Как американската армия изгуби четири водородни бомби в Гренландия
На 21 януари 1968 година американски боен аероплан се разрушава покрай заледените крайбрежия на Западна Гренландия. Огромният B-52G Stratofortress прави незабавно приземяване покрай базата Туле. Тази ледена платформа се пази доста съществено от американската войска и най-вероятно до през днешния ден продължава да се употребява с най-високи равнища на сигурност. Причината е, че е задоволително покрай Съюз на съветските социалистически републики и може да бъде добър фронт за защита при неочаквана офанзива. Над северните територии постоянно ще открием, че има много случаи, в които аероплан може да катастрофира, тези случаи са постоянно срещани, само че тъкмо тук можем да спекулираме какъв брой близо сме били по ръба на заличаването.
Не е загадка за никого, че този интервал, носещ гръмкото име „ Студената война “, стартира все по-често да разкрива случаите за разходка по ръба на нуклеарната злополука. Нека обаче разберем за какво при започване на годината всички погледи са ориентирани към този аероплан. За капитан Джон Хог това е един изцяло естествен и обикновен полет. Господата би трябвало да вдигнат птицата от базата в Платсбърг в Ню Йорк и би трябвало да създадат обучение, като би трябвало да покажат, че във въздуха могат да се вдигнат летящите замъци когато и да е. При възможна паника, по тежките самолети би трябвало да са подготвени да разтоварят бомбите по избрани цели и да спрат първата вълна на нахлуване.
Екипажът прави тази подготовка няколко пъти, с спомагателен водач на борда, всички могат да се редуват и да спят, което значи, че самолетите могат да бъдат във въздуха към 24 часа в денонощието, презареждайки се във въздуха благодарение на цистерни. Операцията Хромодом стартира през 1961 година и до този миг не са записани произшествия. След близо 5 часа във въздуха, провеждайки интервенцията над европейското небе, Хог изпраща асистент водача да спи, откакто той самият не се усеща изтощен и може да лети още няколко часа. Трагедията стартира единствено минути след напускането на кабината.
Температурата в кабината се намалява внезапно и екипажът включва отоплението. Започва да се усеща аромата на дим и скоро излиза наяве, че дребен пожар лумва в кабината. Хог подрежда всички да сложат своите кислородни маски, обажда се незабавно в най-близката база и желае позволение за наложително кацане. Самолетът се намира на към 150 километра от военната база. Докато курсът се трансформира, на борда към този момент няма деен пожарогасител, само че пожарът продължава да се разраства, като пушекът стартира да цялостни и кабината. Измервателните уреди са погълнати и не могат да се разчетат. Очевидно е, че полетът до базата няма да може да се случи, капитанът стартира да се взира в земната повърхнина, като се пробва да откри твърда повърхнина. Макар и да вижда светлините на града, не може да стигне толкоз близо. Всички останали скачат от самолета с парашути и се избавят.
Единствената жертва е Ленърд Свитенко, който умира при скока. На почти 14 километра от базата, самолетът се разрушава в ледените води. Веднага е изпратен избавителен отряд, който да търси последният водач. Огънят се вижда на километри. Макар и Хог да е открит, армията осъзнава, че има един нов проблем – липсват четирите нуклеарни бомби, които се намират на борда. Това не са бомбите, които са хвърлени над Хирошима. Четирите водородни бомби са към 239 пъти по-силни по отношение на бомбите хвърлени над Япония. За да стане още по-лошо, температурите се отдалечават доста от нулата.
Гайгеровите броячи регистрират повишението на радиация, въпреки и самите бомби да са изпратени доста надолу в дълбините на океана. На 28 януари, към една седмица след случая, флотата декларира, че е съумяла да откри всяка една бомба, само че единствено по този начин декларират, никой не знае дали в действителност са имали триумф. Оценката на специалистите е позитивна, тъй като керосинът напълно умерено можел да задейства бомбите и да остави Европа необитаема за доста дълъг интервал от време. Още по-лошото е, че в случай че се детонират във водата, главният източник ще бъде нечист вечно, унищожавайки живота, какъвто го познаваме. Военните осъзнават какъв тъкмо е рискът и влагат доста, с цел да намерят изгубения товар, съгласно информацията няма подводница, която да не се е насочила в тази точка, издирвайки бомбите.
Наказанията идват единствено седмица след този случай. Дания публично не разрешава на Гренландия да приютява подобен товар, както и да се трансформира в спирка по маршрута на атомните бомби. Освен това излиза наяве, че Гренландия е подписала контракта зад тила на Дания и политиците са подготвени да стартират своята по-свирепа борба в това отношение. През 2008 година BBC публично повдига въпроса и стартира да търси следи и доказателства, че всичките атомни бомби в действителност са били прибрани от флотата.
Тяхното разобличаване демонстрира, че една от бомбите е публично изгубена и до през днешния ден никой не е съумял да я открие. Американската войска, както и Дания, отхвърлят да разясняват случая. Каква е повода за пожара. Човек от екипажа е сложил четири възглавници една върху друга, закривайки една от духалките на борда, малко по-късно следва и пожара. Макар и да се разминаваме доста от този случай, би трябвало да си спомним и още една детайлност – човечеството се разминава с една екологична злополука още веднъж – за следващ път.
Снимки: Wikipedia
