Европейски Ден на старинната музика с изтъкнатия лютнист и музиколог Явор Генов
На 20 март – ден преди рождената дата на Йохан Себастиан Бах, класическият Неделен следобяд на стратегия „ Христо Ботев “ от 14 часа празнува европейския Ден на старинната музика. От 2013 година 21 март е формален музикален празник на Стария континент в чест на началото на пролетта и в респект към един от най-големите музикални гении на човечеството. Музикалните тържества, които разпространяват историческото завещание на Европа, тази година са с юбилейно десето издание. Ден преди този момент в класическия музикален следобяд звучи музика на Бах с интерпретатори като Алексис Вайсенберг и Николаус Харнонкур. От летния фестивал на Френското радио в Монпелие излъчваме част от концерт на Il Pomo d`Oro –най-почитания у нас европейски отбор за исторически осведомени осъществявания от епохата на барока, управителен от българката Зефира Вълова. От залата на Kings Place в Лондон – отбор Fieri Consort показва новооткрити мадригали на италианската композиторка Мадалена Казулана (1540-1583).
За европейските обичаи на исторически осведомените осъществявания на музика, основана преди втората половина на XVIII век, както и „ имат ли те (традициите) почва у нас “ Калина Томова беседва с може би най-известния български тълковник на старинна музика – лютниста и музиколог Явор Генов.
„ Да си лютнист и изобщо реализатор на ранна музика не е някаква екзотична, атрактивна специалност. Това е (или би трябвало да бъде) просто част изобщо от изпълнителската процедура в един актуален свят на напредващия XXI век, до който към този момент е достигнала една обособена и извървяла избран исторически път изпълнителска процедура на възобновяване на ранното музикално завещание съответно в Европа. И в тази процедура, несъмнено, да си лютнист е едно закономерно място, без да е окичено с лаврите на нещо изключително или свръхестествено… Исторически осведоменото изпълнителство обръща внимание на прекалено много разнообразни аспекти, които слагат ранната музика. Първо я преглежда като някаква самостойност, нещо, което не е част от общата така наречен еволюция на музиката (тоест всяко последващо историческо време основава по-съвършена и по-добра музика от предходното), а преглежда остарялата музика като един обособен стадий, който е зависим на обособени мисловни структури, включително и музикални, на обособени възгледи, които не е нужно да се приравняват към нашето лично мислене. От друга страна исторически осведоменото изпълнителство се базира на една извънредно огромна теоретична работа, прочит, интерпретиране и оглеждане в теоретичните сведения, които имаме от интервалите, което е нещо доста значимо и значимо изобщо за образуването на схващане за която и да е музика, което не участва в условно казано „ модерната “ изпълнителска практика… “.
Изключително скъпата информация, показана на слушателите на „ Неделен следобяд “ от доцент Явор Генов можете да наблюдавате напълно в звуковия файл.
Снимки: ФС на Ден на старинната музика
За европейските обичаи на исторически осведомените осъществявания на музика, основана преди втората половина на XVIII век, както и „ имат ли те (традициите) почва у нас “ Калина Томова беседва с може би най-известния български тълковник на старинна музика – лютниста и музиколог Явор Генов.
„ Да си лютнист и изобщо реализатор на ранна музика не е някаква екзотична, атрактивна специалност. Това е (или би трябвало да бъде) просто част изобщо от изпълнителската процедура в един актуален свят на напредващия XXI век, до който към този момент е достигнала една обособена и извървяла избран исторически път изпълнителска процедура на възобновяване на ранното музикално завещание съответно в Европа. И в тази процедура, несъмнено, да си лютнист е едно закономерно място, без да е окичено с лаврите на нещо изключително или свръхестествено… Исторически осведоменото изпълнителство обръща внимание на прекалено много разнообразни аспекти, които слагат ранната музика. Първо я преглежда като някаква самостойност, нещо, което не е част от общата така наречен еволюция на музиката (тоест всяко последващо историческо време основава по-съвършена и по-добра музика от предходното), а преглежда остарялата музика като един обособен стадий, който е зависим на обособени мисловни структури, включително и музикални, на обособени възгледи, които не е нужно да се приравняват към нашето лично мислене. От друга страна исторически осведоменото изпълнителство се базира на една извънредно огромна теоретична работа, прочит, интерпретиране и оглеждане в теоретичните сведения, които имаме от интервалите, което е нещо доста значимо и значимо изобщо за образуването на схващане за която и да е музика, което не участва в условно казано „ модерната “ изпълнителска практика… “.
Изключително скъпата информация, показана на слушателите на „ Неделен следобяд “ от доцент Явор Генов можете да наблюдавате напълно в звуковия файл.
Снимки: ФС на Ден на старинната музика
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ