На 23 август т.г. ни напусна една от емблемите на

На 23 август т.г. ни напусна една от емблемите на българския спектакъл – актрисата Виолета Бахчеванова. Едва измина година от кончината на нейния брачен партньор – артиста Васил Стойчев, който умря на 15 юли предходната година, и не щеш ли тя като че ли пожела да го последва, с цел да не е самичък на оня свят, написа Дир.бг.

Двамата бяха образец за партньорска и съпружеска двойка – постоянно дружно, с обич и почитание, и на сцената, и в живота. През 2013-а си поделят и признанието на гилдията – дружно получават премията „ Икар “, за „ Изключителен креативен принос към българския спектакъл “.

Виолета Бахчеванова бе една от най-красивите и чаровни дами на сцената на Народния спектакъл, а може да се каже и една от най-достойните актриси, тъй като през 1995-а година напусна театъра с болежка, само че в никакъв случай не позволи тази мъчителна разлъка да бъде коментирана като скандал. Известно е, че от театъра бяха „ освободени “ плеада от най-изявените ни артисти в пенсионна възраст, макар че пенсиониран артист няма. Част от тези същински звезди, ненадминати по гения си и до през днешния ден, продължиха да работят в така наречен Пътуващ спектакъл, само че Виолета – не. С изключение на някои изяви в Театър 199, тя отхвърляше на режисьорите предложенията за участия. Сякаш сама скъса струна от душата си, заричайки се в никакъв случай повече да не се обърне обратно.

Е, Театър 199 беше нещо друго. Там и двамата с Васил бяха оставили свои отпечатъци на Стената на славата пред театъра. Така да се каже, бяха „ символно “ свързани с този спектакъл.

рез 2001 година излезе книгата на Виолета Бахчеванова „ …А театърът може без всеки от нас “, чието заглавие красноречиво разкри потисканата болежка от раздялата й с обичаната сцена и разочарованието на актрисата от бездушното отношение на обществото към актьорите „ в пенсия “.

Това беше нещо като самобитен митинг на актрисата, само че доста тънък и образован. Бахчеванова не атакува и не вини никого в книгата си, и остана вярна на висотата на интелекта си. Запечата в слово облика си на един сдържан и положителен човек – такава, каквато я помнеха сътрудниците й от театъра.

Съпругът й – артистът Васил Стойчев, напусна по лично предпочитание Народния спектакъл, точно с цел да „ показа “ участта на своята приятелка в живота и партньорка на сцената. Един от най-интелигентните ни артисти, беше извънредно заслужен човек.

Актьорската двойка напусна с достолепие втория си дом – театъра, само че не и любовта си към него. Двамата продължиха да се радват на триумфите на младите, измежду които оставиха наследници – личните си деца.

Онези, които помнят Виолета Бахчеванова като напълно млада, несъмнено в никакъв случай няма да не помнят нейната доста характерна усмивка, както и гласа й. Актрисата остави неповторими записи в Българското национално радио, измежду които има и неин запис като певица. При това, не с който и да е, а с великата Райна Кабаиванска. Всъщност, може би в случай че не беше станала актриса, може би щеше да е певица?

Малцина знаят, че бащата на Виолета Бахчеванова е пял с Борис Христов в хор „ Гусла “, а откакто бил чут от Стефан Македонски, го поканили да пее в Операта. Той приключил стопанска система, само че какво от това?! – Сцената сама го поискала. Така и с дребната Виолета – тя от дете се виждала пред аудитория.

Студентските години във ВИТИЗ я срещат с Васил Стойчев. Голямата обич се трансформира в семейство и в партньорство. Съдба! Поетичните рецитали, които двамата артисти изнасят взаимно стопляха сърцата на хората в цяла България. Двойката пътуваше и умееше да превзема сцената с такава палитра от страсти, че постоянно изглеждаше „ любовно “.

Всъщност, двамата бяха такива и в живота – същински предани един на различен. И двамата съчетаваха в себе си гений и просветеност, което се опитваха да предадат и на младите си сътрудници, като преподаватели в театралния институт. Учеха студентите си да бъдат освен положителни експерти, само че и културни персони и честни хора. Неслучайно един критик написа, че „ Бахчеванова и Стойчев са образец за нравственост “.

За Виолета Бахчеванова нямаше срамна работа в специалността. Макар и толкоз известна актриса, тя на драго сърце дублираше функции във филми и сериали. Вживяваше се в героините си, и с гласа си изваждаше от тях тези най-фини тонове и трептения на възприятията, които освен покриваха облиците, само че „ бръкваха “ дълбоко в душевността им.

Актрисата беше кралица на регистъра – умееше да открива най-точното сходство сред облика, възприятията и гласа на героините, които пресъздава. Гласът й беше различим и завладяващ.

Сред най-запомнящите се функции на Бахчеванова в киното са във филмите „ Под игото “, „ Ако те има “, „ Вик за помощ “, „ Войници на свободата “ и други

Завършила е тогавашния ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1959 година, в класа на проф. Филип Филипов. И тя, и състудентът й Васил Стойчев в началото били разпределени на работа в Драматичния спектакъл „ Адриана Будевска “ в Бургас, дружно с другите им състуденти Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов. Виолета бързо се откроява на сцената. Още в първия си работен сезон, тя изиграва четири основни функции.

Дебютът ѝ в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ е през 1961 година в ролята на Мария Десислава в пиесата „ Иван Шишман “ на Камен Зидаров. Постановката се играе 315 пъти и слага самобитен връх – за най-дълго играна основна роля на сцената на Народния спектакъл. Бахчеванова остави забележителни театрални функции в постановките „ Вишнева градина “ на Чехов, „ Казаларската кралица “, „ Чичовци “ и „ Хъшове “ на Вазов, „ Царска благосклонност “ на Камен Зидаров, „ Рози за доктор Шомов “ на Драгомир Асенов, „ Женитба “ на Гогол и мн. други

Първата й кино роля е в „ Ребро Адамово “. Играла е във филмите „ Под игото “, „ Ако те има “, „ Два диоптъра далекогледство “, „ Големанов “ и други

Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев оставят забележителна диря в театъра и киното ни като извънредно деятелни експерти, отдадени на работата си в продължение на близо четири десетилетия.

Гласът на Васил Стойчев остана в обичаните ни паметни сериали „ Дързост и хубост “ „ Мечо Пух “ и „ Смърфовете “. Озвучавал е още доста филми за Българска национална телевизия, Александра Аудио и Доли Медия Студио.

Един от последните филми, които дублира, бе „ Драконът, моят другар “, в който покрива гласа на героя на Робърт Редфорд.

Актьорът остави десетки театрални функции и богата филмография – в лентите „ Хотел България “, „ Под манастирската лоза “, „ Маневри на петия етаж “, „ Йо-хо-хо “, „ Таралежите се раждат без бодли “, „ На всеки километър “ и други

Днес изпращаме актрисата Виолета Бахчеванова с поклонение в Народния спектакъл. Той беше като втори дом за нея и брачна половинка й Васил Стойчев, в продължение на няколко десетилетия. Житейската разлъка на двамата съпрузи бе за малко. Първо си отиде той, а тя като че ли побърза да го последва. И в случай че има друго измерение за душите, там им следва вълнуваща среща!…

Отново дружно!

Поклон пред паметта на актьорите Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев!

Виж още: