Преди 210 години е роден Андерсен, най-изящният от разказвачите
На 2 април 1805 година в Оденсе, Дания, в непретенциозно семейство се ражда момче, което овреме демонстрира богато въображение и любов към хубавите истории. Името му е Ханс Кристиан Андерсен. Обича да чете и единствено прави куклен спектакъл, в който със собственоръчно направени кули разиграва пиеси на Шекспир и Лудвиг Колберг.
Единадесетгодишен Ханс Кристиан остава сирак – татко му умира и момчето би трябвало да стартира да се грижи единствено за себе си. Спира да върви на учебно заведение и постъпва като чирак на шивача, като тъкач, в цигарена фабрика.
На 14 години отпътува в Копенхаген, където намира за малко работа като артист, само че с смяната при мутирането на гласа си я изгубва. Тук в Кралския спектакъл сътрудник обръща внимание на поетичната му заложба и младежът се захваща съществено с писане. Йонас Колин го покровителства и на свои разходи го изпраща да учи. През 1822 година Ханс разгласява първият си роман...
Ханс Кристиан Андерсен – създателят на един цялостен нов свят от филигранно нежни, тъжно-вълшебни северни приказки, най-изящният от разказвачите – не е измежду галениците на ориста. Нещастна обич, тежки болести... Ала какъв брой нежна хубост, какъв брой деликатна добрина има в преведените на над 150 езика приказки!Вероятно по целия свят деца и възрастни сънуват усмихнати сънища с “Оле Затвори очички ”, пълнят със сълзи очите си и се учат на добрина от “Малката нимфа ”, “Палечка ”, “Малката кибритопродавачка ”. Боли ги и осъзнават какво е да обичат, научават кои са същински скъпите неща в живота от “Грозното патенце ”, “Храбрият оловен боец ”, “Снежната кралица ”, “Дивите лебеди ”...
Самата аз, при всяко завръщане в дългото и вълшебно време на детството, отгръщам страниците на тези книги с превъзходните илюстрации от Марайа и групирам уют... И като че ли още веднъж мама и баща са измежду живите.
От 1967 година рожденият ден на приказника от Дания – 2 април – е разгласен за интернационален ден на детската книга.
Единадесетгодишен Ханс Кристиан остава сирак – татко му умира и момчето би трябвало да стартира да се грижи единствено за себе си. Спира да върви на учебно заведение и постъпва като чирак на шивача, като тъкач, в цигарена фабрика.
На 14 години отпътува в Копенхаген, където намира за малко работа като артист, само че с смяната при мутирането на гласа си я изгубва. Тук в Кралския спектакъл сътрудник обръща внимание на поетичната му заложба и младежът се захваща съществено с писане. Йонас Колин го покровителства и на свои разходи го изпраща да учи. През 1822 година Ханс разгласява първият си роман...
Ханс Кристиан Андерсен – създателят на един цялостен нов свят от филигранно нежни, тъжно-вълшебни северни приказки, най-изящният от разказвачите – не е измежду галениците на ориста. Нещастна обич, тежки болести... Ала какъв брой нежна хубост, какъв брой деликатна добрина има в преведените на над 150 езика приказки!Вероятно по целия свят деца и възрастни сънуват усмихнати сънища с “Оле Затвори очички ”, пълнят със сълзи очите си и се учат на добрина от “Малката нимфа ”, “Палечка ”, “Малката кибритопродавачка ”. Боли ги и осъзнават какво е да обичат, научават кои са същински скъпите неща в живота от “Грозното патенце ”, “Храбрият оловен боец ”, “Снежната кралица ”, “Дивите лебеди ”...
Самата аз, при всяко завръщане в дългото и вълшебно време на детството, отгръщам страниците на тези книги с превъзходните илюстрации от Марайа и групирам уют... И като че ли още веднъж мама и баща са измежду живите.
От 1967 година рожденият ден на приказника от Дания – 2 април – е разгласен за интернационален ден на детската книга.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ