"Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре"
На 23 ноември 1968 година американският галактически уред ESSA-7 направил няколко фотоси на Северния полюс при цялостно неявяване на облаци. На тези фотоси ясно се вижда голяма черна дупка в региона на полюса.
Снимките са достоверни – неведнъж е провеждана експертиза. Тяхната обява още веднъж подгряла интереса към теорията, че нашата планета е куха и не е изключено да съществува различен живот там, вътре.
Теорията за кухата Земя не е нова. От век на век тя вълнува мозъците на хората, считат я за неуместна, ненаучна, надсмиват й се, само че тя намира все нови последователи.
Идеята за кухата земя пронизва всички религиозни текстове, които разказват „ различен свят “, намиращ се подземен – Орфей е търсил там Евридика, там се е спускал Одисей, подземен се намира пъкълът на християните и задгробният свят на китайците.
Кухата земя е разказана в романа на акад. Владимир Обручев „ Плутония “, за нея е писал Жул Верн в романа „ Пътешествие до центъра на Земята “ и доста други създатели.
Мистиците на Тибет имат вяра, че подземен се намират именитите Шамбала и Агарта, там живеят същества, притежаващи голяма психическа мощ, които от време на време излизат на повърхността на Земята.
Много съществено към тази догадка се отнасяли в Третия райх и даже подхванали търсене на проходи към вътрешността на Земята. През 1969 година излязла известната книга „ Кухата Земя “ на доктор Реймонд Бернард, който по това време липсващ в пещерите на Южна Америка, т.е. добрал се до подземния свят, както считат неговите почитатели.
Да се опитаме да проследим историята на тази догадка. За първи теоретик на кухата Земя се счита Платон, по-късно тази концепция издигнал известният академик и член на Петербургската академия на науките, математикът Леонард Ейлер. Според една от теориите на Ейлер нашата планета е куха и във вътрешността й се намира още едно Слънце, което сияе над обитаемите континенти. Той признавал съществуването на една куха обвивка, отделена на огромно разстояние от ядрото.
Тази обвивка съгласно него има изходи на Северния и Южния полюс. Както считал ученият, такова устройство на Земята би осигурявало по-добра резистентност на планетата, в сравнение с няколко обвивки.
Идеята за кухата Земя през 1692 година е отстоявал и фамозният астроном Едмънд Халей, същият, който е разкрил Халеевата комета. Той считал, че Земята се състои от обвивки с дебелина към 800 км, две външни концентрични обвивки, разграничени от атмосфери и имащи свои магнитни полюси, и централно ядро с диаметри като на Венера, Марс и Меркурий. Освен това сферите се въртели с друга скорост. Халей считал, че приключване на вътрешната атмосфера се явява причина за северните сияния.
През 1818 година американският инженер Джон Клийвс Саймс се обърнал към Американския Конгрес с молбата да финансира експедиция по търсене на проход навътре в Земята. На 15 април 1818 година членовете на Конгреса, шефът на университета и няколко огромни учени получили такова обръщение:
Естествено, не му дали пари и даже не вникнали в неговата доктрина, въпреки че по-късно той се сдобил с голям брой почитатели.
През 1908 година излязла книгата на Уилис Джордж Емерсън със странното заглавие „ Опушеният Бог “, в която се споделя за загадъчното премеждие на норвежеца Олаф Янсен и неговия татко. По време на корабоплаване на север те пропаднали в дупка към Северния полюс и се озовали в незнаен свят, където обитавала високоразвита цивилизация. Нейните поданици общували телепатично и се движели с голяма скорост на дисковидни летателни апарати. Там имало и Слънце, ситуирано в центъра на Земята.
След две години бащата и синът излезли от този свят през дупка чак на Антарктида на Южния полюс! При излизането бащата умрял, а синът оживял и по някакъв метод се върнал в Европа. Заради своите разкази за неведомия свят Олаф Янсен бил затворен за 24 години в психиатрична болница, а когато излязъл, се преместил в Съединени американски щати, в Калифорния, и там срещнал Уилис Джордж Емерсън. Той му разказал в детайли за своето премеждие, като подкрепил описа си с дневници и карти на маршрута. Олаф до самата си гибел убеждавал близките в достоверността на случилото се с него и неговия татко.
Колкото по-фантастична да е теорията, толкоз тя е по-жива, и през ХХ век още веднъж изплувала – в трудовете на известния мистик конспиратор Мигел Серано. Той бил политик, дипломат на Чили в Индия, България, Австрия, общувал с Рьорих, Индира Ганди, Далай Лама ХIV и доста други известни международни звезди. След Втората международна война дълго време работил в Комисията по атомна енергетика на Организация на обединените нации.
Но при всичко това той издигнал необикновено безумната доктрина за развиването на човечеството и появяването на раса на свръххора, която Серано разгласил преди началото на Втората международна война. Тя толкоз се харесала на Хитлер и теоретиците на Третия райх, че те я взели на въоръжение. Един от разделите на тази доктрина е отдаден на съществуването на куха Земя.
Серано приема безусловно теорията на кухата Земя и счита, че вътре в Земята съществува пространство, годно за живот на хора, което има свое Слънце, трева, дървета, реки. В кухата земя живеят представителите на бъдещата раса на Земята, а там може да се попадне през система от пещери в Хималаите, на Тибет, Памир, Андите, само че има входове и на полюсите – Арктика и Антарктида. Серано загатва за съществуването на оазис с топли води покрай крайбрежията на Антарктида, той самият направил странствуване в Антарктида с чилийска военна експедиция.
Освен Серано нацисткият теоретик на доктрината за „ безконечния лед “ на Ханс Хорбигер също твърдял, че Земята е куха от вътрешната страна и там би трябвало да се укрият хората, когато Луната падне на Земята. В тази концепция съществено вярвали нацистите и техните многочислени експедиции на Антарктида са добре известни.
В региона на Земята на кралица Мод техните подводници разкрили гигантска система от вътреконтинентални кухини, образуващи големи пространства с топъл въздух (Серано счита, че част от членовете на Секретен сътрудник, изключително езотеричните отдели и Аненербе, са били навреме преведени в подземните коридори на Антарктида).
През 1943 година гросадмирал Карл Дьониц произнесъл много забележителна фраза: „ Германският подводен флот се гордее с това, че на другия завършек на света е основал за фюрера непристъпна цитадела. “ Излиза, че от 1938 до 1943 година нацистите са изграждали секретна база в Антарктида.
Съществувало секретно съединяване на немските подводници „ Конвой на фюрера “, в което влизали 35 подводници. В самия завършек на войната в пристанището на Кил от тях било свалено торпедното въоръжение и те били натоварени с контейнери с разнообразни артикули, а на борда им се качили тайнствени пасажери, чиито лица били скрити с хирургически маски.
Екипажът за подводниците се избирал измежду моряци, които нямали фамилии или останали живи родственици, а дружно с тях самите вземали и „ обет за безмълвие “. Командир на една от подводниците бил 25-годишният Вилхелм Бернхард и в нощта на 13 април 1945 година подводницата U-530 излязла от Кил. Достигайки крайбрежията на Антарктида, членовете на екипажа разкрили там подобаваща ледена пещера и деликатно разтоварили контейнерите с реликви на Третия райх, в това число документи и персонални движимости на Хитлер.
Това бил първият стадий от интервенцията под кодово наименование „ Валкирия 2 “. На 10 юли 1945 година U-530 навлязла в аржентинското пристанище Мар дел Плата и се предала на спечелилите. И такива подводници били три…
Край на следствието на активността на силите на Третия райх в Антарктида станала интервенцията „ Висок скок “, извършена през 1947 година от Военноморските сили на Съединени американски щати под командването на контраадмирал Ричард Бърд, като съставянето на проекта за интервенцията съвпадало по време с края на разпита на някогашните командири на подводниците…
Експедицията на контраадмирал Бърд се счита за строго научна, само че била финансирана от Военноморски сили на Съединени американски щати. Те се отправили в Антарктида в акомпанимент на самолетоносача „ Касабланка “ с 25 самолета и 7 хеликоптера на борда, подводница, ледоразбивач и 12 танкера, на които се намирали 4800 души. На 1 февруари 1947 година експедицията, планувана за 8 месеца работа, пристигнала в Антарктида в региона на Земята на кралица Мод.
Била осъществена огромна работа по аерозаснемане, оборудвана била полярна станция, само че по-късно в ефира се появили доста странни известия:
Не е известно с кого е воювал контраадмирал Бърд, само че на 3 март 1947 година всички работи ненадейно били прекъснати и експедицията незабавно се върнала в Америка. Материалите от експедицията незабавно били засекретени, а за аргументите за бягството на адмирала от Антарктида нищо не било обявено.
Но след година в пресата почнали да се появяват известия, че експедицията не се е върнала в цялостен състав – бил изгубен един транспортен съд, били изведени от строя 13 самолета и към 68 души от персоналния състав били убити, а новият самолетоносач незабавно бил изпратен на ремонт.
В пресата се появили известия, че контраадмирал Бърд през април 1947 година дал подробни пояснения на секретно съвещание на президентската комисия във Вашингтон. В резюмето на комисията имало такива пасажи:
Контраадмирал Бърд бил затворен в психиатрична болница за 5 години. Но забавно, че когато шумотевицата утихнала, той излязъл от психиатрията и още веднъж несмущаемо заел управителен пост във Военноморски сили на Съединени американски щати – евентуално държавното управление въобще не го е считало за вманиачен.
В пресата във връзка тази странна война са изказвани разнообразни версии, в това число, че контраадмиралът е воювал със силите на „ Четвъртия райх “ или с „ Нова Швабия “, основана в кухините на Антарктида, а летящите чинии са секретни разработки на нацистите.
Кухата Земя и подземните цивилизации
Но някои стигнали по-далече и изказали съмнение, че нацистите са съумели да открият в Антарктида входа към подземния свят и да се схванат с неговите поданици, а странните летящи чинии били с вътреземен генезис.
(Следва)
