Вземи ПУП-а, та го удари в ОУП-а в отчайващата битка за един парк
На 18 юни се навършват 4 години от референдума за местността Бедечка в Стара Загора. Дилемата бе парк или квартал. Макар допитването да събра незначителна интензивност, то и мощната гражданска сила станаха причина общинската администрация да се произнесе в интерес на екологията. Днес съгласно Общия организационен проект (ОУП) на града Бедечка е парк. Няма градежи. Но триумфът е краткотраен, бъдещето - неясно, предстоят неизвестно какъв брой изтощителни борби. Тъй като напъните за опазването на Бедечка започнаха още преди референдума, сагата демонстрира какви невероятни и продължителни страдания коства спасението на една градска гора – даже когато локалната власт, непринудено или не, подхваща стъпки в тази посока. Историята с Бедечка е всестранно поучителна.
Реални граници и още по-реални проблеми
Коренът на казуса е банален. След 1960 година местността се трансформира в парк, а след 1990 година земите са върнати на старите притежатели в действителни граници. Реститутите стартират да преподреждат скелетите в дрешника – мъчат се да потвърдят, че Бедечка в никакъв случай не е бил парк по документи. Наемат юристи, служат им политици. Успяват да завъртят колелото в своя изгода, подкрепени от преобладаващата социална воля, че всичко сторено през социализма следва да се „ изчегърта ”. Така през 2011 година Общ устройствен план отрежда земята да се застрои. Година по-късно е признат и Подробен организационен проект (ПУП) на бъдещия квартал „ Бедечка ”. Започват да влизат багери, а в края на 2015 година единият край към този момент е захапан от здания. Хора, най-вече млади, стартират да се усещат ощетени – по какъв начин по този начин паркът, в който се разхождат, към този момент не е парк; за какво бетон вместо зеленина! Следва дребна протестна петиция, малко изявленията пред медиите... За малко време възмущението набира голяма мощ, включват се национални екологични организации, никнат протестни палатки. През 2016 година по предложение на каращия втори мандат кмет Живко Тодоров (ГЕРБ) общинският съвет с съвсем цялостно болшинство започва промяна на Общ устройствен план - Бедечка да е парк. Успоредно взема решение да направи референдум по въпроса.
Човекът против машината
По това време бранителите на парка са се обединили в общественост, носеща името „ Запазете Бедечка ”. Сред тях има хора от всички специалности, симпатизанти на разнообразни политически сили, всевъзможни фили и фоби. Тази красива общественост съумява да превъзмогне персоналните пристрастености, с цел да отбрани дърветата, поляните и алеите. Регулярно почиства зоната, построява кътове за отдих, търси специалисти за помощ, подава оферти до съветниците - поема логистиката в отбрана на парка. Най-важното - тя и шило, което дръжка политиците да не върнат назад нещата. Не й е елементарно, защото постоянно голямата политико-икономическа машина отсреща е лукава - казва едно, а пък, без да се усетиш, прави друго. Без тази доброволна ентусиастка и леко налудничава сила въпросът от дълго време щеше да е заровен, тъй като до през днешния ден всяка стъпчица напред е предшествана от безчет правосъдни и административни спънки (дела на притежатели, регионалния шеф и т.н.).
А в това време референдумът събира единствено 16% интензивност, само че 85% от гласувалите поддържат парка. Кметът Тодоров дава обещание до края на мандата да завърши обезщетяването или замяната на парцелите, с цел да станат общински. Няколко месеца след допитването, в това число след напън на палатков лагер, процедурата за Общ устройствен план е приключена. През 2018 година минават новите каузи и проектът влиза в действие - Бедечка е парк. Общинската администрация не разрешава ограждането на парцели там. От време на време някой притежател се изхитрява да отсече дърво, да изкопае бунар или да засади домати, но въпреки всичко Бедечка е парк.
...Ама различен път!
Само че и това, става известно, не е всичко. През 2019 година общината приема Подробен устройствен план, съгласуван с Общ устройствен план, т.е. за задачите на парка. Но притежателите го апелират и... печелят делата на две инстанции. Този сюжет към този момент се развива в наши дни. Водят се към 40 аналогични каузи. В подробния проект парцелите са обединени без единодушието на притежателите - тази детайлност е претекстът на магистратите да събарят новия Подробен устройствен план. Още през 2016 година бранителите на Бедечка са предизвестили общината да не слива парцелите, само че им е обяснено, че при съществуването на „ зелен ” Общ устройствен план сливането не е проблем. И по този начин през днешния ден ПУП-ът за парк пада парцел по парцел и никой не знае каква тъкмо е реалността - Бедечка е парк съгласно Общ устройствен план, само че с възобновен Подробен устройствен план по парцели за застрояване (юристите спорят възвръща ли се в действителност остарелият Подробен устройствен план, или важи въпреки всичко ОУП). За похлупак през септември изтича възбраната за ограждане (може да е най-много 3 години съгласно Закона за устройство на територията). И който не си и оградил парцела, скоро най-спокойно ще го стори.
През цялото време кметът Тодоров твърди пред „ Запазете Бедечка ” и медиите, че волята му за парк е непоколебима. Просто процедурите, които би трябвало да се изминат, били безчет. И по този начин, откакто ПУП-ът бъде дефинитивно съборен, общината щяла да одобри нов - с изчистени нередности. Изчаквало се да минат всички каузи. Но за какво би трябвало да минат, не е ясно. „ Сега ” прати въпроси до общинската пресслужба по целия проблем, само че отговор не последва.
А сагата е изпъстрена с още доста превратности. Например сега е в ход разработване на нов Общ устройствен план на Стара Загора (плановете на градовете се трансформират в избрани интервали). Така Бедечка още веднъж се оказа квартал в черновите. Грешката бързо бе поправена. Отделно от това през днешния ден няма нито един офериран притежател за подмяна, въпреки Министерството на защитата да трансферира на общината терени с отпаднала нужда.
„ Правим каквото би трябвало, но не става каквото би трябвало ”, показа тия дни член на „ Запазете Бедечка ”. След толкоз години бранителите на парка се уморяват, обезверяват. Но не се отхвърлят - в момента обмислят нови разновидности за деяние. Тепърва ще би трябвало да ръчкат още общината, да наблюдават за подводни камъни. И нови каузи ще има, което отново ще проточи нещата (собствениците да вземем за пример ще апелират и бъдещия изменен ПУП). А в случай че изобщо започват договаряния за размени на терени, ще се влезе в поредна серпантина - собствениците, несъмнено, не са длъжни да заменят каквото и да е.
Общият печален извод
Съществуват разнообразни отзиви за какво не се получават нещата. Според преобладаващите общинската администрация тайно саботира процеса, само че има и други - нисък потенциал на админите, кофти закони, инерция, корумпирани съдии... Най-тъжна е общата равносметка - 4 години след референдума и 5 след първите протести битката паркът да е парк занапред предстои; ориста на Морската градина на Варна, за Южния парк в София и така нататък, където никакви процеси не са почнали, е ясна. Поуката отсега нататък може да е една – всяко едно управническо деяние би трябвало да бъде извънредно добре премислено. В момента се сърба попарата на реституцията в действителни граници в градовете - задачата е да не се завещават други сходни несгоди на децата ни.
Реални граници и още по-реални проблеми
Коренът на казуса е банален. След 1960 година местността се трансформира в парк, а след 1990 година земите са върнати на старите притежатели в действителни граници. Реститутите стартират да преподреждат скелетите в дрешника – мъчат се да потвърдят, че Бедечка в никакъв случай не е бил парк по документи. Наемат юристи, служат им политици. Успяват да завъртят колелото в своя изгода, подкрепени от преобладаващата социална воля, че всичко сторено през социализма следва да се „ изчегърта ”. Така през 2011 година Общ устройствен план отрежда земята да се застрои. Година по-късно е признат и Подробен организационен проект (ПУП) на бъдещия квартал „ Бедечка ”. Започват да влизат багери, а в края на 2015 година единият край към този момент е захапан от здания. Хора, най-вече млади, стартират да се усещат ощетени – по какъв начин по този начин паркът, в който се разхождат, към този момент не е парк; за какво бетон вместо зеленина! Следва дребна протестна петиция, малко изявленията пред медиите... За малко време възмущението набира голяма мощ, включват се национални екологични организации, никнат протестни палатки. През 2016 година по предложение на каращия втори мандат кмет Живко Тодоров (ГЕРБ) общинският съвет с съвсем цялостно болшинство започва промяна на Общ устройствен план - Бедечка да е парк. Успоредно взема решение да направи референдум по въпроса.
Човекът против машината
По това време бранителите на парка са се обединили в общественост, носеща името „ Запазете Бедечка ”. Сред тях има хора от всички специалности, симпатизанти на разнообразни политически сили, всевъзможни фили и фоби. Тази красива общественост съумява да превъзмогне персоналните пристрастености, с цел да отбрани дърветата, поляните и алеите. Регулярно почиства зоната, построява кътове за отдих, търси специалисти за помощ, подава оферти до съветниците - поема логистиката в отбрана на парка. Най-важното - тя и шило, което дръжка политиците да не върнат назад нещата. Не й е елементарно, защото постоянно голямата политико-икономическа машина отсреща е лукава - казва едно, а пък, без да се усетиш, прави друго. Без тази доброволна ентусиастка и леко налудничава сила въпросът от дълго време щеше да е заровен, тъй като до през днешния ден всяка стъпчица напред е предшествана от безчет правосъдни и административни спънки (дела на притежатели, регионалния шеф и т.н.).
А в това време референдумът събира единствено 16% интензивност, само че 85% от гласувалите поддържат парка. Кметът Тодоров дава обещание до края на мандата да завърши обезщетяването или замяната на парцелите, с цел да станат общински. Няколко месеца след допитването, в това число след напън на палатков лагер, процедурата за Общ устройствен план е приключена. През 2018 година минават новите каузи и проектът влиза в действие - Бедечка е парк. Общинската администрация не разрешава ограждането на парцели там. От време на време някой притежател се изхитрява да отсече дърво, да изкопае бунар или да засади домати, но въпреки всичко Бедечка е парк.
...Ама различен път!
Само че и това, става известно, не е всичко. През 2019 година общината приема Подробен устройствен план, съгласуван с Общ устройствен план, т.е. за задачите на парка. Но притежателите го апелират и... печелят делата на две инстанции. Този сюжет към този момент се развива в наши дни. Водят се към 40 аналогични каузи. В подробния проект парцелите са обединени без единодушието на притежателите - тази детайлност е претекстът на магистратите да събарят новия Подробен устройствен план. Още през 2016 година бранителите на Бедечка са предизвестили общината да не слива парцелите, само че им е обяснено, че при съществуването на „ зелен ” Общ устройствен план сливането не е проблем. И по този начин през днешния ден ПУП-ът за парк пада парцел по парцел и никой не знае каква тъкмо е реалността - Бедечка е парк съгласно Общ устройствен план, само че с възобновен Подробен устройствен план по парцели за застрояване (юристите спорят възвръща ли се в действителност остарелият Подробен устройствен план, или важи въпреки всичко ОУП). За похлупак през септември изтича възбраната за ограждане (може да е най-много 3 години съгласно Закона за устройство на територията). И който не си и оградил парцела, скоро най-спокойно ще го стори.
През цялото време кметът Тодоров твърди пред „ Запазете Бедечка ” и медиите, че волята му за парк е непоколебима. Просто процедурите, които би трябвало да се изминат, били безчет. И по този начин, откакто ПУП-ът бъде дефинитивно съборен, общината щяла да одобри нов - с изчистени нередности. Изчаквало се да минат всички каузи. Но за какво би трябвало да минат, не е ясно. „ Сега ” прати въпроси до общинската пресслужба по целия проблем, само че отговор не последва.
А сагата е изпъстрена с още доста превратности. Например сега е в ход разработване на нов Общ устройствен план на Стара Загора (плановете на градовете се трансформират в избрани интервали). Така Бедечка още веднъж се оказа квартал в черновите. Грешката бързо бе поправена. Отделно от това през днешния ден няма нито един офериран притежател за подмяна, въпреки Министерството на защитата да трансферира на общината терени с отпаднала нужда.
„ Правим каквото би трябвало, но не става каквото би трябвало ”, показа тия дни член на „ Запазете Бедечка ”. След толкоз години бранителите на парка се уморяват, обезверяват. Но не се отхвърлят - в момента обмислят нови разновидности за деяние. Тепърва ще би трябвало да ръчкат още общината, да наблюдават за подводни камъни. И нови каузи ще има, което отново ще проточи нещата (собствениците да вземем за пример ще апелират и бъдещия изменен ПУП). А в случай че изобщо започват договаряния за размени на терени, ще се влезе в поредна серпантина - собствениците, несъмнено, не са длъжни да заменят каквото и да е.
Общият печален извод
Съществуват разнообразни отзиви за какво не се получават нещата. Според преобладаващите общинската администрация тайно саботира процеса, само че има и други - нисък потенциал на админите, кофти закони, инерция, корумпирани съдии... Най-тъжна е общата равносметка - 4 години след референдума и 5 след първите протести битката паркът да е парк занапред предстои; ориста на Морската градина на Варна, за Южния парк в София и така нататък, където никакви процеси не са почнали, е ясна. Поуката отсега нататък може да е една – всяко едно управническо деяние би трябвало да бъде извънредно добре премислено. В момента се сърба попарата на реституцията в действителни граници в градовете - задачата е да не се завещават други сходни несгоди на децата ни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ