Ирмгард Фурхнер - секретарката на злото, която Германия осъди за смъртта на 10 хил. души
На 18-годишна възраст Ирмгард Фурхнер стартира работа като машинописка в нацисткия концентрационен лагер Щутхоф. Взима добра заплата, до момента в който гледа по какъв начин пандизчиите умират от апетит, безсилие или ги убиват - посредством обгазяване или разстрел.
Въпреки че от кабинета си тя може да види килиите, газовата камера и крематориума, тя твърди, че не е чувала нищо за убийствата в лагера. Близо 80 години по-късно съдът в Германия ѝ потърси отговорност.
Фурхнер, която е към този момент на 97 години, беше наказана във вторник от Областния съд в град Итцехо по обвинявания за съучастничество в убийствата на над 10 хиляди души по времето на Холокоста. Тя беше приета за отговорна за това, че е пособия за систематичното изтребване на хора сред юни 1943 година и април 1945 година като стенографка на командира на лагера Паул Вернер Хоппе.
Когато през ноември 2016 година полицията влиза в единичната стая на Фурхнер в дома за възрастни хора, където живее, тя гледа телевизия. Разследващите означават, че е съответна, съсредоточена и от време на време не желае да приказва. Няколко пъти тя им споделя, че счита производството за неуместно - не си спомня за никакви изтезания в лагера, само че помни добре по какъв начин Хоппе ѝ диктувал поръчки за пазаруването на култивиран материали, споделя немският в. " Bild ".
Как стартира всичко?
Фурхнер е родена в Калтхоф край Данциг през 1925 година. Завършва учебно заведение през 1939 година, след което изкарва една година в провинцията и се заема с комерсиално образование.
По време на Втората международна война нацистка Германия под ръководството на Хитлер основава повече от 44 хиляди лагера и други места за отнемане от независимост в страната. Едно от тях е лагерът Щутхоф, където работи и Фурхнер.
Съобщава се, че множеството от смъртните случаи там са се случили в газовите камери, само че към тях се прибавят и зараза от тиф, измръзвания от мраз и гибел от инжекции, поставяни принудително от лекари. А нищо от това не остава прикрито за Фурхнер - по тази причина и медиите в Германия я назовават " секретарка на злото ".
The road to justice can be long, but it’s inevitable. It relates to all guilty of.
Въпреки че от кабинета си тя може да види килиите, газовата камера и крематориума, тя твърди, че не е чувала нищо за убийствата в лагера. Близо 80 години по-късно съдът в Германия ѝ потърси отговорност.
Фурхнер, която е към този момент на 97 години, беше наказана във вторник от Областния съд в град Итцехо по обвинявания за съучастничество в убийствата на над 10 хиляди души по времето на Холокоста. Тя беше приета за отговорна за това, че е пособия за систематичното изтребване на хора сред юни 1943 година и април 1945 година като стенографка на командира на лагера Паул Вернер Хоппе.
Когато през ноември 2016 година полицията влиза в единичната стая на Фурхнер в дома за възрастни хора, където живее, тя гледа телевизия. Разследващите означават, че е съответна, съсредоточена и от време на време не желае да приказва. Няколко пъти тя им споделя, че счита производството за неуместно - не си спомня за никакви изтезания в лагера, само че помни добре по какъв начин Хоппе ѝ диктувал поръчки за пазаруването на култивиран материали, споделя немският в. " Bild ".
Как стартира всичко?
Фурхнер е родена в Калтхоф край Данциг през 1925 година. Завършва учебно заведение през 1939 година, след което изкарва една година в провинцията и се заема с комерсиално образование.
По време на Втората международна война нацистка Германия под ръководството на Хитлер основава повече от 44 хиляди лагера и други места за отнемане от независимост в страната. Едно от тях е лагерът Щутхоф, където работи и Фурхнер.
Съобщава се, че множеството от смъртните случаи там са се случили в газовите камери, само че към тях се прибавят и зараза от тиф, измръзвания от мраз и гибел от инжекции, поставяни принудително от лекари. А нищо от това не остава прикрито за Фурхнер - по тази причина и медиите в Германия я назовават " секретарка на злото ".
The road to justice can be long, but it’s inevitable. It relates to all guilty of.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ