На 19 май през 1712 г. Петър I пренася столицата

На 19 май през 1712 година Петър I придвижва столицата на Русия от Москва в Санкт Петербург.

Има изказвания, че Петър I в никакъв случай не е обичал Москва и в действителност неговата фантазия, градът на Нева, съвсем неизпълнима във визиите на толкоз доста елементарни хора, е имено тази столица, която очевидно продължава да бъде фактор и до през днешния ден като град със значително значение за Русия.


Санкт Петербург (на съветски: Санкт-Петербург, sankt pʲɪtʲɪrˈburk) е град от федерално значение в Русия, ситуиран в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море.

Градът е наименуван в чест на св. Петър – небесния настойник на царя-основател, само че с течение на времето от ден на ден се асоциира с името на самия Петър I. Между 1914 и 1924 година Санкт Петербург носи името Петроград , от 1924 до 1991 г. – Ленинград , а разговорно е именуван също Питер и Петербург.

Основан на 27 май 1703 година от цар Петър I, Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713 – 1728, 1732 – 1918), като се изключи четиригодишния интервал 1728 – 1732, когато Петър II реалокира столицата в Москва.

След Октомврийската гражданска война, на 5 март 1918 година от съображения за сигурност Ленин още веднъж реалокира столицата в Москва, само че и през днешния ден градът постоянно е именуван „ северната столица на Русия “. На 1 януари 2018 година градът има 5 351 935 поданици, втори по население в страната (3,64% от популацията на Руската Федерация) след Москва и е измежду значимите европейски културни и научни средища, както и основното съветско пристанище на Балтийско море. Тук е седалището на Конституционния съд.

Санкт Петербург постоянно е определян като най-западният град на Русия в културен смисъл. Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в листата на международното завещание на ЮНЕСКО. В Санкт Петербург се намира и Ермитажът – най-големият музей на изкуството в света и един от най-важните туристически центрове в страната.

Разположен е в северозападната част на Европейска Русия, в Приневската равнина, в делтата на делтата на река Нева при вливането ѝ във Финския залив на Балтийско море, както и на 42 острова в самата делта (Василевски, Петроградски, Крестовски, Аптекарски, Елагин, Гутуевски и др.).

В чертите на града има над 40 реки, ръкави, протоци и към 20 изкуствени канала с обща дължина над 160 km, в това число ръкавите и протоците на Нева – Болшая и Малая Нева, Болшая, Средная и Малая Невка, Фонтанка, Карповка, Мойка, Пряжка, Охта (приток на Нева), каналите – Обводни, Грибоедов, Крюков и други. Ширината на Нева в рамките на града е 340 – 650 m, а дълбочината доближава 14 – 23 m.



Площта на целия град е 1436 km². Със своите 5 351 935 поданици (1 януари 2018) той е четвъртият по величина в Европа и най-северният град с над 1 милион поданици. Административните граници на града се простират от северозапад на югоизток на разстояние от 90 km. Средната надморска височина на града в централните региони варира в рамките на 1 – 5 m, в крайните северни райони – 5 – 30 m, в крайните юг-югозападни – 5 – 22 m; най-високото място в чертите на града са Дудерхофските възвишения (рус. Дудергофские высоты) в региона на Красное село с оптималната височина 176 m

Град Санкт Петербург поражда в историческата област Ингрия, обитаема през Средновековието с фини. През 1611 година шведите основават на мястото на днешния град крепостта Нюеншанц. Около нея поражда град, именуван Нюен, който през 1642 година става административен център на Ингрия. Населението му по това време е най-вече финско, с по-малък брой шведи и немци. През 1656 година градът е тежко обиден от съветско нахлуване и центърът на Ингрия е изместен в Нарва.

В резултат на така наречен Велика северна война (1700 – 1721) долината на р. Нева е отвоювана от Швеция и е присъединена към територията на Руската империя. Нюеншанц е високомерен на 12 май 1703 година, а на 27 май съветският император Петър I основава на 5 km по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За публична дата на основаването му е признат 27 май (16 май остарял стил), когато са положени основите на първото здание в града – Петропавловската цитадела, построена на Заячий остров (Заешкия остров). Новата цитадела би трябвало да прикрива с оръдията си фарватерите по двата най-големи ръкава в делтата на реката – Нева и Болшая Невка. През 1704 година за отбрана на морските граници на Русия на остров Котлин е издигнат фортът Кроншлот, към който след това израства крепостта Кронщат. Петър I придава на новооснования град значимо стратегическо значение за обезпечаването на водния път от Русия към Западна Европа.



За първи архитект и основен проектант на града е притеглен 33-годишният швейцарец Доменико Трезини. Негово дело са едни от най-емблематични сгради на града. Той остава да твори и да построява новата съветска столица до края на живота си.

В началото (първите десетина години) основната част на града се намира на Городской остров (Градски остров, дн. Петроградский остров), където се намират Гостиний двор, занаятчийски и войнишки поселища и други По-късно стартира застрояването на Адмиралтейския остров, където се намират Зимния замък и Летния замък на Петър I с Лятната градина. През 1712 година градът е разгласен за столица на Русия, а през 1713 година всички лица, принадлежащи към царския двор, са задължени да се преселят в новия град; тук се реалокира и Сенатът. През 1712 година Петър Велики издава декрет за основаването на Генерален проект на Санкт Петербург, съгласно който за център на града се избира Василевския остров. На острова, на който в началото се намира единствено Меншиковският замък (на първия генерал-губернатор на града Александър Меншиков), са издигнати пристанищни уреди, фарове и т.н.; там са издигнати и зданието на Дванайсетте колегии, Кунсткамерата (първия музей в Русия) и други През 1725 година е учредена Петербургската академия на науките.



В средата на 18 век в следствие от пожари и наводнения доста здания в Санкт Петербург са унищожени или се намират в окаяно положение (известни са два огромни пожара от 1736 и 1737 година, унищожили огромна част от града). През 1737 година с декрет на императрица Анна е основана специфична градоустройствена комисия, която основава проект за развиване на града в три лъча, като за композиционен център е определена постройката на Адмиралтейството, а ролята на основна автомагистрала е отредена на Невския проспект. По-късно (1762 г.) тази комисия е реорганизирана и контролира застрояването на дребните крайбрежни реки и каналите, образуването на архитектурните ансамбли на градските площади и така нататък На 29 юли 1731 година е основан Кадетския корпус, а през 1759 г. – Пажеския корпус; открити са и доста учебни заведения. Санкт Петербург става един от най-големите научни центрове в Русия. Развива се и културният живот – на 30 август 1756 година е публикуван декрет за основаването на първия в страната държавен спектакъл (Александринския театър), а през 1764 година е учредена Императорската художествена академия.

Към края на века популацията на Санкт Петербург надвишава 200 000 души, в него има над 60 православни черкви и 15 храма на други вероизповедания. По данни от 1780 година в града има над 1200 улици, 3300 къщи, цялата централна градска част към този момент е настлана с паваж или калдъръм. През 1876 година е основан и орган за локално самоуправление – така наречен Градска дума (рус. Санкт-Петербургская городская дума).

Коментара можете да чуете от звуковия файл.