На 23 март 2023 г. кореспондент на Wall Street Journal

На 23 март 2023 година сътрудник на Wall Street Journal отпътува за Русия и тъкмо след няколко дни е арестуван за шпионаж. Пътувал е до Екатеринбург и е очаквал да отразява събития, когато параноята на Владимир Путин доближава нови висоти и точно той персонално утвърждава заповедта на ФСБ за задържане. 31-годишният публицист се намира в московския затвор Лефортово и няма право да организира телефонни позвънявания или да се среща с гости. Позволено е единствено да се вижда с юриста си.

Еван Гершкович е на път да получи 20 години затвор, в случай че бъде наказан в Русия. Негова колежка в друга медия взема решение да направи профил на Еван, с цел да е ясно кой тъкмо ще получи присъда за шпионаж. Еван е пътувал в Урал по задача на Wall Street Journal. Руските управляващи настояват, че неговата задача е била да събира секретна информация и затова е арестуван в пандиза.

Еван няма акцент, когато приказва на съветски, той е отгледан в Ню Джърси от Ела Милман и Михаил Гершкович, неговите родители емигрират от Ленинград и Одеса. Двойката се среща в Детройт и по-късно се открива в Ню Джърси. Първото им дете е Даниеле, а второто е Еван. Повечето хора в фамилията го назовават Ваня, децата приказват съветски вкъщи си, а майка им готви обичайна съветска кухня. Гледали са даже съветски детски филмчета. Животът в Америка им разрешава да всмукват най-хубавото от двете страни, като на първо място не би трябвало да не помнят корените си.

Семейството бяга от Съюз на съветските социалистически републики, когато идва първата вълна на еврейска миграция. Заминават, когато схващат, че има клюки за депортиране в Сибир. Като доста други евреи в Съюз на съветските социалистически републики, фамилията също бърза да се махне. Тъй като религията не е обсъждана изключително добре, майката постоянно поставя доста дебели одеяла на прозорците си, с цел да е сигурна, че никой няма да види постоянните церемонии, които се организират.

Милман се опасява да върви в синагога, заради простата причина, че религията е неразрешена и не всичко се гледа с положително око. Първите талази на мигриращи евреи са ориентирани към местата, където няма ограничаване на религията – Израел, Германия и Съединени американски щати. 38 години по-късно, Еван се озовава тъкмо там, откъдето неговите родители са избягали.

Неговата задача е да написа за Русия. По това време има доста съществени промени, най-много с обстоятелството, че Съюз на съветските социалистически републики не съществува. Агентът, както го назовава съветска власт, действително приключва британска лингвистика и философия. Описван е като спокоен и признателен на всеки, който му даде късмет да се изяви. Винаги е бил отворен към градивната рецензия, която да го направи малко по-добър в това, с което се занимава.

В университета работи като готвач в една от сладкарниците, а кулинарията му разрешава да замине за Непал през 2015 година Работил е в няколко организации за човешките права, посещавал е Катманду и още доста други страни. След дипломирането си, бъдещият публицист отпътува за Ню Йорк. Започва работа в заведения за хранене, а в един миг получава опция да работи в издание Times. През 2017 година се пробва да заеме позиция в издание Moscow Times и по този начин съумява да се реалокира в Москва. По думите на сътрудници, Еван просто е желал да види страната, която неговото семейство е изоставило.

Искал е да знае какво тъкмо може да работи и прави в Москва, да види хората там и също по този начин да бъде сътрудник за западни издания. През 2019 година към този момент е един от уважаваните фрагменти в Русия. С сътрудници ще пътуват в Русия до най-различни точки. Посещава Санкт Петербург, както и най-различни други дестинации. Харесват го, тъй като не дефинира всичко като черно и бяло, осъзнава и ситуацията на междинния руснак, което е забавно на публиката.

В Москва, Еван посещава няколко бара, играе футбол, върви на съветска баня, написа истории за курорти и дребни селца, които се намират на югозапад от Москва, минава и през някои от родните места на огромните съветски писатели и поети. Неговият апартамент в столицата е постоянно отворен за посетители, които могат да описват най-различни истории и даже да се водят някои по-сериозни диспути. Има и доста други публицисти, които молят Еван за помощ, изключително в случай че някой би трябвало да спелува дума на британски.

Повечето му съветски сътрудници даже не си спомнят в миналото да се е налагало да приказват на британски, Еван просто избира своя роден език. Стига се до там, че руснакът с американски корени даже стартира да се наскърбява от формалното си име и избира да го назовават Ваня.

Пред BBC даже декларира, че жителите на двете страни не се разграничават изключително доста, единствената забележима разлика, изключително в случай че се приказва за обитаеми места, надалеч от по-големите градове. Еванс декларира, че разликата е единствено в youtube наличието. Еван се надявал, че ще успее да съкрати дистанцията сред двете страни и по този метод да понижи малко напрежението. Старае се и неговите материали са задоволително забавни, с цел да покажат, че не е някаква особена драма.

За страдание идват и по-трудни времена, Еванс споделя в изданието Moscow Times, че руснаците се борят за здравна помощ и не могат да се оправят толкоз елементарно с пандемията. Разказва за митингите, когато е задържан губернатор на провинция в Далечния изток. Пише за другите етнически спорове във Волжки район. Предоставя своите материали на московското издание, както и на френската преса, а през 2022 година стартира да работи и за Wall Street Journal.

Еванс постоянно е желал да работи за огромен вестник и тъкмо в този миг има тази опция. Започва да отразява най-различни събития от Русия – от човешките права до войната в Украйна. Двете заболели тематики ще накарат доста хора да му обръщат повече внимание. С експлоадирането на войната ства ясно, че Еванс се намира в Лондон и ще се включва в списанието на The Journal – само че московската версия. В първите няколко седмици от войната, Еванс към този момент не желае да е част от тази просвета и признава, че не желае да работи.

След въвеждането на жестоката цензура и повдигането на няколко обвинявания, Еванс се открива в Лондон, само че понякога ще пътува, с цел да отразява събития. Еван е склонен и даже споделя, че ще пътува до Русия до толкоз, до момента в който към момента има правото да влиза в страната.

При всяко посещаване, журналистът е разпитван доста подробно на границата, само че в никакъв случай не му е забранявано да влиза в страната, нито да отразява събития. Много от западните репортери са прогонвани или преследвани, само че мнозина одобряват това като алтернатива за заплашване. На 29 март Wall Street Journal губи следите на своя кореспондент. Той е проверяван няколко пъти в редакцията, изпращани са писма, звъни се по телефона и няма никакви отговори.

По същото време Майкъл Гершкович също няма никаква визия за местоположението на сина си. Никой от приятелите му не знае къде тъкмо се намира. Историята за изгубването на американски публицист с съветски корени ще стартира да обикаля медиите. На идващия ден излиза наяве, че журналистът е арестуван за шпионаж и може да получи присъда сред 10 и 20 години.

По думите на фотографа, който е пътувал с него, когато за първи път са посещавали Екатеринбург, никой не ги е следял, само че е допустимо да не са били видяни. Интересното е, че никой не ги е спирал на границата и всичко минава извънредно добре. При второто посещаване Еван е самичък, тъй като му би трябвало още малко материал за историята. Градът е прочут със сериозното произвеждане на оръжие.

Никой не е имал право да отиде на чуването на журналиста, даже неговият юрист, който е назначен служебно. Еван е арестуван в пандиза с най-сериозни нарушители на Русия. По думите на Байдън, който също се намесва в целия проблем, това задържане не е законно и даже е подготвен да договаря за замяна на пандизчии.

Приятелите на Гершкович също събират сили, с цел да го освободят. Те са на мнение, че Еван ще е последният човек, който най-вероятно ще стартира да шпионира за непозната страна. Руските управляващи са толкоз прецизни, че не разрешават даже писма да се изпращат на британски в пандиза, затова, когато кореспонденцията се натрупа, руснаци превеждат писмата на съветски и ги изпращат до пандиза. Така е по-лесно на самите управляващи да четат кореспонденцията и да предават написаното. Задържаният няма право да се обажда, няма право на гости и нищо друго. Съдбата на арестувания към момента не е известна и той продължава да чака своята присъда.