Излиза биографична книга за Богдана Карадочева по случай рождения й ден
На 19 юли по случай рождения ден на Богдана Карадочева излиза първокласното биографично издание „ Безнадежден случай “ под редакцията на журналиста Георги Тошев и с логото на издателство Книгомания. Книгата е с твърди корици и обложка, цветна, с хубав дизайн, с размер 328 страници. Включва близо 200 фотоси и е с дизайна на Тодор Манолов. От през днешния ден книгата стартира да се популяризира по книжарниците. Предстои предпремиера на фестивала АРТ ПОТОК в Царево на 20 юли 2021 година, на амфитеатър Царево от 20,00 ч. Официалното показване ще бъде през есента в София.
„ Безнадежден случай “ носи заглавието на едноименното стихотворение от Миряна Башева, трансформирало се в емблематична ария от репертоара на Богдана Карадочева. Книгата обаче се състои от две елементи: първата е биографичният роман на самата певица, а втората – на Стефан Димитров.
„ Познават се от деца, били са другари, с цел да станат един ден семейство. Богдана Карадочева и Стефан Димитров са доказателство, че във всяка добра история пръст има Съдбата. Той е основал едни от най-хубавите български песни. Тя е изпяла част от тях и е донесла на България интернационално самопризнание. Двамата остават измежду най-обичаните български реализатори “, написа Георги Тошев за тях.
Припомняме, че през 2015 година журналистът сътвори кино лентата „ Париж на Богдана “, като ни връща в 70-те години на френската столица и минава по маршрутите, по които върви тогава Богдана Карадочева, с цел да сбъдне своята фантазия – да пее в зала „ Олимпия “.
В „ Безнадежден случай “ певицата с кадифения глас си спомня за къщата на Далида в Монмартър, за кабарето „ Распутин “ и елегантното кафене „ Фукетс “, за бохемския живот в Париж, за цената да бъде част от музикалния живот на френската столица. Тази книга е не толкоз равносметка на кариерата, колкото мъдри прозрения за любовта, сцената, другарствата и измените, компромисите и успеха… Всички тези богати мемоари демонстрират един пълностоен живот. „ Сцената е пропаст, към която политаш с интензивен пулс, нобездна, без която не можеш.Да си звезда е задължение “, обобщава Богдана Карадочева. Интересно е, че отбелязва и тематиката за конкуренцията и омразата в сектора: „ Имаше конкуренция, само че ненавист, никога… Работехме и правехме по стотици концерти годишно. Колкопесни, какъв брой подготовки, какъв брой километри и какъв брой доста очи –подозрителни, невярващи, признателни, просълзени. Не обичамда пея в тъмна зала. Искам да виждам очите на хората, самотогава разбирам дали в действителност съм стигнала до тях “.
По страниците на „ Безнадежден случай “ ни чакат още незабравими срещи и мемоари за Георги Минчев, Лили Иванова, Емил Димитров, Стоянка Мутафова, Васа Ганчева, Михаил Белчев, Вили Казасян, художничката Милена Йоич, Таня Рапо, Тодор Колев, Маргарита Петкова, Асен Агов, Васил Найденов, Иван Стайков, Петър Стоянов и още доста други. Макар Париж да й оставя мемоари от срещи с Франсоаз Саган, Жан Пол Белмондо, Висоцки, Борис Бергман, във връзка фотосите на „ Париж на Богдана “ и завръщането й във френската столица 40 години по-късно певицата споделя:
„ Париж не беше Париж. От „ Шан-з-Елизе “ си бяха тръгнали аристократизмът и елегантността на 70-те години. Времената през днешния ден са други. Моят Париж в никакъв случай не спеше. “
Въпреки опциите за кариера и триумфи в чужбина, Богдана Карадочева остава в България – особено споделя и за митингите от 90-те години.
Не обичам патетиката и патриотарството, само че обичам България, както обичам детето си – може да ме нервира, да ми къса нервите, да ме вбесява, но и детето ми, и България са си мои.
„ Безнадежден случай “ носи заглавието на едноименното стихотворение от Миряна Башева, трансформирало се в емблематична ария от репертоара на Богдана Карадочева. Книгата обаче се състои от две елементи: първата е биографичният роман на самата певица, а втората – на Стефан Димитров.
„ Познават се от деца, били са другари, с цел да станат един ден семейство. Богдана Карадочева и Стефан Димитров са доказателство, че във всяка добра история пръст има Съдбата. Той е основал едни от най-хубавите български песни. Тя е изпяла част от тях и е донесла на България интернационално самопризнание. Двамата остават измежду най-обичаните български реализатори “, написа Георги Тошев за тях.
Припомняме, че през 2015 година журналистът сътвори кино лентата „ Париж на Богдана “, като ни връща в 70-те години на френската столица и минава по маршрутите, по които върви тогава Богдана Карадочева, с цел да сбъдне своята фантазия – да пее в зала „ Олимпия “.
В „ Безнадежден случай “ певицата с кадифения глас си спомня за къщата на Далида в Монмартър, за кабарето „ Распутин “ и елегантното кафене „ Фукетс “, за бохемския живот в Париж, за цената да бъде част от музикалния живот на френската столица. Тази книга е не толкоз равносметка на кариерата, колкото мъдри прозрения за любовта, сцената, другарствата и измените, компромисите и успеха… Всички тези богати мемоари демонстрират един пълностоен живот. „ Сцената е пропаст, към която политаш с интензивен пулс, нобездна, без която не можеш.Да си звезда е задължение “, обобщава Богдана Карадочева. Интересно е, че отбелязва и тематиката за конкуренцията и омразата в сектора: „ Имаше конкуренция, само че ненавист, никога… Работехме и правехме по стотици концерти годишно. Колкопесни, какъв брой подготовки, какъв брой километри и какъв брой доста очи –подозрителни, невярващи, признателни, просълзени. Не обичамда пея в тъмна зала. Искам да виждам очите на хората, самотогава разбирам дали в действителност съм стигнала до тях “.
По страниците на „ Безнадежден случай “ ни чакат още незабравими срещи и мемоари за Георги Минчев, Лили Иванова, Емил Димитров, Стоянка Мутафова, Васа Ганчева, Михаил Белчев, Вили Казасян, художничката Милена Йоич, Таня Рапо, Тодор Колев, Маргарита Петкова, Асен Агов, Васил Найденов, Иван Стайков, Петър Стоянов и още доста други. Макар Париж да й оставя мемоари от срещи с Франсоаз Саган, Жан Пол Белмондо, Висоцки, Борис Бергман, във връзка фотосите на „ Париж на Богдана “ и завръщането й във френската столица 40 години по-късно певицата споделя:
„ Париж не беше Париж. От „ Шан-з-Елизе “ си бяха тръгнали аристократизмът и елегантността на 70-те години. Времената през днешния ден са други. Моят Париж в никакъв случай не спеше. “
Въпреки опциите за кариера и триумфи в чужбина, Богдана Карадочева остава в България – особено споделя и за митингите от 90-те години.
Не обичам патетиката и патриотарството, само че обичам България, както обичам детето си – може да ме нервира, да ми къса нервите, да ме вбесява, но и детето ми, и България са си мои.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ