“Вояджър 2“ изпрати своето първо послание от междузвездното пространство
На 19 милиарда км от планетата Земя съществува една едвам доловима граница, която бележи края на царството на Слънцето и началото на междузвездното пространство. Когато „ Вояджър 2 “ – най-дълго протичащата галактическа задача в човешката история – я пресече близо 40 години след изстрелването си, той изпрати един бледен сигнал, който през днешния ден учените съумяха да разкодират.
Космическият уред на NASA е вторият изобщо, който минава оттатък хелиосферата – обширният район от Космоса, заобикалящ Слънцето и формиран от него. Тази хелиосферна обвивка непрекъснато се уголемява от плазмата, излизащата от Слънцето, наричана безоблачен вятър. Извън хелиосферата, слънчевата плазма отстъпва пред междузвездната плазма, която царува из Млечния път.
Въпреки че е изстрелян един месец преди своя „ близнак “ „ Вояджър 1 “, „ Вояджър 2 “ доближава междузвездното пространство с 6 години забавяне, защото минава през панорамния път през Слънчевата система и прави единствените близки фотоси, с които разполагаме, на Уран и Нептун.
Сега „ Вояджър 2 “ ни изпрати и най-детайлния взор над покрайнините на нашата Слънчева система. „ Нямахме визия какъв брой огромна е хелиосферата, нито пък че галактическият уред ще оцелее задоволително дълго, че да навлезе в междузвездното пространство “, разяснява проф. Ед Стоун от Калифорнийския софтуерен институт, който работи по задачата още преди изстрелването ѝ през 1977 година
Някога учените смятаха, че колкото повече се отдалечаваме от Слънцето, толкоз повече слънчевият вятър утихва. „ Вояджър 1 “ обаче удостовери, че в реалност съществува граница, която се дефинира от внезапен спад в температурата и нарастване на плътността на заредените частици, известни като плазма.
Сега данните, изпратени от „ Вояджър 2 “, ни разрешават да научим повече за естеството на рестриктивните мерки на хелиосферата, защото един от основните принадлежности на „ Вояджър 1 “, чиято цел бе да мери директно свойствата на плазмата, се скапе през 1980 година
Измерванията, оповестени в пет обособени научни труда в Nature Astronomy, демонстрират, че „ Вояджър 2 “ се е натъкнал на доста по-рязка и тънка граница, в сравнение с „ Вояджър 1 “. Това евентуално може да се изясни от обстоятелството, че „ Вояджър 1 “ я пресича по време на слънчев най-много, до момента в който сега интензивността на звездата ни е ниска. Друго допустимо пояснение да минал през не чак толкоз перпендикулярна траектория, което значи, че е прекарал по-дълго по покрайнините.
Втората поредност от данни ни разкриват повече за формата на хелиосферата, която наподобява е симетрична, както и за нейната плътност.
„ Вояджър 2 “ продължава да изпраща данни оттатък хелиосферата. Те пътуват над 16 часа, с цел да доближат Земята. Мощта на неговия 22.4-ватов предавател е равнозначна на крушка на ледник. Т.е. сигналът е над 1 милиарда млрд. пъти по-блед, когато ни доближи и се улови от най-голямата 70-метрова антена на NASA.
Източник:
