100 години от рождението на Блага Димитрова
На 2 януари се навършват 100 години от рождението на Блага Димитрова - българска писателка, поетеса, книжовен критик, политик и първи вицепрезидент на Република България, сред 22 януари 1992 и 6 юли 1993 година.
По мотив годишнината излиза книга с незнайни диалози с Блага Димитрова: " Записки от " Прехода ". Втора книга: Записки от лудото време на " Вполитичването ". Из дневниците на акад. Петър Динеков, показани от доктор Евелина Белчева за организация БГНЕС:
„ Записките на Петър Динеков съдържат извънредно значими размишления, диалози и документални сюжети. Задължително е те да бъдат извадени на бял свят от тъмния обелиск на архивите и да бъдат обговорени: като обстоятелства на литературната история, а в последната им част - от времето на прехода, и като обстоятелства на политическата история. Те са като лакмус за литературно-историческата меродавност. Защото това не са мемоари, в чиято достоверност постоянно имаме съображение да се съмняваме, а мемоари сега, по горещите следи на протичащото се “.
Социално-психологически прорез на една ера
„ Отварянето на „ Тетрадките “ на учен Петър Динеков е реалност, който има стойност на културно събитие. Досегашната ни литературна история не познава сходен документ. Тези тетрадки са водени като дневникови мемоари от 1933 година, т.е. от ранната му младост, само че редовно – от началото на 60-те години до самия му край. Тетрадките “ обгръщат съвсем 60 години – цялостен един умишлен живот….Пъстра и любопитна картина на нравите в документ за времето,… биография на времето “.
Културна история в персони, облици и сюжети
„ Ден след ден дневникът обрисува биографията на българската интелигенция съвсем до края на 20-ти век. Биография в една „ сложна, променлива историческа ера, с доста очаквания “ – написа Динеков, – с доста лутания, доста разочарования и доста провали “. В целостта си тези тетрадки наподобяват на документален „ разказ “ за търсенията и нещастието на поколението интелектуалци, живели през 20. век. Бих споделила – дневникът е една автобиография на българската интелигенция “.
Призвание „ Свидетел “
Сякаш е бил уверен в това – че неговите мемоари и културно-исторически оценки ще се удостоверяват от времето и по този начин цената им ще пораства. Затова и неговото наследство е да бъдат отворени 15 години след кончината му.
Петър Динеков е съзнавал, несъмнено, културно-историческата стойност на своите мемоари. Никъде не приказва за това, само че другояче не би дал с пословичната си благотворителност това извънредно благосъстояние на Историческия списък. Убедена съм, че таман той е прототипът в знаковото стихотворение на Блага Димитрова „ Свидетел “. Неслучайно то предговаря цялата книга “:
Но постоянно се намира един.
Неотстраним като въздуха.
Призванието очевидец,
равно на светец и деятел.
Има общ фамилен корен
със съвест, свяст, светлина.
Дори и пръстта,
която ще хвърлят от горната страна му,
с цел да му запуши устата
завинаги веков –
ще поникне на свирка
и тя ще сви-сви-сви-
детелства
за най-свидното –
Истината.
Свидетел, 1979
Блага Димитрова
Най-важното е, че това време на трагични обществени и личностни разломи е забелязано от Петър Динеков през ориста на Блага Димитрова. Отвътре и от близко. Нейната орис е драматичен знак на страшната тематика: създател и власт. Динеков е сигурен, че това, което не може да направи в политиката, Блага има силата да направи в творчеството си. Никой като нея не би могъл по този начин да прогледне в тази бездна! Тя знае по какъв начин да направи това.
Динеков е този, който тласка Блага даже към тази страшна пропаст: създателят и властта. Добре знае, че тази бездна – стръмна и тъмна – я притегля и отблъсква „ до виене на свят “, както ще напише самата тя по-късно в текста за Багряна „ Поетът и властта “.
Ключов миг в техните връзки е датата 12 юли 1991. Помня стъписването на мнозина, когато прозвучаха тежките думи на Блага Димитрова против подписалите новата конституция…
На 16 юли 1991 година Блага Димитрова е написала разтърсващ документ. Не го демонстрира на никого. Но листът бе оставен на видно място в чекмеджето на писалищната ѝ маса. Неслучайно. Намерих го незабавно, още първия ден, когато започнах да групирам и класифицирам архива ѝ. Порази ме това, че този политически по характера си документ се трансформира в художествена творба – изповед и смирение. Творецът си остава създател даже когато е потънал в мерзостта на политическото. А за битието си като вицепрезидент Блага показа, че е била изкушена таман като създател – да види по какъв начин наподобява индивидът „ в коридорите на властта “… И да го опише. „ Записки от задния кулоар “ е тази книга.
Поетът и властта – две вещества, наказани на безконечен конфронтация
„ Чрез тази моя оставка аз разплитам ръцете си, с цел да бъда свободен жител, а не заробен и несъзнателен пленник на прикрити дейности – декларира Блага Димитрова в оставката си от поста вицепрезидент на 30 юни 1993. И предизвестява: – Подготвя се тирания у нас! “
„ В края на живота си Блага Димитрова изиска амнистия от мъртвите другари. Благородна елементарност и смирено достойнство. Като в антична драма. Достояния на духа от високото предучилище на гибелта. Останалото е мълчание… Дни преди края, в болничното заведение, записах нейните думи, изпълнени с надълбоко смирение. Към мъртвите другари, с които тя към този момент живееше – насън и наяве… Едва когато прочетох дневника разбрах: тези думи са били отправени в действителност към дългогодишния правилен другар Петър Динеков. В облика на „ остарелия другар “ Блага не за пръв път кодира мъдростта на времето “.
– Искам амнистия от мъртвите си другари!...
Озъртам се – гърбове.
Оттегляне. Разграничаване.
Разбягване все по-далеч.
„ Не възприемам по какъв начин съм могла в зрелост да се поддам на нова очевадна химера. Оправдание пред личната ми съвест би било да опиша за това, което съм изпитала… Но дали ще имам време? Нужно е успокоение да премисля всичко. Единственият метод да желая амнистия пред паметта на неколцина другари и да предам предизвестие за хората – да не разрешават да ги впримчват в утопии, еуфории и тем сходни самозаблуди. Тук не става дума да бягаш от политиката, а да следваш своя път. Не да се поддадеш да те вкарат в техните коридори и лабиринти на властта, а ти да наложиш своя път. Като не можеш, няма да влизаш!
…Това е общата илюзия – безусловно да се разграничим. И то – сякаш с нож се отрязахме… И всички имаме виновност, само че аз себе си упреквам най-вече, че позволих да се поддам на ония слепи въртопи и еуфории на момента.
Искам амнистия от мъртвите си другари!
Дали ще ми простят…. “/анализ за БГНЕС, със съкращения
***
Д-р Евелина Белчева е лекар по литературознание, занимава се с литературна история, текстология, архиви.
Автор е на книгите „ Яворов – сред драмата и театъра. „ В полите на Витоша “, „ Самотен в своето време. Владимир Василев, или още към мартирологията на българския дух “, „ Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в 74 незнайни писма ”.
По мотив годишнината излиза книга с незнайни диалози с Блага Димитрова: " Записки от " Прехода ". Втора книга: Записки от лудото време на " Вполитичването ". Из дневниците на акад. Петър Динеков, показани от доктор Евелина Белчева за организация БГНЕС:
„ Записките на Петър Динеков съдържат извънредно значими размишления, диалози и документални сюжети. Задължително е те да бъдат извадени на бял свят от тъмния обелиск на архивите и да бъдат обговорени: като обстоятелства на литературната история, а в последната им част - от времето на прехода, и като обстоятелства на политическата история. Те са като лакмус за литературно-историческата меродавност. Защото това не са мемоари, в чиято достоверност постоянно имаме съображение да се съмняваме, а мемоари сега, по горещите следи на протичащото се “.
Социално-психологически прорез на една ера
„ Отварянето на „ Тетрадките “ на учен Петър Динеков е реалност, който има стойност на културно събитие. Досегашната ни литературна история не познава сходен документ. Тези тетрадки са водени като дневникови мемоари от 1933 година, т.е. от ранната му младост, само че редовно – от началото на 60-те години до самия му край. Тетрадките “ обгръщат съвсем 60 години – цялостен един умишлен живот….Пъстра и любопитна картина на нравите в документ за времето,… биография на времето “.
Културна история в персони, облици и сюжети
„ Ден след ден дневникът обрисува биографията на българската интелигенция съвсем до края на 20-ти век. Биография в една „ сложна, променлива историческа ера, с доста очаквания “ – написа Динеков, – с доста лутания, доста разочарования и доста провали “. В целостта си тези тетрадки наподобяват на документален „ разказ “ за търсенията и нещастието на поколението интелектуалци, живели през 20. век. Бих споделила – дневникът е една автобиография на българската интелигенция “.
Призвание „ Свидетел “
Сякаш е бил уверен в това – че неговите мемоари и културно-исторически оценки ще се удостоверяват от времето и по този начин цената им ще пораства. Затова и неговото наследство е да бъдат отворени 15 години след кончината му.
Петър Динеков е съзнавал, несъмнено, културно-историческата стойност на своите мемоари. Никъде не приказва за това, само че другояче не би дал с пословичната си благотворителност това извънредно благосъстояние на Историческия списък. Убедена съм, че таман той е прототипът в знаковото стихотворение на Блага Димитрова „ Свидетел “. Неслучайно то предговаря цялата книга “:
Но постоянно се намира един.
Неотстраним като въздуха.
Призванието очевидец,
равно на светец и деятел.
Има общ фамилен корен
със съвест, свяст, светлина.
Дори и пръстта,
която ще хвърлят от горната страна му,
с цел да му запуши устата
завинаги веков –
ще поникне на свирка
и тя ще сви-сви-сви-
детелства
за най-свидното –
Истината.
Свидетел, 1979
Блага Димитрова
Най-важното е, че това време на трагични обществени и личностни разломи е забелязано от Петър Динеков през ориста на Блага Димитрова. Отвътре и от близко. Нейната орис е драматичен знак на страшната тематика: създател и власт. Динеков е сигурен, че това, което не може да направи в политиката, Блага има силата да направи в творчеството си. Никой като нея не би могъл по този начин да прогледне в тази бездна! Тя знае по какъв начин да направи това.
Динеков е този, който тласка Блага даже към тази страшна пропаст: създателят и властта. Добре знае, че тази бездна – стръмна и тъмна – я притегля и отблъсква „ до виене на свят “, както ще напише самата тя по-късно в текста за Багряна „ Поетът и властта “.
Ключов миг в техните връзки е датата 12 юли 1991. Помня стъписването на мнозина, когато прозвучаха тежките думи на Блага Димитрова против подписалите новата конституция…
На 16 юли 1991 година Блага Димитрова е написала разтърсващ документ. Не го демонстрира на никого. Но листът бе оставен на видно място в чекмеджето на писалищната ѝ маса. Неслучайно. Намерих го незабавно, още първия ден, когато започнах да групирам и класифицирам архива ѝ. Порази ме това, че този политически по характера си документ се трансформира в художествена творба – изповед и смирение. Творецът си остава създател даже когато е потънал в мерзостта на политическото. А за битието си като вицепрезидент Блага показа, че е била изкушена таман като създател – да види по какъв начин наподобява индивидът „ в коридорите на властта “… И да го опише. „ Записки от задния кулоар “ е тази книга.
Поетът и властта – две вещества, наказани на безконечен конфронтация
„ Чрез тази моя оставка аз разплитам ръцете си, с цел да бъда свободен жител, а не заробен и несъзнателен пленник на прикрити дейности – декларира Блага Димитрова в оставката си от поста вицепрезидент на 30 юни 1993. И предизвестява: – Подготвя се тирания у нас! “
„ В края на живота си Блага Димитрова изиска амнистия от мъртвите другари. Благородна елементарност и смирено достойнство. Като в антична драма. Достояния на духа от високото предучилище на гибелта. Останалото е мълчание… Дни преди края, в болничното заведение, записах нейните думи, изпълнени с надълбоко смирение. Към мъртвите другари, с които тя към този момент живееше – насън и наяве… Едва когато прочетох дневника разбрах: тези думи са били отправени в действителност към дългогодишния правилен другар Петър Динеков. В облика на „ остарелия другар “ Блага не за пръв път кодира мъдростта на времето “.
– Искам амнистия от мъртвите си другари!...
Озъртам се – гърбове.
Оттегляне. Разграничаване.
Разбягване все по-далеч.
„ Не възприемам по какъв начин съм могла в зрелост да се поддам на нова очевадна химера. Оправдание пред личната ми съвест би било да опиша за това, което съм изпитала… Но дали ще имам време? Нужно е успокоение да премисля всичко. Единственият метод да желая амнистия пред паметта на неколцина другари и да предам предизвестие за хората – да не разрешават да ги впримчват в утопии, еуфории и тем сходни самозаблуди. Тук не става дума да бягаш от политиката, а да следваш своя път. Не да се поддадеш да те вкарат в техните коридори и лабиринти на властта, а ти да наложиш своя път. Като не можеш, няма да влизаш!
…Това е общата илюзия – безусловно да се разграничим. И то – сякаш с нож се отрязахме… И всички имаме виновност, само че аз себе си упреквам най-вече, че позволих да се поддам на ония слепи въртопи и еуфории на момента.
Искам амнистия от мъртвите си другари!
Дали ще ми простят…. “/анализ за БГНЕС, със съкращения
***
Д-р Евелина Белчева е лекар по литературознание, занимава се с литературна история, текстология, архиви.
Автор е на книгите „ Яворов – сред драмата и театъра. „ В полите на Витоша “, „ Самотен в своето време. Владимир Василев, или още към мартирологията на българския дух “, „ Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в 74 незнайни писма ”.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ