На 23 юли 1942 г. Никола Вапцаров и другарите му

На 23 юли 1942 година Никола Вапцаров и другарите му са изправени на Гарнизонното стрелбище пред дулата на пушките. Но патроните са безполезни, както предсказва самият стихотворец в своите стихове. Умират, запазили вярата в гърдите, тъй като за нея " бронебойни патрони няма открити ". Умират с вярата в бъдещия по-светъл и обективен живот. Умират в битка против фашизма. 
Днес палачите са оневинени. Днес идеалите са отречени. Днес полезностите са преобърнати. Днес разстрелът продължава още веднъж и още веднъж. Кой ли не се опита да презареди пушките и да даде заповед за пукотевица? 
И тъй като да мериш растеж с Вапцаров е невероятно, единственото, което остава на днешните пигмеи, е да хвърлят тиня, да бълват ненавист и ненавист. Да се пробват да изтрият паметта, да пренапишат историята. 
Но вижте през днешния ден какво се случва в Европа? Но вижте през днешния ден какво се случва у нас? Животът е всичко друго, само че не и обективен. Фашизмът надига грозното си лице. Изпращат се оръжия, с цел да бъдат убивани хора. 
Четете Вапцаров. Там всичко е казано. Диалогичната му лирика е диалог с нашето настояще, с нашето бъдеще. А вярата му, Вапцаровата религия, осмисля всичко. И колкото и да го отхвърлят, колкото и да се пробват да изопачават историята, да манипулират мисленето ни, няма да съумеят. Зрънцата религия ще родят житни класове. Не на всяка почва, само че там, където покълнат, не могат да бъдат изтръгнати. 
Защото жаждата за независимост и по-добър и обективен живот са безконечни, и битката за тях си коства.