Америка съюзява Русия и Китай
На 23 юли се случи събитие, което трасира тектонично разбъркване на геополитическите пластове в Азиатско-Тихоокеанския район - за пръв път Русия и Китай започнаха взаимно наблюдаване по въздуха. То бе основно в северозападната част на Азия, само че няма подозрение, че ще обхване и други зони на гигантския район. И доколкото след Втората международна война Съединени американски щати бяха хегемон и техните Военноморски сили плаваха там надали не като в американски води, разумно е руско-китайското наблюдаване да бъде възприето като предизвикателство против господството на Вашингтон в тази част на света. Именно по тази причина е подходящо да приказваме за разбъркване на геополитическите пластове. Последвалите събития също потвърдиха основанията за сходен извод. Въоръжените сили на Китай и Русия ще продължат взаимните интервенции и взаимоотношението, съобщи представителят на китайското министерство на защитата У Цян при представянето на " Бялата книга на националната защита на Китай в новата ера ". Между редовете това би трябвало да се чете и като продължение на взаимните въздушни патрули.
Още по-еднозначен, само че и с многозначна, далекобойна визия бе китайският външен министър Ван И. В рамките на конгрес на външните министри от групата БРИКС в Бразилия той имаше двустранна среща с съветския си сътрудник Сергей Лавров. И пред него разгласи готовността на Китай " един до друг " с Русия " да пазят законните права " на двете страни, а също " да поддържат справедливостта на интернационалната сцена ".
Това звучи като подготвеност за геополитическа честност
съвсем като изповед в стратегическа обич до гроб сред съветската военна мощ и китайската икономическа мощност.
Впрочем доближаването сред Китай и Русия върви не от юли и не от тази година. Миналата есен на границата им в Сибир двете страни организираха най-мащабните (според оценките) военни учения " Восток-2018 " от времето на Студената война с присъединяване на няколкостотин хиляди военни. Медиите разпространиха фотография на съветски и китайски офицери и бойци, които се прегръщат и стискат ръцете като остарели другари. Двете страни организират все по-често взаимни учения освен в Тихия океан, само че и Северния ледовит океан, както и в Балтийско море. Китайският водач Си Цзинпин разгласи Владимир Путин за " доста добър другар ", а това има не просто междуличностно, само че и геоглобално звучене. Между двете страни няма боен съюз, само че явно съдействието им надвишава рамките на нормалното стратегическо партньорство и нищо чудно след време да разгласят боен съюз - най-много поради конфронтационното държание на Запада.
Москва и Пекин към този момент работят един до друг на интернационалната сцена. Най-напред те отстраниха граничните си проблеми, които бяха дразнител десетилетия наред (че даже и причина за въоръжен спор през 60-те години). Китай поддържа дейностите на Русия в Сирия и ненапълно в Крим, както установи швейцарският в. " Нойе цюрхер цайтунг ". Готов е по молба на Кремъл да взе участие в следвоенното възобновяване на Сирия. Двете страни подкрепят и Сърбия. В Организация на обединените нации те също се поддържат при демонстрирането на позициите си по " горещите точки " от дневния интернационален ред. Според " Уол стрийт джърнъл " те все по-активно си сътрудничат в Африка на юг от Сахара, а и " откриха метод да понижат съперничеството си в Централна Азия ". Китайски елементи към този момент организират учения в прилежащия Таджикистан и разполагат там свои елементи, с цел да възпират ислямисти и рецесии в граничния Синцзян-Уйгурския район с неговото мюсюлманско население.
Това " един до друг " значи още задълбочено и всестранно икономическо съдействие. Русия е подготвена да доставя първични материали на " гладната " за енергоносители китайската стопанска система и през 2016 година тя към този момент измести Саудитска Арабия като максимален снабдител на петрол за Поднебесната империя. Двете страни възнамеряват и по-големи доставки на съветски газ и нищо чудно след едно десетилетие Китай да се изравни с Европейски Съюз като пазар на тази съветска суровина.
Освен това Китай доставя нужните съставни елементи за модерните съветски оръжейни системи, както и мрежовото покритие и оборудването за сигурност. Миналия месец Русия подписа съглашение с Huawei за доставката на 5G съоръжение.
А най-новият механизъм за това доближаване е дедоларизацията
на двустранната търговия. Русия усилва запасите си освен от злато, само че и от китайската валута юан, а държавната компания " Роснефт " се разплаща в национална валута за доставките на необработен нефт за Китай. Според изданието " Сина " Русия отваря от ден на ден и повече валутни запаси за юана - тяхното количество нараства от 3 на 14% през 2018 година, до момента в който доларовите запаси падат от половината до 23 на 100.
Всъщност над 60 страни по света включиха юана в своите валутни запаси, а измежду тях са Германия, Франция, Италия. Очевидно в Москва са решили, че това е още един мотив да не стоят настрани от тази наклонност.
Отделно Русия се включи в основаната от Китай система за интернационалните банкови разплащания (Cross-border Interbank Payment System), която обслужва над 900 банки отвън Китай и покрива територия на 162 страни и райони.
Либералният Запад реагира разнопосочно на доближаването на двата евроазиатски колоса. " Русия и Китай интензивно усилват въздействието си в света, до момента в който Западът е обезпокоен и комплициран ", тази констатация на швейцарския вестник " Нойе цюрхер цайтунг " илюстрира единия вид реакция - на паника. Съединени американски щати към този момент категоризираха Китай като съществена опасност и геополитически съперник, който в композиция с Русия (най-вече новите й въоръжения и обичайните й ресурси) може да измести американското водачество в света. Там не липсват тактики да се разбие това доближаване посредством прикоткване на Русия.
В същото време организация " Блумбърг " установи, че доста аналитици отхвърлят
вероятността за надълбоко и трайно съдействие сред Китай и Русия.
Нищо чудно да са подведени от историята на връзките в разностранния геополитически триъгълник Русия - Китай - Съединени американски щати. В него след Втората международна война геополитическата геометрия постоянно се е променяла съгласно конюнктурата и държанието на обособените елементи. При Сталин страните на съветско-китайския съюз в триъгълника са били по-дълги от американската страна. Но през 60-70-те години с спора сред Москва и Пекин и отварянето сред Китай и Съединени американски щати геополитическата геометрия стана сякаш равностранна поради наложилия се баланс сред трите елементи. Впоследствие при Горбачов съветско-американските страни станаха по-дълги за сметка на китайската. Сега отново има съкращаване на американската страна от триъгълника, само че в вероятност Съединени американски щати (и Западът) се надяват това съкращаване да засегне отново китайската страна и да се удължи руско-американската страна.
Според други аналитици стратегическото партньорство Русия - Китай няма да е стабилно и дълготрайно, тъй като Русия се опасява да не би Китай с неговото население от 1,3 милиарда да залее необитаемите територии в Източен Сибир и Далечния изток. Или тъй като Москва ще стане васална на Китай, чиято стопанска система по покупателна дарба е 6 пъти по-голяма от съветската и затова идващите водачи на Русия ще се извърнат към Запада. Защото сред двете страни ще има съревнование за въздействие в Централна Азия. Или пък тъй като неизбежно ще бъде възникването на търговски и стопански разногласия. А и тъй като Русия надали ще е щастлива да бъде въвлечена в китайската агресия в Южно-Китайското море, където Пекин има териториална разногласия с редица районни страни, подкрепяни прочее от Съединени американски щати.
Макар и да звучат експертно и безапелационно, всички тези доводи, пропагандирани надлежно от медиите, са или манипулативни, или заблудени. От всички тях най-реален е първият, отчасти и последният. Но ще забележим по-надолу, че и по отношение на тях има контрааргументи.
Всъщност друга е същинската причина за доближаването Русия - Китай, надлежно и за очертаващите се пред него работещи вероятности. Не че западните анализатори и медии не я виждат и не огласяват, само че най-малко не до степен да бъде призната като водеща. И тази причина е Америка. Именно хегемонистичната политика на Съединени американски щати след руския разпад кара Китай и Русия да застават един до друг на интернационалната сцена.
Второ десетилетие Вашингтон води намерено враждебна политика против Русия - в действителност откогато на власт пристигна Владимир Путин, който държи на равнопоставени връзки и спря пазарния обир на страната си от чужбина. Враждебната ръка на Вашингтон личеше в разширението на НАТО, в насъскването на Евросъюза против Русия, в напъните за изтласкване й от политическото пространство на Стария континент и изхвърлянето й в Азия, в геополитическото клеветничество и опитите за прикоткване на нейни съседи с последвалите удари против нея от Украйна и Грузия, в опитите й да блокира износа на съветски газ за Европа посредством " Северен поток 2 " и " Турски поток ", а най-после и в глобите, в това число и заради скалъпените аргументи като съветската интервенция в президентските избори в Съединени американски щати.
Срещу Китай пък Америка възприе на нож световната му самодейност " Един пояс, веднъж ", която обгръща 60 страни в Азия, Близкия изток, Европа и Африка. Дори американската организация " Блумбърг " признава, че задействаната от 2013 година самодейност " ще помогне на огромна част от света да се развие " без значение от забележките към плана. Има обаче съображение да подозираме, че и Европейски Съюз му подлага крайник под въздействието и напряко натиска на Съединени американски щати. Вашингтон поде и комерсиална война с Китай, поддържа Тайван, стана ясно, че мъти водите с митингите в Хонконг, а и не е отписал мюсюлманските уйгури, с цел да разклаща вътрешната непоклатимост в Китай.
Отделно последните 20 години Америка предизвикваше съсипия посредством войни, спорове или просто рецесии под дърво и камък - Ирак, Украйна, Сирия, Либия, Йемен, в този момент и Венецуела. Неизбежно бе да се появи някой, който да се изправи против нея. В обособени случаи й се противопоставяха било Русия, било Китай, а в този момент към този момент ги виждаме и един до друг. Така че Ван И неслучайно упорства двете страни " да поддържат справедливостта на интернационалната сцена ".
Като цяло Америка зачена доближаването на своите съперници.
Но в случай че това са ситуативни, конюнктурни аргументи, има по-дълбоки, чисто ценностни мотиви Русия и Китай да бъдат един до друг в световния свят. Най-напред
Москва и Пекин са създатели и носители на визията за многополюсния световен свят
а фактът, че действителността удостовери концепцията им, което бе прието и от съперничката им Америка, подвигнаха акциите им по света, нищо, че двете страни да се водят за властнически.
Второ, двете страни се опълчват на либерализма, който губи почва макар привлекателния си другояче ореол на свободолюбивост и прогрес. Противопоставят му се освен поради мултикултурализма, хомосексуалността, мигрантския безпорядък и измяната на обичайните полезности, които Владимир Путин разкритикува в изявлението си пред " Файненшъл таймс ". Противопоставят му се обаче и по друга причина. Всъщност рецесията на либерализма като ценностна система се признава и от последователите му: " Изчезнаха наивните упования, че свободната стопанска система може автоматизирано да докара до свободно общество ", горчиво признава същият " Нойе цюрхер цайтунг ". Всъщност Китай и Русия схванаха, че либерализмът, свободната стопанска система и човешките права са просто принадлежности за поддържане на надмощието на Запада над останалия свят, за господството на транснационалните му компании за сметка на по-слабо развитите страни, пък даже и за разрушаването на цели страни като Украйна, Сирия, Йемен. За Москва и Пекин алтернативата е мощната страна, заради което политолози назовават модела им държавен капитализъм, който се опълчва против демократичния капитализъм на Съединени американски щати. С този модел Путин извади страната си от интензивното на историята (сегашното й мъчно състояние е плод най-много на санкциите), а Пекин направи китайската стопанска система втора в света и в пъти подвигна стандарта на живот и общественото тъждество. Докато свободната стопанска система на " Западна " България към този момент 30 години не може да понижи двата милиона жители, живеещи под чертата на бедността, нищо, че пазарът й пращи от артикули.
Има и още нещо доста основополагащо от ценностна позиция, което може да сработи за здравината на " дуета " Китай - Русия. Западът се бие в гърдите, че е най-развитата част на цивилизацията ни, само че това е реализирано посредством агресия и хищно плячкосване на останалия свят през последните пет века (включително с изтребването на етноси) - или от 1492 година, когато Колумб открива Америка. Докато китайската самодейност " Един пояс, веднъж " е навръх противоположния полюс - тя не е грабителска, в противен случай, тя е късмет за света, както проличава от оценката на " Блумбърг ". Значи тя е късмет и за Русия.
Впрочем на Запад назоваха Съюз на съветските социалистически републики " империя ", само че за разлика от предходните империи руската концепция бе късмет за 16-те републики да извършат скок в развиването си и някои от тях живееха по-добре от основополагащата Руска република, а това към този момент няма нищо общо с природата на " империята ".
Освен това Китай не слага политически и идеологичeски условия за присъединяване в световната му самодейност. А в случай че си спомним, Европейски Съюз ни поставяше такива условия, с цел да прекрачим прага му. И от някои от тях в този момент страдаме и оставаме все по този начин най-бедните в тази общественост и с най-вече публични язви. Дали пък тоталитарният Китай не е по-либерален от демократичния Евросъюз?! Затова и пророкуванията, че Пекин ще направи от Москва собствен васал, мощно намирисват на нечиста сделка.
Има обаче учредения да допускаме, че Китай няма да трансформира в собствен васал освен Москва, само че и други по-слаби участници в своята самодейност. И повода е безусловно в генетичния код на китайската нация. В дебелите книги написа, че
ценностната му система идва от конфуцианството
центърът на което е концепцията Жен - или човечността. Това е блян към идеални връзки сред хората в фамилията, в обществото и в страната. А главен принцип на тази идея е правилото " това, което не желаеш да вършат на теб, не го прави на другите ". Между другото най-малко в последните два века Китай не е бил експанзионист, в противен случай, бил жертва и е страдал от експанзиите от Британската и след това Японската империя.
Вероятно за това не слага политически условия за своята самодейност - не желае да го възприемат като тогавашните му потисници. По тази причина актуален Китай гледа да не предизвика войни или спорове, а се придържа към дейности, отчитащи ползите на другите. Ето неотдавна стана ясно, че Пекин и 10-членната Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) водят договаряния за повече взаимни военни учения в района, а на министерската среща на АСЕАН предходната седмица в Банкок външният министър Ван И похвали напредъка в подготвянето на кодекс за държание АСЕАН. Това в действителност е сигнал към Виетнам, Малайзия и Филипините да се успокоят, че Пекин ще търси задоволително за всички решение по противоречивите острови в Южнокитайско море. А сигнал и към Москва, че Пекин няма да допусне въвличането й " един до друг " в един спор, който е надалеч от границите й.
Именно поради правилото " не прави на другите това, което не желаеш да създадат на теб ", може да допуснем, че ще отпадне и основната причина за евентуален разкол сред двете прилежащи страни - всеобщо заселване на китайци в съветския Далечен изток. Впрочем там китайци към този момент има и ще има още повече, само че Пекин ще си дава сметка за съветския народен интерес освен поради конфуцианството, само че и поради това " един до друг ".
Съединени американски щати и Западът има два избора. Те могат да попречат на доближаването сред Китай и Русия, само че единствено в случай че се откажат от конфронтационната си линия против тях. Ако примерно спрат с препъването на " Северен поток 2 " или на " Един пояс, веднъж ". Така ще притъпят естествената реакция на Москва и Пекин да им се опълчват.
Но за разлика от Китай ценностната мантра на Запада е конкуренцията и съперничеството, което в множеството случаи значи конфликт, омраза, война. Той счита, че по този начин се върти колелото на историята и напредъка. Съединени американски щати и Западът ще продължат борбата и по други аргументи - поради блян към съответни изгоди (друг е въпросът дали ще ги получат). Но тъкмо по този начин ще реализиран това, от което се притесняват - ще виждат Русия и Китай един до друг, а не една против друга.
Още по-еднозначен, само че и с многозначна, далекобойна визия бе китайският външен министър Ван И. В рамките на конгрес на външните министри от групата БРИКС в Бразилия той имаше двустранна среща с съветския си сътрудник Сергей Лавров. И пред него разгласи готовността на Китай " един до друг " с Русия " да пазят законните права " на двете страни, а също " да поддържат справедливостта на интернационалната сцена ".
Това звучи като подготвеност за геополитическа честност
съвсем като изповед в стратегическа обич до гроб сред съветската военна мощ и китайската икономическа мощност.
Впрочем доближаването сред Китай и Русия върви не от юли и не от тази година. Миналата есен на границата им в Сибир двете страни организираха най-мащабните (според оценките) военни учения " Восток-2018 " от времето на Студената война с присъединяване на няколкостотин хиляди военни. Медиите разпространиха фотография на съветски и китайски офицери и бойци, които се прегръщат и стискат ръцете като остарели другари. Двете страни организират все по-често взаимни учения освен в Тихия океан, само че и Северния ледовит океан, както и в Балтийско море. Китайският водач Си Цзинпин разгласи Владимир Путин за " доста добър другар ", а това има не просто междуличностно, само че и геоглобално звучене. Между двете страни няма боен съюз, само че явно съдействието им надвишава рамките на нормалното стратегическо партньорство и нищо чудно след време да разгласят боен съюз - най-много поради конфронтационното държание на Запада.
Москва и Пекин към този момент работят един до друг на интернационалната сцена. Най-напред те отстраниха граничните си проблеми, които бяха дразнител десетилетия наред (че даже и причина за въоръжен спор през 60-те години). Китай поддържа дейностите на Русия в Сирия и ненапълно в Крим, както установи швейцарският в. " Нойе цюрхер цайтунг ". Готов е по молба на Кремъл да взе участие в следвоенното възобновяване на Сирия. Двете страни подкрепят и Сърбия. В Организация на обединените нации те също се поддържат при демонстрирането на позициите си по " горещите точки " от дневния интернационален ред. Според " Уол стрийт джърнъл " те все по-активно си сътрудничат в Африка на юг от Сахара, а и " откриха метод да понижат съперничеството си в Централна Азия ". Китайски елементи към този момент организират учения в прилежащия Таджикистан и разполагат там свои елементи, с цел да възпират ислямисти и рецесии в граничния Синцзян-Уйгурския район с неговото мюсюлманско население.
Това " един до друг " значи още задълбочено и всестранно икономическо съдействие. Русия е подготвена да доставя първични материали на " гладната " за енергоносители китайската стопанска система и през 2016 година тя към този момент измести Саудитска Арабия като максимален снабдител на петрол за Поднебесната империя. Двете страни възнамеряват и по-големи доставки на съветски газ и нищо чудно след едно десетилетие Китай да се изравни с Европейски Съюз като пазар на тази съветска суровина.
Освен това Китай доставя нужните съставни елементи за модерните съветски оръжейни системи, както и мрежовото покритие и оборудването за сигурност. Миналия месец Русия подписа съглашение с Huawei за доставката на 5G съоръжение.
А най-новият механизъм за това доближаване е дедоларизацията
на двустранната търговия. Русия усилва запасите си освен от злато, само че и от китайската валута юан, а държавната компания " Роснефт " се разплаща в национална валута за доставките на необработен нефт за Китай. Според изданието " Сина " Русия отваря от ден на ден и повече валутни запаси за юана - тяхното количество нараства от 3 на 14% през 2018 година, до момента в който доларовите запаси падат от половината до 23 на 100.
Всъщност над 60 страни по света включиха юана в своите валутни запаси, а измежду тях са Германия, Франция, Италия. Очевидно в Москва са решили, че това е още един мотив да не стоят настрани от тази наклонност.
Отделно Русия се включи в основаната от Китай система за интернационалните банкови разплащания (Cross-border Interbank Payment System), която обслужва над 900 банки отвън Китай и покрива територия на 162 страни и райони.
Либералният Запад реагира разнопосочно на доближаването на двата евроазиатски колоса. " Русия и Китай интензивно усилват въздействието си в света, до момента в който Западът е обезпокоен и комплициран ", тази констатация на швейцарския вестник " Нойе цюрхер цайтунг " илюстрира единия вид реакция - на паника. Съединени американски щати към този момент категоризираха Китай като съществена опасност и геополитически съперник, който в композиция с Русия (най-вече новите й въоръжения и обичайните й ресурси) може да измести американското водачество в света. Там не липсват тактики да се разбие това доближаване посредством прикоткване на Русия.
В същото време организация " Блумбърг " установи, че доста аналитици отхвърлят
вероятността за надълбоко и трайно съдействие сред Китай и Русия.
Нищо чудно да са подведени от историята на връзките в разностранния геополитически триъгълник Русия - Китай - Съединени американски щати. В него след Втората международна война геополитическата геометрия постоянно се е променяла съгласно конюнктурата и държанието на обособените елементи. При Сталин страните на съветско-китайския съюз в триъгълника са били по-дълги от американската страна. Но през 60-70-те години с спора сред Москва и Пекин и отварянето сред Китай и Съединени американски щати геополитическата геометрия стана сякаш равностранна поради наложилия се баланс сред трите елементи. Впоследствие при Горбачов съветско-американските страни станаха по-дълги за сметка на китайската. Сега отново има съкращаване на американската страна от триъгълника, само че в вероятност Съединени американски щати (и Западът) се надяват това съкращаване да засегне отново китайската страна и да се удължи руско-американската страна.
Според други аналитици стратегическото партньорство Русия - Китай няма да е стабилно и дълготрайно, тъй като Русия се опасява да не би Китай с неговото население от 1,3 милиарда да залее необитаемите територии в Източен Сибир и Далечния изток. Или тъй като Москва ще стане васална на Китай, чиято стопанска система по покупателна дарба е 6 пъти по-голяма от съветската и затова идващите водачи на Русия ще се извърнат към Запада. Защото сред двете страни ще има съревнование за въздействие в Централна Азия. Или пък тъй като неизбежно ще бъде възникването на търговски и стопански разногласия. А и тъй като Русия надали ще е щастлива да бъде въвлечена в китайската агресия в Южно-Китайското море, където Пекин има териториална разногласия с редица районни страни, подкрепяни прочее от Съединени американски щати.
Макар и да звучат експертно и безапелационно, всички тези доводи, пропагандирани надлежно от медиите, са или манипулативни, или заблудени. От всички тях най-реален е първият, отчасти и последният. Но ще забележим по-надолу, че и по отношение на тях има контрааргументи.
Всъщност друга е същинската причина за доближаването Русия - Китай, надлежно и за очертаващите се пред него работещи вероятности. Не че западните анализатори и медии не я виждат и не огласяват, само че най-малко не до степен да бъде призната като водеща. И тази причина е Америка. Именно хегемонистичната политика на Съединени американски щати след руския разпад кара Китай и Русия да застават един до друг на интернационалната сцена.
Второ десетилетие Вашингтон води намерено враждебна политика против Русия - в действителност откогато на власт пристигна Владимир Путин, който държи на равнопоставени връзки и спря пазарния обир на страната си от чужбина. Враждебната ръка на Вашингтон личеше в разширението на НАТО, в насъскването на Евросъюза против Русия, в напъните за изтласкване й от политическото пространство на Стария континент и изхвърлянето й в Азия, в геополитическото клеветничество и опитите за прикоткване на нейни съседи с последвалите удари против нея от Украйна и Грузия, в опитите й да блокира износа на съветски газ за Европа посредством " Северен поток 2 " и " Турски поток ", а най-после и в глобите, в това число и заради скалъпените аргументи като съветската интервенция в президентските избори в Съединени американски щати.
Срещу Китай пък Америка възприе на нож световната му самодейност " Един пояс, веднъж ", която обгръща 60 страни в Азия, Близкия изток, Европа и Африка. Дори американската организация " Блумбърг " признава, че задействаната от 2013 година самодейност " ще помогне на огромна част от света да се развие " без значение от забележките към плана. Има обаче съображение да подозираме, че и Европейски Съюз му подлага крайник под въздействието и напряко натиска на Съединени американски щати. Вашингтон поде и комерсиална война с Китай, поддържа Тайван, стана ясно, че мъти водите с митингите в Хонконг, а и не е отписал мюсюлманските уйгури, с цел да разклаща вътрешната непоклатимост в Китай.
Отделно последните 20 години Америка предизвикваше съсипия посредством войни, спорове или просто рецесии под дърво и камък - Ирак, Украйна, Сирия, Либия, Йемен, в този момент и Венецуела. Неизбежно бе да се появи някой, който да се изправи против нея. В обособени случаи й се противопоставяха било Русия, било Китай, а в този момент към този момент ги виждаме и един до друг. Така че Ван И неслучайно упорства двете страни " да поддържат справедливостта на интернационалната сцена ".
Като цяло Америка зачена доближаването на своите съперници.
Но в случай че това са ситуативни, конюнктурни аргументи, има по-дълбоки, чисто ценностни мотиви Русия и Китай да бъдат един до друг в световния свят. Най-напред
Москва и Пекин са създатели и носители на визията за многополюсния световен свят
а фактът, че действителността удостовери концепцията им, което бе прието и от съперничката им Америка, подвигнаха акциите им по света, нищо, че двете страни да се водят за властнически.
Второ, двете страни се опълчват на либерализма, който губи почва макар привлекателния си другояче ореол на свободолюбивост и прогрес. Противопоставят му се освен поради мултикултурализма, хомосексуалността, мигрантския безпорядък и измяната на обичайните полезности, които Владимир Путин разкритикува в изявлението си пред " Файненшъл таймс ". Противопоставят му се обаче и по друга причина. Всъщност рецесията на либерализма като ценностна система се признава и от последователите му: " Изчезнаха наивните упования, че свободната стопанска система може автоматизирано да докара до свободно общество ", горчиво признава същият " Нойе цюрхер цайтунг ". Всъщност Китай и Русия схванаха, че либерализмът, свободната стопанска система и човешките права са просто принадлежности за поддържане на надмощието на Запада над останалия свят, за господството на транснационалните му компании за сметка на по-слабо развитите страни, пък даже и за разрушаването на цели страни като Украйна, Сирия, Йемен. За Москва и Пекин алтернативата е мощната страна, заради което политолози назовават модела им държавен капитализъм, който се опълчва против демократичния капитализъм на Съединени американски щати. С този модел Путин извади страната си от интензивното на историята (сегашното й мъчно състояние е плод най-много на санкциите), а Пекин направи китайската стопанска система втора в света и в пъти подвигна стандарта на живот и общественото тъждество. Докато свободната стопанска система на " Западна " България към този момент 30 години не може да понижи двата милиона жители, живеещи под чертата на бедността, нищо, че пазарът й пращи от артикули.
Има и още нещо доста основополагащо от ценностна позиция, което може да сработи за здравината на " дуета " Китай - Русия. Западът се бие в гърдите, че е най-развитата част на цивилизацията ни, само че това е реализирано посредством агресия и хищно плячкосване на останалия свят през последните пет века (включително с изтребването на етноси) - или от 1492 година, когато Колумб открива Америка. Докато китайската самодейност " Един пояс, веднъж " е навръх противоположния полюс - тя не е грабителска, в противен случай, тя е късмет за света, както проличава от оценката на " Блумбърг ". Значи тя е късмет и за Русия.
Впрочем на Запад назоваха Съюз на съветските социалистически републики " империя ", само че за разлика от предходните империи руската концепция бе късмет за 16-те републики да извършат скок в развиването си и някои от тях живееха по-добре от основополагащата Руска република, а това към този момент няма нищо общо с природата на " империята ".
Освен това Китай не слага политически и идеологичeски условия за присъединяване в световната му самодейност. А в случай че си спомним, Европейски Съюз ни поставяше такива условия, с цел да прекрачим прага му. И от някои от тях в този момент страдаме и оставаме все по този начин най-бедните в тази общественост и с най-вече публични язви. Дали пък тоталитарният Китай не е по-либерален от демократичния Евросъюз?! Затова и пророкуванията, че Пекин ще направи от Москва собствен васал, мощно намирисват на нечиста сделка.
Има обаче учредения да допускаме, че Китай няма да трансформира в собствен васал освен Москва, само че и други по-слаби участници в своята самодейност. И повода е безусловно в генетичния код на китайската нация. В дебелите книги написа, че
ценностната му система идва от конфуцианството
центърът на което е концепцията Жен - или човечността. Това е блян към идеални връзки сред хората в фамилията, в обществото и в страната. А главен принцип на тази идея е правилото " това, което не желаеш да вършат на теб, не го прави на другите ". Между другото най-малко в последните два века Китай не е бил експанзионист, в противен случай, бил жертва и е страдал от експанзиите от Британската и след това Японската империя.
Вероятно за това не слага политически условия за своята самодейност - не желае да го възприемат като тогавашните му потисници. По тази причина актуален Китай гледа да не предизвика войни или спорове, а се придържа към дейности, отчитащи ползите на другите. Ето неотдавна стана ясно, че Пекин и 10-членната Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) водят договаряния за повече взаимни военни учения в района, а на министерската среща на АСЕАН предходната седмица в Банкок външният министър Ван И похвали напредъка в подготвянето на кодекс за държание АСЕАН. Това в действителност е сигнал към Виетнам, Малайзия и Филипините да се успокоят, че Пекин ще търси задоволително за всички решение по противоречивите острови в Южнокитайско море. А сигнал и към Москва, че Пекин няма да допусне въвличането й " един до друг " в един спор, който е надалеч от границите й.
Именно поради правилото " не прави на другите това, което не желаеш да създадат на теб ", може да допуснем, че ще отпадне и основната причина за евентуален разкол сред двете прилежащи страни - всеобщо заселване на китайци в съветския Далечен изток. Впрочем там китайци към този момент има и ще има още повече, само че Пекин ще си дава сметка за съветския народен интерес освен поради конфуцианството, само че и поради това " един до друг ".
Съединени американски щати и Западът има два избора. Те могат да попречат на доближаването сред Китай и Русия, само че единствено в случай че се откажат от конфронтационната си линия против тях. Ако примерно спрат с препъването на " Северен поток 2 " или на " Един пояс, веднъж ". Така ще притъпят естествената реакция на Москва и Пекин да им се опълчват.
Но за разлика от Китай ценностната мантра на Запада е конкуренцията и съперничеството, което в множеството случаи значи конфликт, омраза, война. Той счита, че по този начин се върти колелото на историята и напредъка. Съединени американски щати и Западът ще продължат борбата и по други аргументи - поради блян към съответни изгоди (друг е въпросът дали ще ги получат). Но тъкмо по този начин ще реализиран това, от което се притесняват - ще виждат Русия и Китай един до друг, а не една против друга.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ