На 18 март през 1996 г. умира големият гръцки поет

На 18 март през 1996 година умира огромният гръцки стихотворец Одисеас Елитис. Той е стихотворец, преводач и критик. Получава Нобеловата премия за литература през 1979 година

Поетът Божидар Божилов , който персонално го е познавал, приказва за неговия темперамент и биография.

“Това е един доста непретенциозен човек, който нищо не направи за себе си. Написа стихотворенията и с това остана. Хората имат метод да правят оценка кое е истина и кое – не. Неслучайно той след Кавафис и Сеферис единствен взе Нобеловата премия за лирика. “

Елитис е роден на остров Крит в Ираклио, неговата фамилия не е Елитис, тя е гръцка фамилия – Александелис. Неслучайно той се прекръщава на Елитис, което идва от хайлайф – елитарност, изключителност, става прочут с този псдевдоним.

Второто огромно нещо, което е написал, това е „ Достойно ест “. Тази поема, написана като църковна литургия за Дева Мария, византийска форма, в която главната тематика е търсенето на новата истина.

Елитис е доста непосредствен до нас. Цялата негова изразност е надълбоко наситена с гръцко, със смокини, с маслини. "

В средата на живота си Елитис отпътува за Франция и отсам е влизането на този сюреализъм в творчеството, сходен на този на Пол Елюар и Рьоне Шар. Много огромно въздействие върху него оказва Бертолт Брехт.

През 1923 година пътува в Италия, Швейцария, Германия и Югославия. Учи право в Юридическия факултет на Атинския университет (1930-1935), само че не се дипломира.

Дебютира със стихове през ноември 1935 година в атинското списание „ Неа граммата “ (Нова литература) с поддръжката на Георгиос Сеферис. Още първите си творби подписва с псевдонима Елитис. Псевдонима си сформира от началните букви на гръцките думи, означаващи: Гърция, Упование, Свобода, Красота.

Участва като младши лейтенант от пехотата в Гръко-италианската война (1940-1941). След освобождението на Гърция от фашистка окупация, написа публикации и обзори на литературни тематики във вестник „ Катемерини “. Програмен шеф на Гръцкото национално радио (1945-1946).

Става член на Асоциацията на гръцките арткритици (AICA-Hellas).

През 1946-1949 година в Гърция се води гражданската война и Елитис отпътува за Париж, където в продължение на четири години учи филологически науки в Сорбоната. В интервала 1948-1952 и 1969-1972 година живее във Франция, среща се с Бретон, Реверди, Елюар, Цара, Пикасо, Джакомети, Унгарети, Шагал, Матис, Де Кирико. Докато живее във Франция, пътува в Швейцария, Англия, Италия и Испания.

След края на гражданската война се връща в Гърция (1953). За повторно е програмен шеф на Гръцкото национално радио (1953-1954). Посещава Съединени американски щати (1961), Съюз на съветските социалистически републики (1962), Италия (1962), България (1965).

През 1965-1968 година работи в Административния съвет на Гръцкия народен спектакъл.

По време на военната тирания, пристигнала на власт през април 1967 година, Елитис отпътува в доброволна емиграция във Франция, където написва книгите „ Самодържецът Слънце “ (1971) и „ Дървото от светлина и четиринайдесетата хубавица “ (1971).

Остава ерген през целия си живот.
Чуйте повече в звуковия файл.