На 20 януари култовият режисьор Дейвид Линч навършва 70 години.

На 20 януари паметният режисьор Дейвид Линч навършва 70 години. Стилът му е елементарно различим, тъй като е несравним – „ Човекът слон “, “ Дюн “, „ Синьо кадифе “, „ Диво сърце “, „ Изгубената автомагистрала “, „ Мълхоланд Драйв “ са част от филмите, които го трансформират в икона на актуалното кино, посредством гения да показва глупостта и несъгласията в заобикалящата ни реалност. Сериалът „ Туйн Пийкс “ направи името му известно по целия свят, а тази година се чака завръщането му с нови девет епизода – 25 години по-късно. От чудноват по-странен, без никакви ограничавания и задръжки, Дейвид Линч знае по какъв начин да ни плаши със своите обсесии.

Злото е съществувало постоянно, само че то е било уравновесено с положителното, когато живота е течал по-бавно. А в този момент медиите изливат на хората толкоз доста, че те не могат към този момент да се оправят.

Абсолютното преживяване в живота е, когато мозъкът е зает. Нарича се " цялостна мозъчна обязаност " и това е в действителност нещо доста значимо. Защото по принцип се задейства единствено дребна част от мозъка. Например, ползваш едвам 10%, и приемаш, че е в реда на нещата. Но в случай че използваш всичкия потенциал на мозъка, това е нещо напълно друго. Това е сакрално прекарване.

Господи, какъв брой му е било мъчно на Айнщайн да живее, обграден единствено от идиоти.

Не мисля, че хората одобряват елементарния факт, че в живота няма смисъл. Мисля че поради това на хората им е извънредно неуютно.

Винаги съм твърдял, че хората са детективи - следим света и откриваме, осмисляме нещата в него. Осланяме се на оня интуиция, който ни направлява. Но през днешния ден вътре в нас е безшумно, тъй като извън има прекалено много звук, който заглушава значителното.

Човечеството не е основано да страда. Блаженството е нашата природа. Ние сме основани, с цел да бъдем щастливи. Напълно допустимо е да преливаш от благополучие. Истинско, надълбоко самодоволство, цялостна осъзнатост, благополучие от самото правене на нещата.

Гневът, депресията и тъгата са красиви неща като сюжет на филм, само че за един създател или създател на филми са като отрова. Те са като усмирителна риза за креативния дух. Потънете ли в тях, едвам събирате сили да станете от леглото, да не приказваме за това, че не е допустимо да почувствате прилив на концепция. За да създавате, би трябвало да имате цялостна изясненост и да можете да улавяте динамичността.

Започнах да опознавам нещата не посредством разсъдъка и интелекта, а посредством интуицията. Киното е език, който може да разказва огромни и нереални неща. И тъй като не съм добър с думите киното стана мое избавление. Защото в него има освен разговори, само че и музика, звукови резултати и най-много прелестни картини. Всичко е отворено към интерпретация. Всеки филм е характерен. Прекрасно е да видиш нещо и да го доизмислиш с мозъка си. Както е с филмите, по този начин е и с любовта. Нещата са вълнуващи, когато има абстракции.

Има една сентенция: „ Светът, това си ти ". Можеш да сложиш очила с мръсни тъмнозелени стъкла и това ще е светът за теб. Или можеш да се гмурнеш в себе си и да усетиш безкрания океан от чисто самодоволство, осъзнатост, креативност, просветеност, всички тези прелестни неща, и да сложиш розовите очила. Така ще наподобява светът за теб. И всичко става по-приятно.

Светът е комплициран, затова и филмите би трябвало да бъдат такива. Хората се боят от това, което не схващат. Когато го опознаят по-добре посредством медитацията или посредством интуицията си, гледайки един филм, се приближават до него. И стават доста по-силни и самоуверени. Това желая да реализира с моите по този начин наречени екранни кошмари, които сътворявам с вътрешен глас доста повече, в сравнение с с разсъдък.

Харесва ми концепцията за продължаващата история. А и сега малкия екран е по-интересна от киното. Изглежда, че артхаусът минава през кабела.

Холивуд е изобилен източник на митология. И постоянно е обвързван с доста вяра. Хората имат вяра, че като отидат в него ще открият метод за реализация или ще станат известни. Ето за какво са толкоз многочислени идващите там, също както тези, които са привлечени от Лас Вегас и вероятността за огромен удар. Но доста малко от тях съумяват.

Дори с малко пари е допустимо да намериш метод да направиш нещата. Така че бъди правилен на концепцията и не позволявай на никой да се меси в нея. Трябва да имаш последно мнение и тотална креативна независимост. Ако нямаш последната дума или креативна независимост, има ли смисъл да правиш нещо?

Днес, в ерата на науката, персоналните отзиви нямат значение. Чрез проучвания може да се ревизира истинността на всяко изказване.

Денят, в който хванете концепция, в която да се влюбите даже и концепцията да е дребна - този ден е хубав.

Медитацията отваря " вратите " на съзнанието до най-дълбоките равнища на живота. Лесно е и без старания с тази трансцедентална медитация да достигнеш до чистото благополучие, чистото схващане, до творчеството, до осведомената начетеност. Този океан от мисли - източник на съзнанието, е основа на чувствителността. Можеш да го изживееш като се потопиш в него. Като го изживееш, ти го отглеждаш, възпитаваш го в теб. Разширяваш съзнанието си, разпростираш позитивните полезности и негативността изчезва. Напрежението, стресът, депресивността, страховете се изпаряват. Работиш в по-голяма независимост, концепциите имат опция да се разпрострат доста по-свободно, когато негативността изчезне. Тежестта се изпарява. Вътрешното благополучие, творчеството, интелигентността, силата се усилват. Животът става по-добър, по-добър и по-добър.

Неудобно ми е да приказвам за смисъла и смисъла във филмите си. Не е добре да знаеш доста за това какво значат нещата. Защото смисъла е доста персонално нещо, смисълът за мен е друг от смисъла за който и да било различен.

Политиците са на повърхността на живота. Политиката е жълто листо, което политиците се пробват да показват като зелено. Опитът на градинаря не го кара да се тревожи за листата, а за корените на дървото, които са най-дълбокото и вътрешно равнище на живота. По този метод цялото дърво доближава до комплектност, до съвършеност.

Ето какво е най-ужасното в актуалният свят: хората мислят, че героите на телевизионните вести умират без болежка и без кръв.

Интернет е добър поради това, че е съумял да събере голямо количество хора на едно място. Но той не може да им даде чувство за единение.

Захарта ми дава благополучие и ме въодушевява. Аз имам тежка захарна взаимозависимост. Наричам я " гранулирано благополучие ".

Дори неприятното кафе е по-добро от неналичието на кафе въобще.

Ние считаме, че с възрастта започваме да разбираме закономерностите, само че в реалност единствено губим въображение. Детето възприема света като чудо. Разбира се, аз имах нормални страхове, като да вземем за пример, преди отиването в учебно заведение, само че те бяха както при всички, тъй че ми се костват напълно обикновено.

Това от което се нуждаем са хрумвания, това е единственото нещо от което се нуждаем.

Идеите ми идват на фрагменти. Все едно, че в другата стая има изцяло подреден пъзел, само че в моята стая частите от пъзела идват един по един. И първото парче от него е просто един пай, само че все пак аз се влюбвам в този откъслек, тъй като той носи обещанието за освен това. Запазвам го, протоколирам го, след това си споделям, че да имаш първото парче, значи, че на въдицата ти виси огромна примамка. С нея хващаш все по-сочни и по-пищни части, които идват да спасят предходните.

За мен постоянно е било значимо да правиш това, в което вярваш. И да го правиш по допустимо най-хубавия метод. И по-късно просто чакаш да видиш по какъв начин ще го прегърне светът.

Правенето на кино е като риболова. Аз очаквам своята огромна риба.

Снимки ~ theguardian.com, mubi.com, gamebreaker.tv,weekendnotes.com,independent.co.uk