На 21 март се навършиха 150 години от смъртта на

На 21 март се навършиха 150 години от гибелта на възрожденския доктор, преподавател, академик и донор доктор Петър Берон. Какво е културното завещание на гениалния академик енциклопедист, на учителя, на лекаря, на донора? Доколко посланията на доктор Петър Берон са разчетени, разпознаваеми и до каква степен се осъзнава какво е дал на българите, на Европа и на света този единствен български алхимик?

Д-р Петър Берон е един от известните възрожденски българи – просветник, академик, енциклопедист, възпитател, мъдрец, доктор и естественик. Учи в родния си град, а след това постъпва в Букурещ в фамозната Бейска академия – учебното заведение на гръцкия възпитател К. Вардалах. После отпътува за Брашов, където става преподавател в фамилията на сливенския търговец Антон Иванович. С неговата морална и материална поддръжка Петър х. Берович издава „ Рибния буквар ”, а по-късно следва в Германия първо философия, по-късно се трансферира да учи медицина. След довеждане докрай на висшето си обучение стартира да работи като областен доктор в Крайова, като в това време провежда и комерсиално сдружение, което носи обилни облаги.

Отказал се от медицината, доктор Петър Берон написа във всяка една област на науката, член е на разнообразни интернационалните научни сдружения, владее 9 езика. С неговата материална помощ са открити над 20 учебни заведения, измежду които и девически – едно от тях е Девическото учебно заведение в Котел.

В едно свое писмо до котленските старци той написа:  ”Обичал бих да намеря някого, комуто да платя да обходи България и види има ли във всеки град училище… ”

След гибелта на Петър Берон с парите от неговото завещание е открита Одринската мъжка гимназия, която в продължение на 30 години се устоя от лихвите на наследството. Създаден е и фонд „ Д-р Петър Берон ”, от който се дават стипендии на котленски деца, които желаят да продължат образованието си.

Ето какво разяснява в " Нашият ден " проф. Кирил Топалов:

" Личности като доктор Петър Берон са от епохалните, от най-великите в нашата история. Личности многостранни, оставили богати следи в доста области. Петър хаджи Берович става прочут като огромен академик в Западна Европа, където го назовават доктор Петър Берон. Той е от Котел – един знаков град в нашето Възраждане и нашата културна история, дал редица наши възрожденци, град със статут на специфичен град в нашата история. 

Чуйте повече от звуковия файл.

Написаният от Петър Берович и публикуван през 1824 година „ Буквар с разнообразни поуки ” – така наречен " Рибен буквар " е една дребна енциклопедия, която дава познания освен по четене, писане и броене, само че и къси естествено-научни знания. Букварчето е и първата българска детска брошура. За първи път в нея има художествени четива със всемирски темперамент. За първи път се появяват и здравни препоръки „ Как да пази человек здравието свое ”. За букварчето Юрий Венелин споделя: ”Не съм виждал нито един съветски буквар, който да може да се съпостави с достолепията на тази поучителна брошура ”. Букварът претърпява шест издания в голям тираж през интервала 1824 – 1862 година
За „ Рибния буквар “, като новаторски способ на образование, и съкровищата на Централната библиотека на Българска академия на науките, в която се съхраняват три от възрожденските му издания – споделя доктор Силвия Найденова, шеф на ЦБ на Българска академия на науките.
Чуйте повече в звуковия файл.