борис през IX век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е основана в Преславската книжовна школа. Като неин основател се сочи Климент Охридски, а името ѝ е обещано в чест на Константин-Кирил Философ.
Като ден на просветата празникът се празнува за първи път в Пловдив през 1851 година, когато в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий " по самодейност на Найден Геров се провежда празник и ученическо шествие. През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските възпитаници.
Днес отдаваме респект на тези, с помощта на които имаме собствен език, своя книжовност, оставили сме отпечатък в историята със свое четмо и писмо.
И макар че през годините непрекъснато се жалваме, че правописът и правоговорът не са мощната страна на подрастващите, че доста от младежите пишат на латиница и даже не изписват задачите думи, че никой не поставя цялостен член, тя, писмеността не е изчезнала. Тук е. Като код в кръвта на народа ни. Код за независимост и самостоятелност.
И съм сигурна, че макар измененията на времето, макар цифровите кодове, този примитивен код на просветност, заложен в нас от дедите ни ще остане и ще просъществува. Както е било до момента.
Сигурна съм, че децата ни се гордеят със своя жанр и език. Въпреки бунтарските прояви, макар ширещата се неначетеност. Защото, съгласете се, те не са необразовани, тъй като не са се научили. А тъй като ние, в частност просветните спецове и корифеи, непрекъснато трансформират стратегиите, тъй като се учи по 15 разнообразни учебника, тъй като през последните 20-30 години и образованието ни е на фурия на опазването на здравето и изобщо като всичко в тази страна. Оставено на самотек, с безкрайни промени, липса на единна концепция и политика, липса на визия. И сложното онлайн образование го потвърди. И тъй като да, светът се трансформира. И ние би трябвало да се променим с него. Запазвайки мъдростта и благосъстоянията, завещани ни от предишното, само че с взор в бъдещето.
„ Българино, знай своя жанр и език ”, помните ли? А знаете ли ги? Колко от вас пишат вярно, какъв брой от вас са прочели книга през последния месец? Та не са ни отговорни децата. Те следват нашия образец. И в случай че него го има, в случай че той е добър, и децата ни ще бъдат положителни. И образовани.
Честит празник на българската книжовност!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ