Ще платим ли 113 млн лева заради Пеевски по иск по закона РИКО в САЩ?
На 24.02.2020 деловодството на Софийски градски съд записва с № 23856 искова молба. Това несъмнено не е вест. Новината е, че ответниците по този иск са българската страна и Върховния касационен съд на Република България. Новина е също, че тези ответници, съгласно ищеца, би трябвало да платят 113 милиона лв..
Причината е ненапълно позната на българското общество от изявления в няколко медии - кражбата на 65-те милиона $, довела през ноември 2018 до делото РИКО в Ню Йорк, по което ответниците са Делян Пеевски и компании, свързвани с Движение за права и свободи, Българска народна банка и акционери на две частни банки.
Основанията на този нов иск са нарушаванията на правото на Европейски Съюз, които нарушавания, както твърди ищецът, обслужват частни стопански интерес. Проблемът тук е, че, в случай че бъде почетен желае, 113 млн лв. бъдат платени от българския поданик, т.е. от всички нас.
Новият иск, предявен в Софийски градски съд от Синдика на американската „ Еър Лоджистикс Лимитед “ Инк, хвърля светлина върху ролята на страната и съда в разграбването на КТБ. Нито повече, нито по-малко, съгласно исковата молба, в тази ситуация става дума за цялостното потъпкване на заложените от Европейски Съюз стандарти за демократично общество – Върховенство на закона, самостоятелен и обективен съд, и правна сигурност. Пак, съгласно исковата молба, тези стандарти се оказват привилегия, на която се радват само носителите на икономическите ползи, в чиято изгода КТБ е била унищожена, с цел да бъдат заграбени финансираните от нея бизнеси и депозитите на нейните инвеститори.
Към уникалността в грабежа над КТБ, с изключение на дейното присъединяване на Българска народна банка и Делян Пеевски, показано в исковата молба по Закона РИКО, предявеният пред Софийски градски съд на 24.02.2020 иск прибавя и ролята на българския съд. И тук ролята на главен привлекателен център извършват икономическите ползи на „ Табак Маркет “ АД, „ Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България “ ЕООД, „ Дрослиан България “ ЕООД, „ Вили Вист “ АД, „ Промишлено Строителство Холдинг “ АД, свързани с Директива за птиците и акционери от други банки.
Въпросът, който се откроява измежду всички други сложени с новия иск от 24.02.2020, се отнася до властовия механизъм, посредством който грабежа над КТБ е бил употребен като инструмент за оказване на финансова поддръжка на бизнес структури, близки на властта. Новият иск слага на дневен ред тематиката за въвличането и потреблението на българския съд за облекчаване на съмнителни стопански ползи на олигархични кръгове. КТБ към този момент стана жертва на този модел, само че вижда се, че практиката продължава.
Разбира се новата искова молба повдига и ред други въпроси като:
- Ще успее ли Софийски градски съд да отбрани достойнството на българския съд?
- Каква позиция ще заеме прокуратурата, която по силата на чл.10 от Закона за отговорността на страната и общините има наложително присъединяване в това ново дело?
- Каква ще бъде позицията на Съда на Европейски Съюз в Люксембург по въпросите, които исковата молба от 24.02.2020 слага по отношение на нарушаванията на правото на Европейски Съюз с грабежа над КТБ?
- Виновните или българските данъкоплатци би трябвало да платят желаното от американския синдик обезщетение от 113 милиона лв.?
- Държавата ще упражни ли на собствен ред правото си на обезщетение против лицата, чийто актове и дейности стоят в основата на новите искове от 24.02.2020?
- Как исковете РИКО против Пеевски и компания, и исковете по чл.4, параграф 3 от Договор за Европейския съюз по отговорността на българската страна за нарушение правото на Европейски Съюз, ще влязат в пътната карта на Съединени американски щати за върховенството на закона в България, буйно оповестена от посланика на Съединени американски щати в България?
Несъмнено, на фона на делото РИКО водено в Ню Йорк, българският съд и прокуратура ще би трябвало да работят в изискванията на цялостен неутралитет от ползите кръговете, които са били обслужени, което придава в допълнение предизвикателство и уникалност на новия иск.
Искова молба
Причината е ненапълно позната на българското общество от изявления в няколко медии - кражбата на 65-те милиона $, довела през ноември 2018 до делото РИКО в Ню Йорк, по което ответниците са Делян Пеевски и компании, свързвани с Движение за права и свободи, Българска народна банка и акционери на две частни банки.
Основанията на този нов иск са нарушаванията на правото на Европейски Съюз, които нарушавания, както твърди ищецът, обслужват частни стопански интерес. Проблемът тук е, че, в случай че бъде почетен желае, 113 млн лв. бъдат платени от българския поданик, т.е. от всички нас.
Новият иск, предявен в Софийски градски съд от Синдика на американската „ Еър Лоджистикс Лимитед “ Инк, хвърля светлина върху ролята на страната и съда в разграбването на КТБ. Нито повече, нито по-малко, съгласно исковата молба, в тази ситуация става дума за цялостното потъпкване на заложените от Европейски Съюз стандарти за демократично общество – Върховенство на закона, самостоятелен и обективен съд, и правна сигурност. Пак, съгласно исковата молба, тези стандарти се оказват привилегия, на която се радват само носителите на икономическите ползи, в чиято изгода КТБ е била унищожена, с цел да бъдат заграбени финансираните от нея бизнеси и депозитите на нейните инвеститори.
Към уникалността в грабежа над КТБ, с изключение на дейното присъединяване на Българска народна банка и Делян Пеевски, показано в исковата молба по Закона РИКО, предявеният пред Софийски градски съд на 24.02.2020 иск прибавя и ролята на българския съд. И тук ролята на главен привлекателен център извършват икономическите ползи на „ Табак Маркет “ АД, „ Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България “ ЕООД, „ Дрослиан България “ ЕООД, „ Вили Вист “ АД, „ Промишлено Строителство Холдинг “ АД, свързани с Директива за птиците и акционери от други банки.
Въпросът, който се откроява измежду всички други сложени с новия иск от 24.02.2020, се отнася до властовия механизъм, посредством който грабежа над КТБ е бил употребен като инструмент за оказване на финансова поддръжка на бизнес структури, близки на властта. Новият иск слага на дневен ред тематиката за въвличането и потреблението на българския съд за облекчаване на съмнителни стопански ползи на олигархични кръгове. КТБ към този момент стана жертва на този модел, само че вижда се, че практиката продължава.
Разбира се новата искова молба повдига и ред други въпроси като:
- Ще успее ли Софийски градски съд да отбрани достойнството на българския съд?
- Каква позиция ще заеме прокуратурата, която по силата на чл.10 от Закона за отговорността на страната и общините има наложително присъединяване в това ново дело?
- Каква ще бъде позицията на Съда на Европейски Съюз в Люксембург по въпросите, които исковата молба от 24.02.2020 слага по отношение на нарушаванията на правото на Европейски Съюз с грабежа над КТБ?
- Виновните или българските данъкоплатци би трябвало да платят желаното от американския синдик обезщетение от 113 милиона лв.?
- Държавата ще упражни ли на собствен ред правото си на обезщетение против лицата, чийто актове и дейности стоят в основата на новите искове от 24.02.2020?
- Как исковете РИКО против Пеевски и компания, и исковете по чл.4, параграф 3 от Договор за Европейския съюз по отговорността на българската страна за нарушение правото на Европейски Съюз, ще влязат в пътната карта на Съединени американски щати за върховенството на закона в България, буйно оповестена от посланика на Съединени американски щати в България?
Несъмнено, на фона на делото РИКО водено в Ню Йорк, българският съд и прокуратура ще би трябвало да работят в изискванията на цялостен неутралитет от ползите кръговете, които са били обслужени, което придава в допълнение предизвикателство и уникалност на новия иск.
Искова молба
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ