На 16 септември 1848 г. американските астрономи Уилям Бонд и

На 16 септември 1848 година американските астрономи Уилям Бонд и Джордж Бонд, както и британския астроном Уилям Ласел без значение един от различен откриват Хиперион - натурален сателит на Сатурн.

Спътникът носи името на титана Хиперион от древногръцката митология. Като опция се употребява името Сатурн 7. През 1847 година братята Бонд следят Хиперион два дни преди Уилям Ласел, само че той разгласява наблюденията си пръв и по този метод и тримата се смятат за равноправни откриватели.

Хиперион е най-голямото тяло с очебийно несферична форма в Слънчевата система. Той евентуално е откъс от по-голяма маса, разрушила се след великански конфликт в далечното минало. Най-големият кратер на повърхността на спътника е с диаметър от 120 км и дълбочина 10 км.

Ниската компактност на спътника сочи, че той е формиран най-вече от лед с дребни примеси от скали.

От наблюдения на апарата Вояджър 2 е открито, че въртенето на Хиперион е безредно - ориентацията на оста му на въртене се трансформира непредвидимо. Хиперион е единственият от спътниците в Слънчевата система, който и до момента се върти по този начин.