На 2 ноември се навършват 124 години от рождението на

На 2 ноември се навършват 124 години от рождението на българския стихотворец, публицист и преводач Асен Разцветников . Той е считан е за един от най-ярките представители на септемврийската литература дружно с Гео Милев и Ангел Каралийчев.



Асен Разцветников стартира да написа стихове още като възпитаник. За първи път печата в сп. „ Българан “ под псевдонима Анри . Активен помощник на левия печат – сп. „ Червен смях “, „ Младеж “, „ Работнически вестник “ и други

Смятан е за един от най-ярките представители на „ септемврийската литература “ дружно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му въздействия е първата му стихосбирка – „ Жертвени клади “ (1924 г.).

След едно литературно четене в Софийския университет във връзка 10 години от гибелта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са упрекнати от съпартийците си от Българска комунистическа партия в „ общоделство “ с буржоазията. З аради зародилите различия Разцветников се дистанцира от левите хрумвания, приключва съдействието си в сп. „ Нов път “ и стартира да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, „ Златорог “ .

През 30-те години насочва множеството си старания към творчеството за деца, резултат от което са голям брой книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език , измежду които „ Ода на Радостта “ от Фридрих Шилер – част от финала на „ Девета симфония “ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 година е издател-редактор дружно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев на известния вестник за юноши „ Весела тайфа “.

Семейна среда

Бащата на Разцветников е бил преподавател, само че са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела доста хубаво национални песни, които е научила от дядото на Асен – Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 година

От 1917 година работи като свързочник в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а по-късно на гара Горна Оряховица. Учи славянска лингвистика в Софийския университет (1920 г.), по-късно посещава лекции по хармония във Виена и Берлин (1921 – 1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 година

Учителства в Механо-техническото учебно заведение в Габрово (1926 – 1929 г.). В интервала 1930 – 1934 година преподава български език в III мъжка гимназия в София, дружно с това е и библиотекар. През 1934 година работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите .

От 1934 година се отдава на литературна дейност – сътрудничи на списанията „ Нов път “ и „ Златорог “.След 9 септември 1944 година работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията .

Чуйте коментара на Росица Александрова и запис от Златния фонд на БНР със мемоари за писателя и осъществяване на негови творби.

Снимки: Уикипедия