Деморализиращата роля на Държавна сигурност
На 19 и 20 септември 2022 година в Топлоцентралата в София ще се състои концерт със съпътстващи събития: галерия, четения, полемики и конференции на тематика " Изкуство за независимост и памет ". В концерта ще вземат участие музиканти от пет европейски страни, спечелили в състезанието RememBer, както и Стефан Вълдобрев с Обичайните обвинени и Васко Кръпката с Подуене блус бенд. Събитието е заключителната, трета част на европейския план REMEMBER на Фондация " Остров Белене " и нейните сътрудници от Германия (Maximilian Kolbe Foundation), Румъния (Memorialul Inchisoarea Pitesti Foundation), Хърватия (Goli Island Foundation " Ante Zemljar " ) и Албания (Justice and Peace Foundation).
По този мотив в навечерието на годишнината от Деветосептемврийския прелом през 1944 година " Дневник " препубликува от лекцията на историка проф. Момчил Методиев. Тя е изнесена предишния октомври на интернационалната конференция " Remember: Изкуство за независимост и памет " в Белене.
Намирам това за доста тъкмо изложение на ролята на Държавна сигурност (ДС). Това разбиране е образувано въз основа на дългогодишни проучвания в архивите на Комисията по досиетата, в това число и върху институционалната просвета на Държавна сигурност - по какъв начин се развива и по какъв начин се трансформира тази просвета? И в хода на тези проучвания, които направихме взаимно с Мария Дерменджиева, естествено породи и въпросът: на какво в действителност се дължи силата на Държавна сигурност?
Отначало бяхме доста комплицирани, тъй като, когато приказваме за Държавна сигурност, нормално си представяме тези хора, или по-точно в медиите те са представяни като елитни експерти - хора, които са суперобразовани, знаещи доста езици, с доста контакти и така нататък
Държавна сигурност - преимущество по наследствоС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Но до момента в който се занимавах с архивите, разбрах, че в действителност това е мит, с който те биха желали да се показват. Колкото повече навлизах в тази институционална просвета, толкоз повече се убеждавах, че това не е правилно. А не е правилно по една елементарна причина: откакто разгледахме разнообразни класификатори - за обучение, за непознати езици, за подготовка на офицерите, въз основа на които се построява и институционалната просвета на Държавна сигурност, стана ясно, че този мит не отговоря на действителността, че тези изказвания нямат нищо общо с истината.
Няма да изтъквам прекомерно доста данни, само че числата са многозначителни. Примерно, в това число при елитните ръководства на Държавна сигурност (Първо основно ръководство - разузнаването, Второ основно - контраразузнаването), когато се прегледат данните за обучение и подготовка на работещите в тях офицерите (в началото на 70-те години на щат и в двете от тях работят почти по 500 офицери), се оказва, че в Първо основно управрение (ПГУ), където висшето обучение и езиците би трябвало да са наложителни, офицерите с висше обучение са към 200 души. Същото се отнася и за Второ основно ръководство. А тези, които знаят езици, в това число и съветски, са още по-малко - от порядъка на 150 души.
Ако се видят данните за другите ръководства, които не са чак толкоз елитни - Трето, Пето (Управлението за сигурност и охрана) Шесто (за битка с интелигенцията), за тях данните за обучение и непознати езици са още по-незначителни.
Бивши хора по класификацията на Държавна сигурностС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Ако се обърнем към другия аршин - по какъв начин става влизането в тази система, цени ли се геният, какви качества се изискват?
Оказва се, че нито едно от тези неща не е аршин за постъпване в системата. Основният аршин за назначение в Държавна сигурност е таман противоположният - значимо преимущество е, в случай че родителят на претендента е бил в Държавна сигурност, или още по-добре, в случай че е работил в Централен комитет на Българска комунистическа партия, или най-малко може да потвърди някакво партийно минало. Най-важният аршин е партийната преданост, която се потвърждава посредством персоналната биография, когато става дума за първото потомство офицери, или посредством биографията на родителите в тази ситуация на второто потомство.
И в хода на развиването на тези фрагменти, защото всеки един от тези офицери през годините минава през атестации, се оказва, че значими за кариерното израстване са не триумфите (от тяхната гледна точка), а таман качества като преданост, връзки и прослужено време - неща, които добре помним от времето на комунизма. Затова и достигнахме до извода, че институционалната просвета на Държавна сигурност е антимеритократична.
И тук поражда един главен въпрос, на който доста време търсих отговор. На какво тогава се дължи силата на Държавна сигурност?
Можем ли да кажем, че откакто те са без подготовка, че са и безобидни? Не, не можем да кажем такова нещо и тъкмо в това се състои казусът.
Силата на Държавна сигурност се състои в произвола. В своята книга известният български мъдрец, емигрантът Асен Игнатов, развива тезата, че режимът работи по така наречен принцип на тотализатора - а това значи, че никой не знае по кое време и по каква причина може да се трансформира в обект на Държавна сигурност.
Възможно е човек да демонстрира някакво противоречие с режима, това да продължи с години, и да не му се случи нищо или най-малко да не му бъде заведено дело в Държавна сигурност. Но е допустимо и единствено за описване на вицове или за доста по-дребни прегрешения от позиция на режима, по нищожно донесение на сътрудник или прочут, да му бъде формирано дело за оперативна инспекция, дело за оперативна разработка, и да стартират да му се случват неща, повода за които за него остава неразбираема. И таман в този произвол, в това, че човек в никакъв случай не знае по кое време може да попадне под прожектора на Държавна сигурност - в това, съгласно мен, се състои и силата на Държавна сигурност.
Защото, както споделя и Асен Игнатов, тоталитарната страна в никакъв случай не може да бъде изцяло тоталитарна (т.е. да управлява всичко), само че тя се стреми към това да бъде тоталитарна. И тази страна, и по-конкретно Държавна сигурност, разполага с административните лостове, с които може да провали, жестоко казано, кариерата или живота на всеки един човек.
За образец мога да дам излизането от страната, защото в последно време се занимавам с тематиката за бягствата през границата. Зарових се във въпроса по какъв начин човек може да излезе в чужбина по времето на комунизма. И осъзнах каква административна джунгла е било това - с цел да пътуваш в чужбина, първо би трябвало да си извадиш чуждестранен паспорт, по-късно изходна виза, по-късно да аплайваш за виза за непознатата страна, а когато заминаваш за чужбина, би трябвало да предадеш вътрешния си паспорт и с цел да си го вземеш назад при връщането, би трябвало да върнеш задграничния. Всичко това обраства в една голяма административна джунгла, в която в никакъв случай не знаеш по кое време си в вина и кой, по кое време и за какво може да се намеси и да ти отнеме нещо, което би трябвало да ти се поставя по хипотеза. Или да вземем образец със софийското жителство или жителството по принцип. За да си намериш работа в София, би трябвало да имаш жителство. Но с цел да получиш жителство, би трябвало да имаш работа в София. Във всеки един миг някой може да те спре.
Така че съчетанието на този произвол с правото на Държавна сигурност да постанова на процедура извънсъдебна принуда (когато приказваме за Белене, не би трябвало да забравяме, че и въдворяването в лагера е извънсъдебна репресия), е основата, върху която се гради силата на Държавна сигурност.
И, несъмнено, последното, което съгласно мен е доста значимо - по какъв начин през комунизма човек може да преодолее тази административна джунгла? Защото това е казусът, за който приказваме през днешния ден най-вече. В края на 80-те години са правени забележителни вътрешни изследвания, предопределени за доста стеснен кръг хора вътре в Централен комитет на Българска комунистическа партия, отдадени на корупцията. И данните в тези изследвания са безусловно шокиращи. Става дума за корупция в великански мащаби, проникнала във всекидневието на хората. Корупцията се оказва единственият метод, по който някой може да успее да се оправи, да преодолее казуса с дефицитите, в това число на артикули, само че и на права.
Това е основанието да се съглася с термина деморализиращата роля на Държавна сигурност.
Произволът, комбиниран с извънсъдебната принуда, поражда корупция и това е основата, върху която се построява силата на офицерите от Държавна сигурност. Не върху техните качества, не върху тяхното обучение, а таман върху произвола, с който те са овластени да оперират.
Силата на Държавна сигурност се състои във внасяната и поддържаната от нея безнравственост.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
По този мотив в навечерието на годишнината от Деветосептемврийския прелом през 1944 година " Дневник " препубликува от лекцията на историка проф. Момчил Методиев. Тя е изнесена предишния октомври на интернационалната конференция " Remember: Изкуство за независимост и памет " в Белене.
Намирам това за доста тъкмо изложение на ролята на Държавна сигурност (ДС). Това разбиране е образувано въз основа на дългогодишни проучвания в архивите на Комисията по досиетата, в това число и върху институционалната просвета на Държавна сигурност - по какъв начин се развива и по какъв начин се трансформира тази просвета? И в хода на тези проучвания, които направихме взаимно с Мария Дерменджиева, естествено породи и въпросът: на какво в действителност се дължи силата на Държавна сигурност?
Отначало бяхме доста комплицирани, тъй като, когато приказваме за Държавна сигурност, нормално си представяме тези хора, или по-точно в медиите те са представяни като елитни експерти - хора, които са суперобразовани, знаещи доста езици, с доста контакти и така нататък
Но до момента в който се занимавах с архивите, разбрах, че в действителност това е мит, с който те биха желали да се показват. Колкото повече навлизах в тази институционална просвета, толкоз повече се убеждавах, че това не е правилно. А не е правилно по една елементарна причина: откакто разгледахме разнообразни класификатори - за обучение, за непознати езици, за подготовка на офицерите, въз основа на които се построява и институционалната просвета на Държавна сигурност, стана ясно, че този мит не отговоря на действителността, че тези изказвания нямат нищо общо с истината.
Няма да изтъквам прекомерно доста данни, само че числата са многозначителни. Примерно, в това число при елитните ръководства на Държавна сигурност (Първо основно ръководство - разузнаването, Второ основно - контраразузнаването), когато се прегледат данните за обучение и подготовка на работещите в тях офицерите (в началото на 70-те години на щат и в двете от тях работят почти по 500 офицери), се оказва, че в Първо основно управрение (ПГУ), където висшето обучение и езиците би трябвало да са наложителни, офицерите с висше обучение са към 200 души. Същото се отнася и за Второ основно ръководство. А тези, които знаят езици, в това число и съветски, са още по-малко - от порядъка на 150 души.
Ако се видят данните за другите ръководства, които не са чак толкоз елитни - Трето, Пето (Управлението за сигурност и охрана) Шесто (за битка с интелигенцията), за тях данните за обучение и непознати езици са още по-незначителни.
Ако се обърнем към другия аршин - по какъв начин става влизането в тази система, цени ли се геният, какви качества се изискват?
Оказва се, че нито едно от тези неща не е аршин за постъпване в системата. Основният аршин за назначение в Държавна сигурност е таман противоположният - значимо преимущество е, в случай че родителят на претендента е бил в Държавна сигурност, или още по-добре, в случай че е работил в Централен комитет на Българска комунистическа партия, или най-малко може да потвърди някакво партийно минало. Най-важният аршин е партийната преданост, която се потвърждава посредством персоналната биография, когато става дума за първото потомство офицери, или посредством биографията на родителите в тази ситуация на второто потомство.
И в хода на развиването на тези фрагменти, защото всеки един от тези офицери през годините минава през атестации, се оказва, че значими за кариерното израстване са не триумфите (от тяхната гледна точка), а таман качества като преданост, връзки и прослужено време - неща, които добре помним от времето на комунизма. Затова и достигнахме до извода, че институционалната просвета на Държавна сигурност е антимеритократична.
И тук поражда един главен въпрос, на който доста време търсих отговор. На какво тогава се дължи силата на Държавна сигурност?
Можем ли да кажем, че откакто те са без подготовка, че са и безобидни? Не, не можем да кажем такова нещо и тъкмо в това се състои казусът.
Силата на Държавна сигурност се състои в произвола. В своята книга известният български мъдрец, емигрантът Асен Игнатов, развива тезата, че режимът работи по така наречен принцип на тотализатора - а това значи, че никой не знае по кое време и по каква причина може да се трансформира в обект на Държавна сигурност.
Възможно е човек да демонстрира някакво противоречие с режима, това да продължи с години, и да не му се случи нищо или най-малко да не му бъде заведено дело в Държавна сигурност. Но е допустимо и единствено за описване на вицове или за доста по-дребни прегрешения от позиция на режима, по нищожно донесение на сътрудник или прочут, да му бъде формирано дело за оперативна инспекция, дело за оперативна разработка, и да стартират да му се случват неща, повода за които за него остава неразбираема. И таман в този произвол, в това, че човек в никакъв случай не знае по кое време може да попадне под прожектора на Държавна сигурност - в това, съгласно мен, се състои и силата на Държавна сигурност.
Защото, както споделя и Асен Игнатов, тоталитарната страна в никакъв случай не може да бъде изцяло тоталитарна (т.е. да управлява всичко), само че тя се стреми към това да бъде тоталитарна. И тази страна, и по-конкретно Държавна сигурност, разполага с административните лостове, с които може да провали, жестоко казано, кариерата или живота на всеки един човек.
За образец мога да дам излизането от страната, защото в последно време се занимавам с тематиката за бягствата през границата. Зарових се във въпроса по какъв начин човек може да излезе в чужбина по времето на комунизма. И осъзнах каква административна джунгла е било това - с цел да пътуваш в чужбина, първо би трябвало да си извадиш чуждестранен паспорт, по-късно изходна виза, по-късно да аплайваш за виза за непознатата страна, а когато заминаваш за чужбина, би трябвало да предадеш вътрешния си паспорт и с цел да си го вземеш назад при връщането, би трябвало да върнеш задграничния. Всичко това обраства в една голяма административна джунгла, в която в никакъв случай не знаеш по кое време си в вина и кой, по кое време и за какво може да се намеси и да ти отнеме нещо, което би трябвало да ти се поставя по хипотеза. Или да вземем образец със софийското жителство или жителството по принцип. За да си намериш работа в София, би трябвало да имаш жителство. Но с цел да получиш жителство, би трябвало да имаш работа в София. Във всеки един миг някой може да те спре.
Така че съчетанието на този произвол с правото на Държавна сигурност да постанова на процедура извънсъдебна принуда (когато приказваме за Белене, не би трябвало да забравяме, че и въдворяването в лагера е извънсъдебна репресия), е основата, върху която се гради силата на Държавна сигурност.
И, несъмнено, последното, което съгласно мен е доста значимо - по какъв начин през комунизма човек може да преодолее тази административна джунгла? Защото това е казусът, за който приказваме през днешния ден най-вече. В края на 80-те години са правени забележителни вътрешни изследвания, предопределени за доста стеснен кръг хора вътре в Централен комитет на Българска комунистическа партия, отдадени на корупцията. И данните в тези изследвания са безусловно шокиращи. Става дума за корупция в великански мащаби, проникнала във всекидневието на хората. Корупцията се оказва единственият метод, по който някой може да успее да се оправи, да преодолее казуса с дефицитите, в това число на артикули, само че и на права.
Това е основанието да се съглася с термина деморализиращата роля на Държавна сигурност.
Произволът, комбиниран с извънсъдебната принуда, поражда корупция и това е основата, върху която се построява силата на офицерите от Държавна сигурност. Не върху техните качества, не върху тяхното обучение, а таман върху произвола, с който те са овластени да оперират.
Силата на Държавна сигурност се състои във внасяната и поддържаната от нея безнравственост.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ