Ще има ли опашки за истина в Москва
На 22 април 1988 година във фоайето на Дома на артиста в Москва била открита посмъртно скромна изложба с картини на непознатия на необятната аудитория Пьотр Белов. Никой не очаквал, че в идващите две седмици пред входа на тясното предверие непрекъснато ще има километрични опашки. В книгите за впечатления по-младите хора признавали, че са шокирани от това, което виждат; пишели стихове, спорили между тях, споделя уеб сайтът Mos.ru. След закриването на изложбата творбите на Петър Белов тръгнали на дълго пътешествие из цялата страна.
„ Нашият живот, нашата история, нашите общи страхове и очаквания се появиха в неговите картини. — пише през перестроечната 1988 година сп. „ Огоньок “. — Пьотр Белов споделя за детството си, за фамилията си, за войната, за Мейерхолд, за Булгаков, за Сталин и още веднъж за Сталин. Той се пробва да опише едно невиждано историческо време и невиждано национално положение “.
Роден в Москва през 1929 година, през целия си живот художникът работи като сценограф в централни московски театри. Първия си инфаркт получава през 1985 година, а втория - през януари 1988 година, не съумява да преживее. В последните си три години се затваря в тишината на ателието си. Показва работите си само на другари и на най-близките си сътрудници. Работи, без да се вписва в никакви кампании и без никакви прагматични цели. Просто прави това, което му подсказвали съвестта и въображението. 3 месеца след гибелта му в Москва е открита първата му галерия.
Успешен в специалността си и незасегнат лично от репресии, художникът съумява да изрази в творбите си най-съкровената тъга и боязън, разбираеми за доста негови съвременници. Постига го с писклив дисонанс, мелодичен с опита на милиони сънародници. " Сталинският цикъл " отеква толкова мощно в сърцата на хората, че те се редят на големи опашки за изложбата.
Защитена зона години по-късно, когато Русия закри интернационалното историко-просветно сдружение " Мемориал ", основано от учен Сахаров, за да пази паметта за жертвите на ГУЛАГ, картините от " Сталинския цикъл " на Белов още веднъж са в Москва, споделя уеб сайтът memoryfund.ru. Изложбата, която в този момент се назовава " На опашка за истина ", този път e в по-подходящото и обширно изложбено пространство на основания през 2001 година Музей за историята на ГУЛАГ.
Картини като " Майерхолд ", " Беломорканал ", " Гарваните дохвърчаха (Априлски пленум) ", " Пастернак ", " Глухарчета ", „ Възнесение “ и други, получили необятна популярност през 90-те, не са показвани на никое място през последните 11 години. Но " На опашка за истина " не е единствено опит на Музея да запознае актуалната публика с творчеството на Белов, колкото мотив за размисъл и самоанализ — какво се е трансформирало в Русия за 33 години? Накъде е вървяла страната? Освен с картините посетителите в Музея ще се срещнат и с цитати от многочислените книги с усещания, събрани от изложбите в интервала 1988-1990 г, и ще могат да ги сравнят със своите мнения в нова книга.
Дано в Москва още веднъж има опашки за истина — дори по-дълги, в сравнение с преди 33 години. До месец май 2022 година всеки клиент на Музея има опция да се върне в 1988 година и да види творбите, които тогава се трансфораха в първото художествено изказване за масовите репресии в Съюз на съветските социалистически републики. Сега посетителите могат да погледнат картините с очите на хора от бъдещето и да сравнят своите усеща и мисли с тези, които са изпитвали посетителите напролет 1988-а, когато имаше топене, Студената война приключваше и се зараждаха нови очаквания.
„ Нашият живот, нашата история, нашите общи страхове и очаквания се появиха в неговите картини. — пише през перестроечната 1988 година сп. „ Огоньок “. — Пьотр Белов споделя за детството си, за фамилията си, за войната, за Мейерхолд, за Булгаков, за Сталин и още веднъж за Сталин. Той се пробва да опише едно невиждано историческо време и невиждано национално положение “.
Роден в Москва през 1929 година, през целия си живот художникът работи като сценограф в централни московски театри. Първия си инфаркт получава през 1985 година, а втория - през януари 1988 година, не съумява да преживее. В последните си три години се затваря в тишината на ателието си. Показва работите си само на другари и на най-близките си сътрудници. Работи, без да се вписва в никакви кампании и без никакви прагматични цели. Просто прави това, което му подсказвали съвестта и въображението. 3 месеца след гибелта му в Москва е открита първата му галерия.
Успешен в специалността си и незасегнат лично от репресии, художникът съумява да изрази в творбите си най-съкровената тъга и боязън, разбираеми за доста негови съвременници. Постига го с писклив дисонанс, мелодичен с опита на милиони сънародници. " Сталинският цикъл " отеква толкова мощно в сърцата на хората, че те се редят на големи опашки за изложбата.
Защитена зона години по-късно, когато Русия закри интернационалното историко-просветно сдружение " Мемориал ", основано от учен Сахаров, за да пази паметта за жертвите на ГУЛАГ, картините от " Сталинския цикъл " на Белов още веднъж са в Москва, споделя уеб сайтът memoryfund.ru. Изложбата, която в този момент се назовава " На опашка за истина ", този път e в по-подходящото и обширно изложбено пространство на основания през 2001 година Музей за историята на ГУЛАГ.
Картини като " Майерхолд ", " Беломорканал ", " Гарваните дохвърчаха (Априлски пленум) ", " Пастернак ", " Глухарчета ", „ Възнесение “ и други, получили необятна популярност през 90-те, не са показвани на никое място през последните 11 години. Но " На опашка за истина " не е единствено опит на Музея да запознае актуалната публика с творчеството на Белов, колкото мотив за размисъл и самоанализ — какво се е трансформирало в Русия за 33 години? Накъде е вървяла страната? Освен с картините посетителите в Музея ще се срещнат и с цитати от многочислените книги с усещания, събрани от изложбите в интервала 1988-1990 г, и ще могат да ги сравнят със своите мнения в нова книга.
Дано в Москва още веднъж има опашки за истина — дори по-дълги, в сравнение с преди 33 години. До месец май 2022 година всеки клиент на Музея има опция да се върне в 1988 година и да види творбите, които тогава се трансфораха в първото художествено изказване за масовите репресии в Съюз на съветските социалистически републики. Сега посетителите могат да погледнат картините с очите на хора от бъдещето и да сравнят своите усеща и мисли с тези, които са изпитвали посетителите напролет 1988-а, когато имаше топене, Студената война приключваше и се зараждаха нови очаквания.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ