Ефрем Чучков - забравеният освободител на Щип
На 21 ноември 2020 година неусетно се навършиха 150 години от рождението на моя прародител Ефрем Чучков. Той обаче е изцяло пропуснат в България. Макар че в София има улица „ Ефрем Чучков ”, неговото име е в действителност незнайно за днешните българи.
Роденият в Щип Ефрем Чучков е един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония. Действал е най-вече в конспиративност (отговарял е за военната част, т.е. за подготовката и организирането на четите) и по тази причина за жалост не е имал време да написа мемоари или да ги диктува на Любомир Милетич. Освен това, според записките на неговите съратници, е бил и изключително непретенциозен. У нас името му тъне в давност, само че в западната ни съседка той е обект на голям интерес.
Ефрем Чучков е първият челник на учредения от Гоце Делчев Четнически институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (вж. да вземем за пример изданията „ Илюстрация Илинден ” от 20-те години на ХХ век). Още през 1898 година образува и повежда чета, в началото в Малешевско, а по-късно и в Щипско, Кочанско, Скопско, Кратовско, Царевоселско и други Той постоянно е бил един от ръководителите на организацията: шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на ВМОРО, а от 1908 година до гибелта си през 1923 година е втори по престиж и по сан (след Тодор Александров, който, апропо, е почнал революционната си активност като въстаник в четата на Ефрем Чучков).
Ефрем Чучков е бил най-големият другар и приятел на Гоце Делчев (значителна част от обширната преписка сред тях е запазена). Двамата са изключени дружно от Военното учебно заведение в София (днешната Военна академия) поради социалистически убеждения. На практика Гоце Делчев е имал безусловно доверие единствено в него. В писмата си до искащите да се включат в революционната активност (например до Павел Шатев) Делчев написа: „ Искаш да се присъединиш към битката ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, в случай че те утвърди, ще ти даде оръжие и пари и ще те одобри в организацията. ”
Многобройни са забавните, само че едва известни епизоди от неговата революционна активност. По време на Балканската война, през октомври 1912 година, с четата си, тогава наброяваща няколкостотин души, и благодарение на локални доброволци Ефрем Чучков освобождава от турското иго Щип, Кочани и Щипската област, пленявайки стотици турски бойци. Тогава той насочва писмена молба към българските ръководещи да изпратят там най-малко малко българска постоянна армия като подкрепление, с цел да не бъде окупирана региона от сърбите. Докато чака отговор от българските управници, знаейки, че сръбската войска се придвижва към Щип, открива там спонтанна форма на краткотрайна българска власт и взема решение да приложи илюзия, като праща свои хора до Царството, с цел да донесат
триста български военни шинела
С тях Чучков „ облича ” триста щипяни и когато сърбите наближават Щипската долина, с цел да я окупират, те стопират настъплението си, тъй като от близките възвишения с биноклите си виждат в града хора, чието облекло прилича униформите на българската войска.
За да укрепи тази машинация, Ефрем Чучков изпраща документално „ съобщение ” до сърбите, че в Щип са влезнали български постоянни военни подразделения и е открита българска военна комендатура. Чучков обаче, естествено, не разполага с никакъв български щемпел, а би трябвало по някакъв метод да „ официализира ” уведомлението си. Затова нагорещява сребърна петолевна българска монета, с която притиска хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляво сходство на щемпел, което свършва работа.
Всичко това забавя за известно време сърбите, само че не би могло да ги откаже да окупират Македония, а пък е и явно, че българското държавно управление е имало някакви секрети договорености с тях – договорености, които са били изменнически по отношение на македонските българи. Ефрем Чучков тогава не знае това. Истината лъсва, когато Ефрем Чучков най-сетне получава отговор на писмото си. В този собствен отговор безумните български управници му пишат, че няма да му изпратят като подкрепление нито един боец, а вместо това той „ да изпрати хората си на Чаталджа ”...
По-късно, след следващата съкрушителна национална злополука като разследване от Първата международна война, Ефрем Чучков заедно с Тодор Александров възстановява организацията. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отхвърля оферти му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на незаконната битка в планините на окупирана Македония, която е към този момент превърната в Южна Сърбия. Новосформираната му чета е разрушена и
съвсем унищожена след поредност от неравни сражения
с многочислени подразделения на постоянната сръбска войска (само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни части). Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в интервалите на конспиративност, Ефрем Чучков умира в София на 1 октомври 1923 година
Макар и пропуснат от днешната българска страна, прославеният челник и началник на организацията Ефрем Чучков е увековечен в някои от националните песни на македонските българи. Самият той, както пишат съвременниците му, е имал удивителни музикални и певчески способности и
омайващият му глас безусловно е омагьосвал
другите огромни македонски революционери вечер, след сбирките на Централния комитет на организацията. За разлика от доста днешни наши съотечественици, Ефрем Чучков, който е бил преподавател по български език и литература в " легалните периоди " на своя живот, не е понасял чуждопоклонничеството, а е обожавал македонските и другите национални диалекти, съставлявали тогавашното и към този момент съвсем изгубено благосъстояние на българския език.
Забележителната музикална надареност на Ефрем Чучков е наследена в изключително огромна степен от някои от правнуците му, като да вземем за пример от моя брат Виктор Чучков – пианист и композитор със международна популярност, и от сестра ми Миляна Чучкова – изтъкнат микробиолог и дългогодишна ръководителка на фамозната българска лаборатория за БЦЖ ваксина, само че и надарена пианистка с многочислени сполучливи изяви. Дъщерята на Миляна Чучкова – Олга Гюрковска, праправнучка на Ефрем Чучков, е популярен оперен и песенен мецосопран с интернационална популярност.
ИДЕНТИЧНОСТ И ИМЕ
Целият ми жанр е от Вардарска Македония и по тази причина аз съм македонец – македонец в остарелия смисъл, несъмнено, т.е. българин от Македония, както и моят прародител Ефрем Чучков. „ Македонец ” постоянно по-рано е било географско разбиране и топоним от древногръцки генезис, а не етноним, указващ народностна принадлежност. Баба ми Мария да вземем за пример, когато някой я попиташе каква е, отговаряше: „ Яс сум македонка! ”. Понякога се случваше събеседникът да е млад и невежа и да я запита: „ А какво значи това? ”. Тогава тя се сърдеше и споделяше (по-точно „ се лутеше и велеше ”):
„ Како шо значи? Значи бугарка от Македония!!! ”
По бащина линия родът ми е от Щип и Прилеп, а по майчина – от Прилеп. Отраснал съм с болката, наречена Македония. Това беше и непрекъснатата тематика на честите сбирки у дома (в София), които помня от 60-те години. Докато беше жив дядо ми по майчина линия Милан (Михаил Небреклиев) и след гибелта му, посрещани от баба ми Мария (неговата вдовица), у нас идваха Талев, Коста Църнушанов и други видни идеалисти от Прилеп и изобщо родом от Македония.
Дядо ми по майчина линия Милан (Михаил Небреклиев) е бил всеобщо почитан преподавател в Прилеп, където е бил определен за ръководител на българския Акционен комитет в града, целящ авансово улеснение на установяването на българска власт след идното влизане на българската армия в Македония. Когато това става през април 1941 година, дядо ми, заедно с други видни жители на Прилеп, повежда популацията на Прилеп отвън града за тържествено посрещане на българската армия. Там, на място, остарелият екзархийски преподавател Небреклиев държи огнено приветствено слово за майка България и дълго чаканото идване на българската армия, а натрупалото се голям брой го подвига на ръце и скандира: „ Го сакаме Милана за кмет! ”. Малко по-късно той е определен за кмет на Прилеп (1941 – 1944 г.). Този мой дядо е бил участник в Македоно-одринското опълчение по време на двете Балкански войни, а преди този момент е бил преподавател и в Солунската българска гимназия.
Други мои близки родственици са
свързани със Солунските атентати от 1903 година
От дюкяна на прародител ми Никола (преселник от Прилеп в Солун) е прокопан един от двата подземни тунела за взривяването на солунската Отоманска банка – втората по величина банка в Османската империя след тази в Цариград. След атентатите прародител ми се е крил дълго време в къща отвън Солун. Предаден е бил на турската полиция от един сърбин. Там е бил изтезаван и пребит до гибел.
Неговата щерка – баба ми Виктория (бъдеща учителка), е била към 18-годишна куриерка на организацията, когато при започване на 1903 година е пренасяла на кон от Солун за Струмица пощата на Гоце Делчев. Като наближила Струмица, селяни от околните села я догонили и я предизвестили, че идва турска потеря. Тогава тя изяла писмата, които носела. Турците я претърсили, само че защото не разкрили нищо съмнително, оставили я да продължи пътя си.
Прабаба ми Цона е от прилепската фамилия Ачковци, най-известни от които са Георги (заточеник в Диарбекир), Боян (съратник на Гоце Делчев) и Димитър и Йордан Ачкови (членове на управлението на македонските братства). Панайот Манов от Щип (учител и изтъкнат държавник, полубрат на дядо ми Христо Чучков) е бил прокурист на Централен комитет на ВМОРО в Одрин преди и по време на Илинденско-Преображенското въстание и член на Окръжния комитет на Одринския революционен окръг.
Прабаба ми Таса (Анастасия) е от семейството на Коне (Константин) Самарджиев от Прилеп (преселник в Солун, в чиято печатница са печатани учебниците за българските учебни заведения в Македония). Близка е родствената ни връзка и с Кусевци от Прилеп. Един от тях – Тодор Кусев, става прочут с църковното си име Методий Кусев – лидер на българското църковно придвижване в Македония, по-късно заместител на екзарх Йосиф I и Старозагорски митрополит.
-----
ВИЗИТКА Явор Чучков е приключил британска лингвистика. През 80-те години е работил в Научноизследователския институт по общо обучение и в Съюза на българските писатели. След 1991 година е работил в Министерството на културата (завеждащ интернационалната активност на министерството), в екипа на вицепрезидента на България Блага Димитрова и в Червения кръст. Бил е ръководител на Съюза на публицистите в България „ Подкрепа ” (1994-1996 г.), постоянен член на Международната федерация на публицистите (IFJ). След специализация по интернационално филантропично право в чужбина е водил като преподавател десетки курсове и семинари по интернационално филантропично право. Под негова редакция са издадени редица сборници и наръчници в тази област. Има изявления на хуманитарноправни и културологични тематики, както и преводи. Заслужил активист на Българския червен кръст. Носител е и на почетни оценки на Международния червен кръст.
Роденият в Щип Ефрем Чучков е един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония. Действал е най-вече в конспиративност (отговарял е за военната част, т.е. за подготовката и организирането на четите) и по тази причина за жалост не е имал време да написа мемоари или да ги диктува на Любомир Милетич. Освен това, според записките на неговите съратници, е бил и изключително непретенциозен. У нас името му тъне в давност, само че в западната ни съседка той е обект на голям интерес.
Ефрем Чучков е първият челник на учредения от Гоце Делчев Четнически институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (вж. да вземем за пример изданията „ Илюстрация Илинден ” от 20-те години на ХХ век). Още през 1898 година образува и повежда чета, в началото в Малешевско, а по-късно и в Щипско, Кочанско, Скопско, Кратовско, Царевоселско и други Той постоянно е бил един от ръководителите на организацията: шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на ВМОРО, а от 1908 година до гибелта си през 1923 година е втори по престиж и по сан (след Тодор Александров, който, апропо, е почнал революционната си активност като въстаник в четата на Ефрем Чучков).
Ефрем Чучков е бил най-големият другар и приятел на Гоце Делчев (значителна част от обширната преписка сред тях е запазена). Двамата са изключени дружно от Военното учебно заведение в София (днешната Военна академия) поради социалистически убеждения. На практика Гоце Делчев е имал безусловно доверие единствено в него. В писмата си до искащите да се включат в революционната активност (например до Павел Шатев) Делчев написа: „ Искаш да се присъединиш към битката ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, в случай че те утвърди, ще ти даде оръжие и пари и ще те одобри в организацията. ”
Многобройни са забавните, само че едва известни епизоди от неговата революционна активност. По време на Балканската война, през октомври 1912 година, с четата си, тогава наброяваща няколкостотин души, и благодарение на локални доброволци Ефрем Чучков освобождава от турското иго Щип, Кочани и Щипската област, пленявайки стотици турски бойци. Тогава той насочва писмена молба към българските ръководещи да изпратят там най-малко малко българска постоянна армия като подкрепление, с цел да не бъде окупирана региона от сърбите. Докато чака отговор от българските управници, знаейки, че сръбската войска се придвижва към Щип, открива там спонтанна форма на краткотрайна българска власт и взема решение да приложи илюзия, като праща свои хора до Царството, с цел да донесат
триста български военни шинела
С тях Чучков „ облича ” триста щипяни и когато сърбите наближават Щипската долина, с цел да я окупират, те стопират настъплението си, тъй като от близките възвишения с биноклите си виждат в града хора, чието облекло прилича униформите на българската войска.
За да укрепи тази машинация, Ефрем Чучков изпраща документално „ съобщение ” до сърбите, че в Щип са влезнали български постоянни военни подразделения и е открита българска военна комендатура. Чучков обаче, естествено, не разполага с никакъв български щемпел, а би трябвало по някакъв метод да „ официализира ” уведомлението си. Затова нагорещява сребърна петолевна българска монета, с която притиска хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляво сходство на щемпел, което свършва работа.
Всичко това забавя за известно време сърбите, само че не би могло да ги откаже да окупират Македония, а пък е и явно, че българското държавно управление е имало някакви секрети договорености с тях – договорености, които са били изменнически по отношение на македонските българи. Ефрем Чучков тогава не знае това. Истината лъсва, когато Ефрем Чучков най-сетне получава отговор на писмото си. В този собствен отговор безумните български управници му пишат, че няма да му изпратят като подкрепление нито един боец, а вместо това той „ да изпрати хората си на Чаталджа ”...
По-късно, след следващата съкрушителна национална злополука като разследване от Първата международна война, Ефрем Чучков заедно с Тодор Александров възстановява организацията. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отхвърля оферти му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на незаконната битка в планините на окупирана Македония, която е към този момент превърната в Южна Сърбия. Новосформираната му чета е разрушена и
съвсем унищожена след поредност от неравни сражения
с многочислени подразделения на постоянната сръбска войска (само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни части). Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в интервалите на конспиративност, Ефрем Чучков умира в София на 1 октомври 1923 година
Макар и пропуснат от днешната българска страна, прославеният челник и началник на организацията Ефрем Чучков е увековечен в някои от националните песни на македонските българи. Самият той, както пишат съвременниците му, е имал удивителни музикални и певчески способности и
омайващият му глас безусловно е омагьосвал
другите огромни македонски революционери вечер, след сбирките на Централния комитет на организацията. За разлика от доста днешни наши съотечественици, Ефрем Чучков, който е бил преподавател по български език и литература в " легалните периоди " на своя живот, не е понасял чуждопоклонничеството, а е обожавал македонските и другите национални диалекти, съставлявали тогавашното и към този момент съвсем изгубено благосъстояние на българския език.
Забележителната музикална надареност на Ефрем Чучков е наследена в изключително огромна степен от някои от правнуците му, като да вземем за пример от моя брат Виктор Чучков – пианист и композитор със международна популярност, и от сестра ми Миляна Чучкова – изтъкнат микробиолог и дългогодишна ръководителка на фамозната българска лаборатория за БЦЖ ваксина, само че и надарена пианистка с многочислени сполучливи изяви. Дъщерята на Миляна Чучкова – Олга Гюрковска, праправнучка на Ефрем Чучков, е популярен оперен и песенен мецосопран с интернационална популярност.
ИДЕНТИЧНОСТ И ИМЕ
Целият ми жанр е от Вардарска Македония и по тази причина аз съм македонец – македонец в остарелия смисъл, несъмнено, т.е. българин от Македония, както и моят прародител Ефрем Чучков. „ Македонец ” постоянно по-рано е било географско разбиране и топоним от древногръцки генезис, а не етноним, указващ народностна принадлежност. Баба ми Мария да вземем за пример, когато някой я попиташе каква е, отговаряше: „ Яс сум македонка! ”. Понякога се случваше събеседникът да е млад и невежа и да я запита: „ А какво значи това? ”. Тогава тя се сърдеше и споделяше (по-точно „ се лутеше и велеше ”):
„ Како шо значи? Значи бугарка от Македония!!! ”
По бащина линия родът ми е от Щип и Прилеп, а по майчина – от Прилеп. Отраснал съм с болката, наречена Македония. Това беше и непрекъснатата тематика на честите сбирки у дома (в София), които помня от 60-те години. Докато беше жив дядо ми по майчина линия Милан (Михаил Небреклиев) и след гибелта му, посрещани от баба ми Мария (неговата вдовица), у нас идваха Талев, Коста Църнушанов и други видни идеалисти от Прилеп и изобщо родом от Македония.
Дядо ми по майчина линия Милан (Михаил Небреклиев) е бил всеобщо почитан преподавател в Прилеп, където е бил определен за ръководител на българския Акционен комитет в града, целящ авансово улеснение на установяването на българска власт след идното влизане на българската армия в Македония. Когато това става през април 1941 година, дядо ми, заедно с други видни жители на Прилеп, повежда популацията на Прилеп отвън града за тържествено посрещане на българската армия. Там, на място, остарелият екзархийски преподавател Небреклиев държи огнено приветствено слово за майка България и дълго чаканото идване на българската армия, а натрупалото се голям брой го подвига на ръце и скандира: „ Го сакаме Милана за кмет! ”. Малко по-късно той е определен за кмет на Прилеп (1941 – 1944 г.). Този мой дядо е бил участник в Македоно-одринското опълчение по време на двете Балкански войни, а преди този момент е бил преподавател и в Солунската българска гимназия.
Други мои близки родственици са
свързани със Солунските атентати от 1903 година
От дюкяна на прародител ми Никола (преселник от Прилеп в Солун) е прокопан един от двата подземни тунела за взривяването на солунската Отоманска банка – втората по величина банка в Османската империя след тази в Цариград. След атентатите прародител ми се е крил дълго време в къща отвън Солун. Предаден е бил на турската полиция от един сърбин. Там е бил изтезаван и пребит до гибел.
Неговата щерка – баба ми Виктория (бъдеща учителка), е била към 18-годишна куриерка на организацията, когато при започване на 1903 година е пренасяла на кон от Солун за Струмица пощата на Гоце Делчев. Като наближила Струмица, селяни от околните села я догонили и я предизвестили, че идва турска потеря. Тогава тя изяла писмата, които носела. Турците я претърсили, само че защото не разкрили нищо съмнително, оставили я да продължи пътя си.
Прабаба ми Цона е от прилепската фамилия Ачковци, най-известни от които са Георги (заточеник в Диарбекир), Боян (съратник на Гоце Делчев) и Димитър и Йордан Ачкови (членове на управлението на македонските братства). Панайот Манов от Щип (учител и изтъкнат държавник, полубрат на дядо ми Христо Чучков) е бил прокурист на Централен комитет на ВМОРО в Одрин преди и по време на Илинденско-Преображенското въстание и член на Окръжния комитет на Одринския революционен окръг.
Прабаба ми Таса (Анастасия) е от семейството на Коне (Константин) Самарджиев от Прилеп (преселник в Солун, в чиято печатница са печатани учебниците за българските учебни заведения в Македония). Близка е родствената ни връзка и с Кусевци от Прилеп. Един от тях – Тодор Кусев, става прочут с църковното си име Методий Кусев – лидер на българското църковно придвижване в Македония, по-късно заместител на екзарх Йосиф I и Старозагорски митрополит.
-----
ВИЗИТКА Явор Чучков е приключил британска лингвистика. През 80-те години е работил в Научноизследователския институт по общо обучение и в Съюза на българските писатели. След 1991 година е работил в Министерството на културата (завеждащ интернационалната активност на министерството), в екипа на вицепрезидента на България Блага Димитрова и в Червения кръст. Бил е ръководител на Съюза на публицистите в България „ Подкрепа ” (1994-1996 г.), постоянен член на Международната федерация на публицистите (IFJ). След специализация по интернационално филантропично право в чужбина е водил като преподавател десетки курсове и семинари по интернационално филантропично право. Под негова редакция са издадени редица сборници и наръчници в тази област. Има изявления на хуманитарноправни и културологични тематики, както и преводи. Заслужил активист на Българския червен кръст. Носител е и на почетни оценки на Международния червен кръст.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ