Пионерът на слънчевата ни енергетика
На 17 август професор Стефан Кънев щеше да навърши 90 години. Съдбата не му отреди да стигне патриаршеска възраст - умря на 26 декември 2012 година Животът и делата му го утвърдиха като пионер на слънчевата енергетика в България. Днешните ни " демократи " отхвърлят всичко, което е основано в България при социализма. Обидно е за всички ни.
Роден и израснал в столицата, Стефан Кънев е приключил физика в Софийския университет (1952), където още като студент взе участие интензивно в кръжока по опитна физика. Там стартира работа като помощник, а от 1957 година след извоюван конкурс е теоретичен помощник във Физическия институт на Българска академия на науките. Бил е началник на лаборатория " Фотопроводимост ", зам.-директор на Института по физика на твърдото тяло и началник на направление " Физични проблеми на функционалните и оптоелектронни детайли " (1972-1977), основател и шеф на Централната лаборатория по слънчева сила и нови енергийни източници " в Българска академия на науките (1978-1994). От това време насам бяха и срещите и диалозите ми с огромния академик. Не мога да не помни богатствата му усмивка и мекия му глас освен в директорския кабинет, а и в стаята след пенсионирането му, която пожизнено му бе предоставена.
Още през 1954 година Стефан Кънев разказва и изяснява с екситонен механизъм негативния вътрешен фотоефект в цинков окис, а в 1963 година прави първото си откритие - силнотокови фотосъпротивления от синтезиран CdS. През десетилетията приносите му в науката ще се усилват непрестанно. Мястото не ми разрешава даже да ги изброя: едно изобретение и 26 изобретения, над 150 изявления в наши и задгранични научни списания. Автор е на монографията " Слънчева сила - проучвания и развойна активност в Източна и Югоизточна Европа и благоприятни условия за интернационално съдействие " (1978, Париж).
Ще изтъквам акад. Милко Борисов (1921-1998), който е отворил вратата към науката на младия Стефан Кънев, с който имат взаимно 11 изявления: " Стефан Кънев откри нови благоприятни условия за потребление на чист и легиран кадмиев сулфид като среда за запис. Разработи плазмен способ за приемане на луминисцентни сформира с изучени характерности и механизъм за възбуждане и стареене. Под негово управление са основани няколко нови вида фотоелектрични преобразуватели на основата на фоточувствителни хетеропреходи. Създаде съвсем съвършени фоточувствителни материали и пластове от съединения А2В6 посредством прибавяне на хромен окис към кадмиев сулфид и кадмиев селенид... Предложи истински технологии за правене на фотоелементи и слънчеви акумулатори от бистър силиций. Създаде нови детайли - черен хром и сушилни с преобразувана слънчева сила, истински дозиметри. "
Записал съм и следните думи от един академик, физик - ст.н.с. Крум Коленцов от Института по физика на твърдото тяло в Българска академия на науките, който е работил в научни звена, ръководени от проф. Стефан Кънев: " Той е един от учените-изследователи и уредници на физиката в България, които спомогнаха тя да се приобщи и да заеме своето почтено място в европейската и международната просвета. За неговата активност може да се приведе мисълта на Алберт Айнщайн, че има единствено два метода за протичане на живота: единият - сякаш нищо не съставлява знамение, и другият - сякаш всичко е едно знамение. Това знамение - фотоелектричните, оптични и други свойства на А2В6 съединения, на силициеви фотоелементи и физичните проблеми на слънчевата енергетика - е било център на неговата многостранна научноизследователска и приложна активност. Природата разкрива тайните си на знаещите, можещите и способените, както отбелязва Йоханес Гьоте ".
Роден и израснал в столицата, Стефан Кънев е приключил физика в Софийския университет (1952), където още като студент взе участие интензивно в кръжока по опитна физика. Там стартира работа като помощник, а от 1957 година след извоюван конкурс е теоретичен помощник във Физическия институт на Българска академия на науките. Бил е началник на лаборатория " Фотопроводимост ", зам.-директор на Института по физика на твърдото тяло и началник на направление " Физични проблеми на функционалните и оптоелектронни детайли " (1972-1977), основател и шеф на Централната лаборатория по слънчева сила и нови енергийни източници " в Българска академия на науките (1978-1994). От това време насам бяха и срещите и диалозите ми с огромния академик. Не мога да не помни богатствата му усмивка и мекия му глас освен в директорския кабинет, а и в стаята след пенсионирането му, която пожизнено му бе предоставена.
Още през 1954 година Стефан Кънев разказва и изяснява с екситонен механизъм негативния вътрешен фотоефект в цинков окис, а в 1963 година прави първото си откритие - силнотокови фотосъпротивления от синтезиран CdS. През десетилетията приносите му в науката ще се усилват непрестанно. Мястото не ми разрешава даже да ги изброя: едно изобретение и 26 изобретения, над 150 изявления в наши и задгранични научни списания. Автор е на монографията " Слънчева сила - проучвания и развойна активност в Източна и Югоизточна Европа и благоприятни условия за интернационално съдействие " (1978, Париж).
Ще изтъквам акад. Милко Борисов (1921-1998), който е отворил вратата към науката на младия Стефан Кънев, с който имат взаимно 11 изявления: " Стефан Кънев откри нови благоприятни условия за потребление на чист и легиран кадмиев сулфид като среда за запис. Разработи плазмен способ за приемане на луминисцентни сформира с изучени характерности и механизъм за възбуждане и стареене. Под негово управление са основани няколко нови вида фотоелектрични преобразуватели на основата на фоточувствителни хетеропреходи. Създаде съвсем съвършени фоточувствителни материали и пластове от съединения А2В6 посредством прибавяне на хромен окис към кадмиев сулфид и кадмиев селенид... Предложи истински технологии за правене на фотоелементи и слънчеви акумулатори от бистър силиций. Създаде нови детайли - черен хром и сушилни с преобразувана слънчева сила, истински дозиметри. "
Записал съм и следните думи от един академик, физик - ст.н.с. Крум Коленцов от Института по физика на твърдото тяло в Българска академия на науките, който е работил в научни звена, ръководени от проф. Стефан Кънев: " Той е един от учените-изследователи и уредници на физиката в България, които спомогнаха тя да се приобщи и да заеме своето почтено място в европейската и международната просвета. За неговата активност може да се приведе мисълта на Алберт Айнщайн, че има единствено два метода за протичане на живота: единият - сякаш нищо не съставлява знамение, и другият - сякаш всичко е едно знамение. Това знамение - фотоелектричните, оптични и други свойства на А2В6 съединения, на силициеви фотоелементи и физичните проблеми на слънчевата енергетика - е било център на неговата многостранна научноизследователска и приложна активност. Природата разкрива тайните си на знаещите, можещите и способените, както отбелязва Йоханес Гьоте ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ