23 май е Световният ден за защита на морските костенурки
На 23-ти май се отбелязва Световнияден за отбрана на морските костенурки. Те са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите (преди 200 милиона години). Костенурките са влечуги от разред Testudines (Костенурки), именуван също Chelonia и имат присъща куруба.
Това са най-примитивните измежду всички съществуващи влечуги, стоящи покрай общия предходник. Разпространени са на всички места като се изключи Антарктика. Има напълно сухоземни типове (сухоземни костенурки), обитаващи даже пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки). Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, надлежно с тегло от няколко десетки грама до 590 кг.
Костенурките са пойкилотермни животни, т.е. имат непостоянна телесна температура, зависеща от околната среда. Само един тип – кожестата костенурка (Dermochelys coriacea) е способна да поддържа по-висока телесна температура от тази на околното пространство, по към този момент с незнаен механизъм. За да набират нужната топлота за активизирането на метаболитните си процеси, всички останали типове костенурки, би трябвало да получават в допълнение сила извън – да вземем за пример от слънчевите лъчи или от топли водни течения. Това е повода тази група животни да не се открива в условия на мощно леден климат. При захлаждане изпадат в хибернация – т.е. минимализиране на всички витални процеси, при което не одобряват храна и лимитират придвижването си. При последващо стопляне още веднъж възобновяват своята интензивност.
Всички представители дишат посредством бял дроб, относително добре развъртян. Наличието на черупка затруднява самия акт на поемане и не разрешава на гръдния панер да се уголемява. Поради тази причина костенурките имат специфични мускули, които интензивно напомпват въздух в белите дробове. Въпреки че морските и сладководните костенурки живеят във водата и са в положение да задържат въздух доста време, те би трябвало да излизат на повърхността, с цел да си поемат въздух.
Размножават се посредством яйца, които женската снася в авансово изкопана дупка на сушата. Развитието на яйцето трае от 45 до 90 дни. Когато дребните са към този момент изцяло завършени, те пробиват черупката с така наречен зародишев зъб (caruncula), ситуиран начело на горната челюст. Излизат от гнездото в пясъка и стартират независим живот. Полът на костенурките се образува значително от факторите на средата – най-много от околната температура по време на инкубацията.
Това са най-примитивните измежду всички съществуващи влечуги, стоящи покрай общия предходник. Разпространени са на всички места като се изключи Антарктика. Има напълно сухоземни типове (сухоземни костенурки), обитаващи даже пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки). Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, надлежно с тегло от няколко десетки грама до 590 кг.
Костенурките са пойкилотермни животни, т.е. имат непостоянна телесна температура, зависеща от околната среда. Само един тип – кожестата костенурка (Dermochelys coriacea) е способна да поддържа по-висока телесна температура от тази на околното пространство, по към този момент с незнаен механизъм. За да набират нужната топлота за активизирането на метаболитните си процеси, всички останали типове костенурки, би трябвало да получават в допълнение сила извън – да вземем за пример от слънчевите лъчи или от топли водни течения. Това е повода тази група животни да не се открива в условия на мощно леден климат. При захлаждане изпадат в хибернация – т.е. минимализиране на всички витални процеси, при което не одобряват храна и лимитират придвижването си. При последващо стопляне още веднъж възобновяват своята интензивност.
Всички представители дишат посредством бял дроб, относително добре развъртян. Наличието на черупка затруднява самия акт на поемане и не разрешава на гръдния панер да се уголемява. Поради тази причина костенурките имат специфични мускули, които интензивно напомпват въздух в белите дробове. Въпреки че морските и сладководните костенурки живеят във водата и са в положение да задържат въздух доста време, те би трябвало да излизат на повърхността, с цел да си поемат въздух.
Размножават се посредством яйца, които женската снася в авансово изкопана дупка на сушата. Развитието на яйцето трае от 45 до 90 дни. Когато дребните са към този момент изцяло завършени, те пробиват черупката с така наречен зародишев зъб (caruncula), ситуиран начело на горната челюст. Излизат от гнездото в пясъка и стартират независим живот. Полът на костенурките се образува значително от факторите на средата – най-много от околната температура по време на инкубацията.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ