С щипка на носа ли ще гласуват пак французите
На 24 април е вторият тур от президентските избори във Франция. Изборът е сред сегашния президент Еманюел Макрон и водача на крайнодесния Национален общ брой Марин льо Пен. За Франция този сюжет е дежа вю. Повтарян и живян няколко пъти. През 2002 година Жак Ширак е определен за президент откакто и леви, и десни се сплотяват против Жан-Мари льо Пен, бащата на Марин, с лозунгите „ Гласувайте за мошеника, а не за фашиста “ или „ Гласувайте с щипка на носа “. Макрон и Льо Пен се изправиха един против различен през 2017 година за окончателната борба.
Изборите се движат по известната скица: на първия тур избираме, на втория – отстраняваме. През 2017-а обаче Макрон беше чисто нов и даде обещание гражданска война в бизнеса и бюрокрацията. Пет години по-късно гражданска война не се е състояла . Вярно, безработицата спадна до 7,4%, най-ниският % от 2008 година, а Брутният вътрешен продукт набъбна с към 8% през последната година. Най-богатите французи, които са 0,1%, демонстрираха 4% нарастване на покупателната дарба, което е три пъти повече от всички останали . Макрон беше наименуван „ президент на богатите “.
Някои от опитните анализатори на френското публично мнение означават, че логиката изисква Льо Пен да бъде определена на мястото на Макрон. Точно както Митеран против Жискар д`Естен и Оланд против Саркози. Твърди се, че отхвърлянето на Макрон в обществото е даже по-остро от това на двамата му прародители . Но изборът на Льо Пен е изцяло нерешителен, главно тъй като няма поддръжката на инструментите на глобалистката политическа технология.Тъкмо противоположното. Неолибералният хайлайф назовава Льо Пен „ токсична заблуда “ и проповядва остра заплаха, в случай че Марин завоюва президентските избори. Медиите незабавно извадиха заглавия като удари с тухла, да вземем за пример: „ Марин льо Пен – президент на икономическия и политическия апокалипсис “.
Марин льо Пен е по-удобният конкурент за Макрон. Винаги обаче може да се стигне до невъобразими резултати на фона на екстраординерни събития като войната в Украйна, умората от коронавирус и надвисващата енергийна рецесия.
Рефренът е еднакъв от 30 години. Реториката по демонизирането на крайната десница е износена струна . Сценарият е образуване на така наречен Републикански фронт, добре изпитан във времето. Посочва се злото, след което френският гласоподавател е заставен да избавя страната си , поради политическата игра на страхове като завръщане на нацизма, забутване на Франция в периферията на Европейски Съюз, излизане от НАТО и прочие - все хипотези за несгоди, които биха се изсипали върху Франция, в случай че непослушният гласоподавател гласоподава за Националния общ брой на Льо Пен.
Тактиката в действителност е сполучлива, обществото се активизира по групи. Близо 400 културни дейци обявиха позиция против Марин льо Пен, a левият Меланшон, който получи 22% % на първия тур, единствено с % по-малко от Льо Пен, моли: „ Нито глас за Льо Пен “.
Алтернативно мислещият публицист и деятел Ерик Вераг разказва обстановката по този начин: „ Сякаш актьорите на пиеса ненадейно стопират пиесата, която играят, с цел да стачкуват против продажбата на залата “. Вераг, който е бил и почитан чиновник, а също по този начин е създател на компания за обществени нововъведения, назовава френската политика „ безжизнен маскарад, чиято единствена цел е да отбрани хранилката на кооптираните “.
Истината е, че Франция, в предишното имперска страна и културен център на света, от дълго време е в летаргично положение. Всеки опит за независимо изправяне, за отбрана на националния интерес в подтекста на световния диалог, за трасиране на дейно водачество във вътрешните и интернационалните връзки се дамгосва като популистки шовинизъм, провинциална агресия против либерализма и демокрацията и връщане обратно към Европа на противопоставящите се страни.
В този смисъл политическите играчи не могат да се опазят даже от слово-назидателните удари на глобалисткия навигатор, камо ли да стигнат до дейности.ПонякогаМарин льо Пен бива упреквана, че извършва просто една роля за приключване на напрежението. И че е употребена за чучело, с цел да печели „ верният “ претендент, несъмнено с нейното общително подпомагане.
За следващ път се вижда, че обичайните мейнстрийм партии нямат бъдеще. Ще ги заменят партии, които отразяват свят, който към този момент не може да бъде дефиниран от нормалните показа за ляво и дясно. Избирателите в актуалните демокрации реагират ситуационно по конфликтната дъска национализъм/глобализъм.
Докато Макрон управляваше, Льо Пен беше заета да се преопакова политически, с цел да бъде по-приемлива за всеобщите гласоподаватели . Напоследък тя не държи Франция да напуща Европейски Съюз, не упорства да връща френския франк и е единствено леко подозрителна към НАТО. Марин льо Пен през днешния ден се е фокусирала върху стопанската система и се придвижва към политическия център. Тя приказва по-малко за миграцията и исляма. Радикалната роля е предоставена на Ерик Земур, който декларира, че не желае да чува гласа на мюезина и че Франция би трябвало да е „ пейзаж на църквите “. Земур получи 7% на първия тур и заяви, че на 24 април Макрон ще е по-лошият избор за Франция.
Макрон от своя страна през последните години предприе лек завой надясно. Той има технократски метод, който не постоянно се преценява с волята на множеството. Освен това стартира стратегия за премахване на ислямския екстремизъм, затвори редица джамии с обяснението, че са опасност за националната сигурност, вкара надзор върху образованието на религиозните водачи. Съответно беше упрекнат в скрито изключване на мюсюлманските общности. Сега обаче Макрон се нуждае от мюсюлманския избор, с цел да обезпечи преизбирането си .
Франсоа Оланд да вземем за пример завоюва изборите против Саркози, само като си обезпечи гласовете на 86% от френските мюсюлмани. През 2017 година 90% от ислямската общественост във Франция гласоподава за Макрон. Това са над 2 милиона гласоподаватели против едвам 200 хиляди за Льо Пен. Дори да са разочаровани през днешния ден от Макрон, френските жители, които изповядват ислям, биха ли дали своят вот за Марин льо Пен?! Отговорът е явен: не.
Изборите се движат по известната скица: на първия тур избираме, на втория – отстраняваме. През 2017-а обаче Макрон беше чисто нов и даде обещание гражданска война в бизнеса и бюрокрацията. Пет години по-късно гражданска война не се е състояла . Вярно, безработицата спадна до 7,4%, най-ниският % от 2008 година, а Брутният вътрешен продукт набъбна с към 8% през последната година. Най-богатите французи, които са 0,1%, демонстрираха 4% нарастване на покупателната дарба, което е три пъти повече от всички останали . Макрон беше наименуван „ президент на богатите “.
Някои от опитните анализатори на френското публично мнение означават, че логиката изисква Льо Пен да бъде определена на мястото на Макрон. Точно както Митеран против Жискар д`Естен и Оланд против Саркози. Твърди се, че отхвърлянето на Макрон в обществото е даже по-остро от това на двамата му прародители . Но изборът на Льо Пен е изцяло нерешителен, главно тъй като няма поддръжката на инструментите на глобалистката политическа технология.Тъкмо противоположното. Неолибералният хайлайф назовава Льо Пен „ токсична заблуда “ и проповядва остра заплаха, в случай че Марин завоюва президентските избори. Медиите незабавно извадиха заглавия като удари с тухла, да вземем за пример: „ Марин льо Пен – президент на икономическия и политическия апокалипсис “.
Марин льо Пен е по-удобният конкурент за Макрон. Винаги обаче може да се стигне до невъобразими резултати на фона на екстраординерни събития като войната в Украйна, умората от коронавирус и надвисващата енергийна рецесия.
Рефренът е еднакъв от 30 години. Реториката по демонизирането на крайната десница е износена струна . Сценарият е образуване на така наречен Републикански фронт, добре изпитан във времето. Посочва се злото, след което френският гласоподавател е заставен да избавя страната си , поради политическата игра на страхове като завръщане на нацизма, забутване на Франция в периферията на Европейски Съюз, излизане от НАТО и прочие - все хипотези за несгоди, които биха се изсипали върху Франция, в случай че непослушният гласоподавател гласоподава за Националния общ брой на Льо Пен.
Тактиката в действителност е сполучлива, обществото се активизира по групи. Близо 400 културни дейци обявиха позиция против Марин льо Пен, a левият Меланшон, който получи 22% % на първия тур, единствено с % по-малко от Льо Пен, моли: „ Нито глас за Льо Пен “.
Алтернативно мислещият публицист и деятел Ерик Вераг разказва обстановката по този начин: „ Сякаш актьорите на пиеса ненадейно стопират пиесата, която играят, с цел да стачкуват против продажбата на залата “. Вераг, който е бил и почитан чиновник, а също по този начин е създател на компания за обществени нововъведения, назовава френската политика „ безжизнен маскарад, чиято единствена цел е да отбрани хранилката на кооптираните “.
Истината е, че Франция, в предишното имперска страна и културен център на света, от дълго време е в летаргично положение. Всеки опит за независимо изправяне, за отбрана на националния интерес в подтекста на световния диалог, за трасиране на дейно водачество във вътрешните и интернационалните връзки се дамгосва като популистки шовинизъм, провинциална агресия против либерализма и демокрацията и връщане обратно към Европа на противопоставящите се страни.
В този смисъл политическите играчи не могат да се опазят даже от слово-назидателните удари на глобалисткия навигатор, камо ли да стигнат до дейности.ПонякогаМарин льо Пен бива упреквана, че извършва просто една роля за приключване на напрежението. И че е употребена за чучело, с цел да печели „ верният “ претендент, несъмнено с нейното общително подпомагане.
За следващ път се вижда, че обичайните мейнстрийм партии нямат бъдеще. Ще ги заменят партии, които отразяват свят, който към този момент не може да бъде дефиниран от нормалните показа за ляво и дясно. Избирателите в актуалните демокрации реагират ситуационно по конфликтната дъска национализъм/глобализъм.
Докато Макрон управляваше, Льо Пен беше заета да се преопакова политически, с цел да бъде по-приемлива за всеобщите гласоподаватели . Напоследък тя не държи Франция да напуща Европейски Съюз, не упорства да връща френския франк и е единствено леко подозрителна към НАТО. Марин льо Пен през днешния ден се е фокусирала върху стопанската система и се придвижва към политическия център. Тя приказва по-малко за миграцията и исляма. Радикалната роля е предоставена на Ерик Земур, който декларира, че не желае да чува гласа на мюезина и че Франция би трябвало да е „ пейзаж на църквите “. Земур получи 7% на първия тур и заяви, че на 24 април Макрон ще е по-лошият избор за Франция.
Макрон от своя страна през последните години предприе лек завой надясно. Той има технократски метод, който не постоянно се преценява с волята на множеството. Освен това стартира стратегия за премахване на ислямския екстремизъм, затвори редица джамии с обяснението, че са опасност за националната сигурност, вкара надзор върху образованието на религиозните водачи. Съответно беше упрекнат в скрито изключване на мюсюлманските общности. Сега обаче Макрон се нуждае от мюсюлманския избор, с цел да обезпечи преизбирането си .
Франсоа Оланд да вземем за пример завоюва изборите против Саркози, само като си обезпечи гласовете на 86% от френските мюсюлмани. През 2017 година 90% от ислямската общественост във Франция гласоподава за Макрон. Това са над 2 милиона гласоподаватели против едвам 200 хиляди за Льо Пен. Дори да са разочаровани през днешния ден от Макрон, френските жители, които изповядват ислям, биха ли дали своят вот за Марин льо Пен?! Отговорът е явен: не.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ