Защо Украйна забрави собственото си минало
На 22 януари 1918 година, Централната Рада на Украйна афишира излизането си от състава на Русия и по този начин се пробва да сложи начало на своята държавна самостоятелност. Тогава страната е приета единствено от воюващата против съветското държавно управление Германия.
Всички тези събития се състоят откакто през февруари 1917 година гражданска война смъква монархията в Русия, а през октомври 1917 година болшевиките съумяват да вземат властта в Петербург. Възможността за оповестяването на самостоятелност е обвързвана с политиката на руското държавно управление, което в първия си Декрет заявява, че ще зачита правото на самоопределяне на всеки народ. През декември първи се възползват финландците, които са приети от Съвета на националните комисари. В Украйна нещата ставата по-трудно. Радата се сблъсква с болшевиките, които са се открили в Харков.
В тази комплицирана обстановка държавното управление на украинските националисти взема решение да търси външни съдружници и изпраща свои представители на договарянията сред болшевиките и централните сили, които се водят в град Брест-Литовск. Там украинците получават благосклонното отношение на немските представители и подписват контракт за сепаративен мир с командването на Райха.
На 3 март 1918 година, под натиска на немската войска, руските представители подписват Брест-Литовския кротичък контракт, с който публично признават независимостта на Украинската република. Ленин, чиито монументи през днешния ден са разрушени от новите управляващи в Киев е единият от идеолозите и основателите на самостоятелна Украйна. Същевременно не може да кажем, че Незалежната стартира да съществува в този миг. Изведнъж немските войски, нахлуват на територията на страната, която те одеве са признали. Райхът има потребност от питателните запаси и въглищата на Украйна. Германците разгонват Радата и дават поддръжката си за един от старите аристократи националисти – Павел Скоропадский, който е разгласен за хетман. Така Берлин стартира да източва ресурсите на страната. Възвръщането на старите порядки от преди революцията и цялостната безотговорност на немските реквизиции подвигат украинците на протест. От една страна това са крайните националисти, обединени към някогашният боен министър Симон Петлюра, а комунистите се съюзяват с анархистите на Нестор Махно, в опит да стабилизират своята власт в региона на Донбас. На този декор в страната се разраства и съветското белогвардейсто придвижване.
Краят на Първата международна война през ноември 1918 година извежда германците от Украйна, само че гражданската война продължава да бушува там. Във финалния ѝ стадий се намесват и други съседи.
През 1918 година избухва войната сред Полша и украинците в Галиция, година по-късно тя ще прерасне в Полско – руската война. Агресорът в този спор е Полша, която на 7 май съумява да превземе Киев. От украинска страна този път водят война комунистите. Те съумяват да отхвърлен съперника и през 1921 година в Рига е подписан първият кротичък контракт, който дава легитимност на основаната по концепция на Ленин Украинска руска социалистическа република. Тя ще стане една от страните, основателки Съюз на съветските социалистически републики в края на 1922 година От 1919 до 1923 година, отпред на украинското комунистическо държавно управление стои Кръстьо Раковски, който е българин и един от изявените болшевишки политици. Самостоятелността на страната в границите на новата страна е огромна. Политиката на коренизация, провеждана от болшевиките подтиква ученето на украински език и развиването на културата, която преди в никакъв случай не е съществувала като независима. Украинските политици заемат извънредно значими позиции в новата страна. През 1953 година, Никита Хрушчов доближава до поста общоприет секретар на Комунистическата партия на руския съюз. Малко по-късно той предава Крим на Украйна. Акт, който в състава на Съюз на съветските социалистически републики няма огромно политическо значение, само че спомага по-лесното икономическо консолидиране на полуострова.
Разказвам всичко това, тъй като през днешния ден Украйна, за жалост, още веднъж е в революция. Подобно на този, която избухва през 1917 година, спорът е тежък, дълъг и слага зеещи разграничителни линии в украинското общество. Днес още веднъж в Украйна виждаме преплетени ползите на Германия, Полша, Русия и на англосаксонските страни, които през 1918 година организират военна намеса против болшевиките. Днес, украинците очевидно не помнят своята история. Не помнят ролята на Германия през 1918 година, не помнят по какъв начин Полша се пробва да разчлени страната им, а обстановката не се е трансформирала фрапантно. Сега украински черноработници са наемани за жълти стотинки във Варшава и другите огромни полски градове. Германците гледат на Украйна като на директна територия за газ и на огромна икономическа опция за обогатяване. Страна с големи запаси и слаба политика.
Съединени американски щати от своя страна употребява украинците като пушечно месо в своя огромен геополитически проект за въздържане на Русия.
От Москва виждат събитията в Украйна освен като историческо изменничество, само че и като действителна опасност за сигурността им. Страната постепенно се трансформира в барутен погреб, цялостен с съвременно американско, турско, полско и немско оръжие, което е ориентирано към съветската столица.
Естествено и руснаците не са безгрешни. След разпада на Съюз на съветските социалистически републики, съветските политици не направиха нищо, с цел да затвърдят положителните си връзки със своя комшия. За тях благодарността, която трябваше да изпитват украинците към „ по-големия им брат “ бе даденост. Поради това и пропуснаха процесите на възникване на новия украински шовинизъм и нацизъм, който завладя митинга на майдана. А тези публични разбърквания бяха основани от западните другари на Киев.
Тъжното е, че елементарните украинци, които претърпяват войната в Донбас и цялото останало население, което живее в ужасна беднотия и обществено неравноправие, се оказаха излъгани за следващ път от своите продажни политици. Елит, който единствено търси своя настойник, без да се интересува от народа си. Страната е на основно геополитическо място и поради това попадна в този ужасяващ пинг-понг на великите сили. Ако украинците не са го създали, ние би трябвало да си изведем поучения от тяхната история, тъй като България също е на основна геополитическа позиция, а балканите не инцидентно са известни като „ барутния погреб на Европа “.
Всички тези събития се състоят откакто през февруари 1917 година гражданска война смъква монархията в Русия, а през октомври 1917 година болшевиките съумяват да вземат властта в Петербург. Възможността за оповестяването на самостоятелност е обвързвана с политиката на руското държавно управление, което в първия си Декрет заявява, че ще зачита правото на самоопределяне на всеки народ. През декември първи се възползват финландците, които са приети от Съвета на националните комисари. В Украйна нещата ставата по-трудно. Радата се сблъсква с болшевиките, които са се открили в Харков.
В тази комплицирана обстановка държавното управление на украинските националисти взема решение да търси външни съдружници и изпраща свои представители на договарянията сред болшевиките и централните сили, които се водят в град Брест-Литовск. Там украинците получават благосклонното отношение на немските представители и подписват контракт за сепаративен мир с командването на Райха.
На 3 март 1918 година, под натиска на немската войска, руските представители подписват Брест-Литовския кротичък контракт, с който публично признават независимостта на Украинската република. Ленин, чиито монументи през днешния ден са разрушени от новите управляващи в Киев е единият от идеолозите и основателите на самостоятелна Украйна. Същевременно не може да кажем, че Незалежната стартира да съществува в този миг. Изведнъж немските войски, нахлуват на територията на страната, която те одеве са признали. Райхът има потребност от питателните запаси и въглищата на Украйна. Германците разгонват Радата и дават поддръжката си за един от старите аристократи националисти – Павел Скоропадский, който е разгласен за хетман. Така Берлин стартира да източва ресурсите на страната. Възвръщането на старите порядки от преди революцията и цялостната безотговорност на немските реквизиции подвигат украинците на протест. От една страна това са крайните националисти, обединени към някогашният боен министър Симон Петлюра, а комунистите се съюзяват с анархистите на Нестор Махно, в опит да стабилизират своята власт в региона на Донбас. На този декор в страната се разраства и съветското белогвардейсто придвижване.
Краят на Първата международна война през ноември 1918 година извежда германците от Украйна, само че гражданската война продължава да бушува там. Във финалния ѝ стадий се намесват и други съседи.
През 1918 година избухва войната сред Полша и украинците в Галиция, година по-късно тя ще прерасне в Полско – руската война. Агресорът в този спор е Полша, която на 7 май съумява да превземе Киев. От украинска страна този път водят война комунистите. Те съумяват да отхвърлен съперника и през 1921 година в Рига е подписан първият кротичък контракт, който дава легитимност на основаната по концепция на Ленин Украинска руска социалистическа република. Тя ще стане една от страните, основателки Съюз на съветските социалистически републики в края на 1922 година От 1919 до 1923 година, отпред на украинското комунистическо държавно управление стои Кръстьо Раковски, който е българин и един от изявените болшевишки политици. Самостоятелността на страната в границите на новата страна е огромна. Политиката на коренизация, провеждана от болшевиките подтиква ученето на украински език и развиването на културата, която преди в никакъв случай не е съществувала като независима. Украинските политици заемат извънредно значими позиции в новата страна. През 1953 година, Никита Хрушчов доближава до поста общоприет секретар на Комунистическата партия на руския съюз. Малко по-късно той предава Крим на Украйна. Акт, който в състава на Съюз на съветските социалистически републики няма огромно политическо значение, само че спомага по-лесното икономическо консолидиране на полуострова.
Разказвам всичко това, тъй като през днешния ден Украйна, за жалост, още веднъж е в революция. Подобно на този, която избухва през 1917 година, спорът е тежък, дълъг и слага зеещи разграничителни линии в украинското общество. Днес още веднъж в Украйна виждаме преплетени ползите на Германия, Полша, Русия и на англосаксонските страни, които през 1918 година организират военна намеса против болшевиките. Днес, украинците очевидно не помнят своята история. Не помнят ролята на Германия през 1918 година, не помнят по какъв начин Полша се пробва да разчлени страната им, а обстановката не се е трансформирала фрапантно. Сега украински черноработници са наемани за жълти стотинки във Варшава и другите огромни полски градове. Германците гледат на Украйна като на директна територия за газ и на огромна икономическа опция за обогатяване. Страна с големи запаси и слаба политика.
Съединени американски щати от своя страна употребява украинците като пушечно месо в своя огромен геополитически проект за въздържане на Русия.
От Москва виждат събитията в Украйна освен като историческо изменничество, само че и като действителна опасност за сигурността им. Страната постепенно се трансформира в барутен погреб, цялостен с съвременно американско, турско, полско и немско оръжие, което е ориентирано към съветската столица.
Естествено и руснаците не са безгрешни. След разпада на Съюз на съветските социалистически републики, съветските политици не направиха нищо, с цел да затвърдят положителните си връзки със своя комшия. За тях благодарността, която трябваше да изпитват украинците към „ по-големия им брат “ бе даденост. Поради това и пропуснаха процесите на възникване на новия украински шовинизъм и нацизъм, който завладя митинга на майдана. А тези публични разбърквания бяха основани от западните другари на Киев.
Тъжното е, че елементарните украинци, които претърпяват войната в Донбас и цялото останало население, което живее в ужасна беднотия и обществено неравноправие, се оказаха излъгани за следващ път от своите продажни политици. Елит, който единствено търси своя настойник, без да се интересува от народа си. Страната е на основно геополитическо място и поради това попадна в този ужасяващ пинг-понг на великите сили. Ако украинците не са го създали, ние би трябвало да си изведем поучения от тяхната история, тъй като България също е на основна геополитическа позиция, а балканите не инцидентно са известни като „ барутния погреб на Европа “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ