Гоце Делчев – революционерът с голямото сърце, обичан от всички
На 23 януари (4 февруари) се навършват 147 години от рождението на именития комита
Гоце Делчев е едно от най-славните и светли имена в Пантеона на безсмъртието на Майка България. Той е кристално чист човек, безрезервен и незабравим бунтовник, лидер и идеолог на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и народен воин на България.
Георги Николов Делчев или Гоце Делчев е роден на 23 януари/4 февруари 1872 година в фамилията на Никола и Султана Делчеви, в град Кукуш, дал на България пламенния пролетарски поет Христо Смирненски, революционера Тома Измирлиев и полковник Петър Дървингов.
След завършването на трикласното учебно заведение в родния си градq Гоце постъпва в фамозната Солунска мъжка гимназия Св. св. Кирил и Методий “. Тук основава скришен революционен кръжок дружно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София. Въпреки, че е отличен юнкер, единствено месец преди завършването на учебното заведение е изключен поради увлечението му по социалистическите хрумвания.
През есента на 1894 година стартира работа, като учител в Щип, където по същото време даскалува един различен исполин на македоно-одринското освободително придвижване - Даме Груев. Като член на Централен комитет на ВМОРО той притегля Гоце в нейните редици.
На Солунския комитет на организацията през 1896 година на Гоце Делчев и на Гьорче Петров е предоставено да изработят Устава и Програмата на ВМОРО. Те се трансформират в програмни документи за деяние на организация през идващите години.
През 1896 година Гоце Делчев постъпва като преподавател в Банско, само че работи там единствено два месеца, защото дългът му на бунтовник го зове. За малко време съумява да построи необятна организационна мрежа от секрети революционни комитети в Разложка, Горноджумайска и Неврокопска околии.
Той е определен за чуждестранен представител на ВМОРО в София. Като подобен по предписание взе участие в съвещанията на Върховния македоно-одрински комитет. Избран е и за главен четнически инспектор и благодарение на български офицери създава четническия институт в Княжество България. Започва да изпраща дребни пропагандни чети навътре в Македония и по този метод изиграва съществена роля в масовизирането на революционното придвижване.
По-късно е определен за основен инспектор на ВМОРО и като същински деятел на няколко пъти обикаля планините и полетата на Тракия, Македония и Родопите. Среща се с локалните обезверени българи, останали след Берлинския конгрес на Великите сили под турския феодално-деспотичен терор, вдъхва им кураж и ги печели за делото.
По негова концепция тези области са разграничени на революционни окръзи. Той поставя огромни усиля за снабдяването на организацията с оръжие и парични средства.
Организира революционни канали за преместване на литература, муниции и оръжие от България за Македония, основава секрети революционни комитети, образува чети, вкарва шифрована загадка комитетска поща, развива дейна агитационно- пропагандистка активност, учейки се от Апостол на българската независимост Васил Левски и неговата Вътрешна революционна организация.
Така, без да е ръководител на ВМОРО, за малко време той си построява неоспорим престиж и се трансформира в утвърден началник, подстрекател и идеолог на организацията.
Зимата на 1900 година Гоце Делчев изкарва при свои близки в Бургас. Тук основава незаконна фабрика за динамитни бомби. Те се употребяват по-късно от Павел Шатев, Орце Попйорданов и техните приятели - наречени „ гемеджиите “ при Солунските бомбени атентати в края на април 1903 година В Бургас Гоце Делчев дефинира войводата Михаил Герджиков за лидер на въстанието в Одринския революционен окръг.
През 1902 година Гоце Делчев и Гьорче Петров вземат участие в изработването на нова Програма и Устав на ВМОРО. Тя към този момент си слага за цел привличането и сплотяването на всички недоволни детайли в Македония и Одринска Тракия, без разлика на националност и за извоюване на цялостна политическа автономност. Въпреки постигнатите триумфи в организационното създаване на ВМОРО, той не е уверен, че тя е подготвена да вдигне въстание.
След неуспеха на Винишката спекулация и Горноджумайското въстание през 1902 година, той, дружно със своя абстрактен съидейник Даме Груев, предизвестяват управлението на ВМОРО и ВМОРК да не се увличат повече в сходни зле готови инициативи, които донасят единствено щета и провокират турската власт да извърши жестоки репресии против организацията и популацията.
Гоце Делчев с изненада научава за решението на Солунския конгрес на ВМОРО при започване на януари 1903 година за оповестяване на навсякъде, въоръжено въстание през април, същата година в Македония и Одринска Тракия. Той не участва на конгреса и затова не може да се опълчи на към този момент взетото решение.
Въпреки това, дружно с Дамян Груев съумяват да убедят останалите ръководители на организацията, да не прибързват с оповестяването на въстанието, поради слабата подготовка и незадоволителното въоръжение. По този метод отсрочват датата на въстанието от април за 2 август и трансформират неговата форма. Като всеобщо то остава единствено в Одринския и Битолския окръзи, а в останалите революционни окръзи ще се подхващат единствено дейни четнически дейности.
На 21 април/4 май 1903 година, в самия кипеж на подготовката за въстанието, на път за връх Али ботуш, с цел да взе участие в конгреса на Серския революционен окръг, Гоце Делчев е обкръжен с дребната си чета от аскера край село Баница, Серско.
Интересното е, че потерята се води от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното учебно заведение в София. В завързалото се яростно стълкновение, Гоце умира със гибелта на героите. Престава да тупти едно голямо сърце, отдадено в работа на поробените българи в Македония.
Петнадесет часа турците не смеят да приближат мъртвото тяло на Гоце, прикривано от патроните на неговите юнаци. Петнадесет часа, другарите му го гледат насълзени, наведен като че ли над гроба на Майка Македония.
Турците ликуват, че са умъртвили баш комитата Гоце, за чиято глава султанът дава хиляди златни гроша, радват се че са обезглавили революционната организация. Ръководството на ВМОРО е потресено от грозната новина, само че взема решение да не отсрочва въстанието и то се трансформира в един от най-високите рубежи на българската история.
Съдбата на тленните остатъци на Гоце Делчев е доста превратна. Командирът на аскера, майор Тефиков не разрешава на своите бойци да се гаврят с труповете на Гоце и неговите починали в багра негови приятели. Първоначално тленните им остатъци са заровени в общ гроб в село Баница.
През Междусъюзническата война 1913 година с. Баница и гр. Кукуш са опожарени от гръцките войски. През Първата международна война 1915-1918 година костите на Гоце Делчев са пренесени в България от неговия съидейник, войводата Михаил Чаков и се съхраняват в дома му. След това се пренесени тържествено в канцеларията на „ Илинденската организация “, където се съхраняват в урна до 1946 година.
През Втората международна война, когато българската войска още веднъж завзема Вардарска и Егейска Македония, гробът на Гоце Делчев е възобновен. На 3 май 1943 година, върху общ гроб в покрайнините на село Баница, видни общественици, дружно със сестрите на Гоце - Ружа, Велика и Елена и техните потомци, слагат мраморна плоча с надпис: " В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 година за обединяването на Македония към майката татковина България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово-войвода. Стефан духов от с. Търлис-четник; Стоян Захариев от с. Баница-революционер; Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе - Свобода или гибел! ”
След 9 септември 1944 година, под натиска на Югославия, Българска комунистическа партия предава костите на един от най-големите български герои на Македония, когато стартира процесът на културна автономност на Пиринския край. Тленните остатъци на Гоце Делчев са препогребани в каменен саркофаг в църквата " Свети Спас " в Скопие, където се намират и през днешния ден.
Гоце Делчев с неговия първи биограф Пейо Яворов
Гоце Делчев е едно от най-славните и светли имена в Пантеона на безсмъртието на Майка България. Той е кристално чист човек, безрезервен и незабравим бунтовник, лидер и идеолог на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и народен воин на България.
Георги Николов Делчев или Гоце Делчев е роден на 23 януари/4 февруари 1872 година в фамилията на Никола и Султана Делчеви, в град Кукуш, дал на България пламенния пролетарски поет Христо Смирненски, революционера Тома Измирлиев и полковник Петър Дървингов.
След завършването на трикласното учебно заведение в родния си градq Гоце постъпва в фамозната Солунска мъжка гимназия Св. св. Кирил и Методий “. Тук основава скришен революционен кръжок дружно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София. Въпреки, че е отличен юнкер, единствено месец преди завършването на учебното заведение е изключен поради увлечението му по социалистическите хрумвания.
През есента на 1894 година стартира работа, като учител в Щип, където по същото време даскалува един различен исполин на македоно-одринското освободително придвижване - Даме Груев. Като член на Централен комитет на ВМОРО той притегля Гоце в нейните редици.
На Солунския комитет на организацията през 1896 година на Гоце Делчев и на Гьорче Петров е предоставено да изработят Устава и Програмата на ВМОРО. Те се трансформират в програмни документи за деяние на организация през идващите години.
През 1896 година Гоце Делчев постъпва като преподавател в Банско, само че работи там единствено два месеца, защото дългът му на бунтовник го зове. За малко време съумява да построи необятна организационна мрежа от секрети революционни комитети в Разложка, Горноджумайска и Неврокопска околии.
Той е определен за чуждестранен представител на ВМОРО в София. Като подобен по предписание взе участие в съвещанията на Върховния македоно-одрински комитет. Избран е и за главен четнически инспектор и благодарение на български офицери създава четническия институт в Княжество България. Започва да изпраща дребни пропагандни чети навътре в Македония и по този метод изиграва съществена роля в масовизирането на революционното придвижване.
По-късно е определен за основен инспектор на ВМОРО и като същински деятел на няколко пъти обикаля планините и полетата на Тракия, Македония и Родопите. Среща се с локалните обезверени българи, останали след Берлинския конгрес на Великите сили под турския феодално-деспотичен терор, вдъхва им кураж и ги печели за делото.
По негова концепция тези области са разграничени на революционни окръзи. Той поставя огромни усиля за снабдяването на организацията с оръжие и парични средства.
Организира революционни канали за преместване на литература, муниции и оръжие от България за Македония, основава секрети революционни комитети, образува чети, вкарва шифрована загадка комитетска поща, развива дейна агитационно- пропагандистка активност, учейки се от Апостол на българската независимост Васил Левски и неговата Вътрешна революционна организация.
Така, без да е ръководител на ВМОРО, за малко време той си построява неоспорим престиж и се трансформира в утвърден началник, подстрекател и идеолог на организацията.
Зимата на 1900 година Гоце Делчев изкарва при свои близки в Бургас. Тук основава незаконна фабрика за динамитни бомби. Те се употребяват по-късно от Павел Шатев, Орце Попйорданов и техните приятели - наречени „ гемеджиите “ при Солунските бомбени атентати в края на април 1903 година В Бургас Гоце Делчев дефинира войводата Михаил Герджиков за лидер на въстанието в Одринския революционен окръг.
През 1902 година Гоце Делчев и Гьорче Петров вземат участие в изработването на нова Програма и Устав на ВМОРО. Тя към този момент си слага за цел привличането и сплотяването на всички недоволни детайли в Македония и Одринска Тракия, без разлика на националност и за извоюване на цялостна политическа автономност. Въпреки постигнатите триумфи в организационното създаване на ВМОРО, той не е уверен, че тя е подготвена да вдигне въстание.
След неуспеха на Винишката спекулация и Горноджумайското въстание през 1902 година, той, дружно със своя абстрактен съидейник Даме Груев, предизвестяват управлението на ВМОРО и ВМОРК да не се увличат повече в сходни зле готови инициативи, които донасят единствено щета и провокират турската власт да извърши жестоки репресии против организацията и популацията.
Гоце Делчев с изненада научава за решението на Солунския конгрес на ВМОРО при започване на януари 1903 година за оповестяване на навсякъде, въоръжено въстание през април, същата година в Македония и Одринска Тракия. Той не участва на конгреса и затова не може да се опълчи на към този момент взетото решение.
Въпреки това, дружно с Дамян Груев съумяват да убедят останалите ръководители на организацията, да не прибързват с оповестяването на въстанието, поради слабата подготовка и незадоволителното въоръжение. По този метод отсрочват датата на въстанието от април за 2 август и трансформират неговата форма. Като всеобщо то остава единствено в Одринския и Битолския окръзи, а в останалите революционни окръзи ще се подхващат единствено дейни четнически дейности.
На 21 април/4 май 1903 година, в самия кипеж на подготовката за въстанието, на път за връх Али ботуш, с цел да взе участие в конгреса на Серския революционен окръг, Гоце Делчев е обкръжен с дребната си чета от аскера край село Баница, Серско.
Интересното е, че потерята се води от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното учебно заведение в София. В завързалото се яростно стълкновение, Гоце умира със гибелта на героите. Престава да тупти едно голямо сърце, отдадено в работа на поробените българи в Македония.
Петнадесет часа турците не смеят да приближат мъртвото тяло на Гоце, прикривано от патроните на неговите юнаци. Петнадесет часа, другарите му го гледат насълзени, наведен като че ли над гроба на Майка Македония.
Турците ликуват, че са умъртвили баш комитата Гоце, за чиято глава султанът дава хиляди златни гроша, радват се че са обезглавили революционната организация. Ръководството на ВМОРО е потресено от грозната новина, само че взема решение да не отсрочва въстанието и то се трансформира в един от най-високите рубежи на българската история.
Съдбата на тленните остатъци на Гоце Делчев е доста превратна. Командирът на аскера, майор Тефиков не разрешава на своите бойци да се гаврят с труповете на Гоце и неговите починали в багра негови приятели. Първоначално тленните им остатъци са заровени в общ гроб в село Баница.
През Междусъюзническата война 1913 година с. Баница и гр. Кукуш са опожарени от гръцките войски. През Първата международна война 1915-1918 година костите на Гоце Делчев са пренесени в България от неговия съидейник, войводата Михаил Чаков и се съхраняват в дома му. След това се пренесени тържествено в канцеларията на „ Илинденската организация “, където се съхраняват в урна до 1946 година.
През Втората международна война, когато българската войска още веднъж завзема Вардарска и Егейска Македония, гробът на Гоце Делчев е възобновен. На 3 май 1943 година, върху общ гроб в покрайнините на село Баница, видни общественици, дружно със сестрите на Гоце - Ружа, Велика и Елена и техните потомци, слагат мраморна плоча с надпис: " В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 година за обединяването на Македония към майката татковина България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово-войвода. Стефан духов от с. Търлис-четник; Стоян Захариев от с. Баница-революционер; Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе - Свобода или гибел! ”
След 9 септември 1944 година, под натиска на Югославия, Българска комунистическа партия предава костите на един от най-големите български герои на Македония, когато стартира процесът на културна автономност на Пиринския край. Тленните остатъци на Гоце Делчев са препогребани в каменен саркофаг в църквата " Свети Спас " в Скопие, където се намират и през днешния ден.
Гоце Делчев с неговия първи биограф Пейо Яворов
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ