На 22 септември България почете 115-годишнината от обявяването на независимостта

На 22 септември България уважи 115-годишнината от оповестяването на независимостта на страната. По традиция на този ден доминираха високопарните патриотични клишета, само че бяха пропуснати някои значими условия, предшествали случилото се през 1908 година Стефан Дечев се връща обратно в историята.

Поредното отбелязване на Деня на независимостта на България на 22 септември (5 окт. н. ст.) мина с преповтаряне на утвърдили се през последния към този момент четвърт век клишета. Отделни страни на случилото се бяха пропуснати или разказани сладникаво и пристрастно.

В описа участва един непълен прелом и изпълнени с шовинизъм младотурци , като едвам след тях идват случаят с непоканването на галаприем на българския дипломатически сътрудник в Цариград Иван Ст. Гешов и стачката на служащите от Компанията на Източните железници .

Те би трябвало да основат несъмнено чувство измежду слушателите за насила над българското държавно управление да работи по набелязания метод, въпреки решението за това да е взето още през август 1908 година

Кое по-точно се икономисва?
Защо България е самостоятелна и преди 22 септември 1908 година?
Еднo от спестените неща е, че и до 22 септември 1908 година Княжество България има към този момент значително от атрибутите на суверенните и самостоятелни страни.

Например, в редица случаи то не разрешава на Османската империя да си подсигурява правата, които има по самия Берлински контракт . Нещо повече, васалното Княжество даже упорства за осъществяването на самия контракт в своя изгода.

„ Васалната “ България от дълго време в действителност е присъединила в своята територия като неделима част Източна Румелия . София разполага със свои дипломатически сътрудници в европейски столици. Тя заобикаля капитулационния режим и е сключила редица търговски контракти и политически споразумения с други страни. Участва и на интернационалните конференции.

Не на последно място в българския парламент се гласоподават от години протекционистки закони, които пазят локалната промишленост. Не са един и два случаите, в които София беседва с Цариград от позицията на силата.

Следователно, самоуверено можем да кажем, че след от 6 септември 1885 година, както и в следствие от изхода на от 1886-87 година и Стамболовото ръководство (1887-1894 г.), България е де факто самостоятелна страна.

В нея, за разлика от времето сред 1879 и 1885 година, всички външнополитически решения.
Нова интерпретация ли е това?
На тези, които ще видят в това някаква кой знае какъв брой новаторска интерпретация на интервала отпреди повече от столетие, си коства да напомним някои обстоятелства.

Още през 1960 година историчката Цветана Тодорова отбелязва по какъв начин зависимостта на България по отношение на Османската империя е значително „ официална “. В края пък на 60-те години на предишния век, неслучайно тя и сътрудника ѝ Елена Стателова акцентират по какъв начин на 22 септември 1908 година България се трансформира и в „ де юре “ суверенна страна, откакто преди този момент е била „ де факто “.

И историкът Туше Влахов преглежда през 1977 година васалитета на България по отношение на Турция като напълно фиктивен.

Тази имагинерност на българската взаимозависимост по отношение на Османската империя се усеща през 1908 година даже и от българският политически свят. Стамболовисткият печатен орган „ Нов век “ приканва в броя си от 5 септември за „ разкъсване на всички васални връзки с Турция, колкото и фиктивни да са те “.

На 23 септември, ден след оповестяването на независимостта, това признава и самичък официозът на държавното управление на Демократическата партия, в. „ Пряпорец “ .

Той написа: „ В Цариград си разрешиха дързостта да се месят в нашите чисто вътрешни работи, като се оправдаваха с събитието, че България била васална страна. А ние в действителност бяхме самостойна страна и нямахме никаква потребност да бързаме с провъзгласяването си официално в самостоятелна. “

Струва си също да напомним, че и в самия манифест, прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 година в църквата „ Св. 40 мъченици “ във Велико Търново се акцентира по какъв начин България от дълго време е „ в действителност самостоятелна “.
Младотурската гражданска война
Нерядко в описа за оповестяване на независимостта се пропуща въобще Младотурската гражданска война от 11 юли 1908 година

В други случаи пък упоменатият случай с непоканването на Иван Ст. Гешов в Цариград, както и стачката на служащите от Компанията на Източните железници , се слагат смислово преди непосредствените дейности на българските ръководещи среди предвид на идно оповестяване на независимостта.

Дори и тогава, когато се приказва за избухналата Младотурска гражданска война в прилежащата империя, тя продължава да се преглежда като някаква хитра маневра за опазване на всичко както досега. Нещата обаче с младотурците напълно не са толкоз праволинейни и еднопосочни.

Самите те са представители на демократичните и проевропейски среди в империята. Превратът е осъществен от офицери младотурци, като задачата му е ограничение на монархията и превръщането на империята в конституционна страна.

Дори непосредствените развития образно показват известността, на която се радват сходни хрумвания измежду елита на нетурските и немюсюлмански общности. В този смисъл, както акцентира още Христо Силянов , младотурците са решени да употребяват за идеята си и „ арменските, а вероятно и македонските революционери “.

Редица нововъведения в империята напълно не могат да се подценен с лека ръка. Във възобновената от султан Абдул Хамид конституция от 1876 година водеща е към този момент не лоялността към султана, а към отечеството, и то без значение от религиозна и етническа принадлежност. Осигурени са равни права пред закона и равни данъчни отговорности на поданиците, цялостно пълноправие на мюсюлмани и немюсюлмани, прошка за политическите пандизчии, независимост на словото и печата, независимост на сдружаване, в това число и политическо.