На 16 октомври 1936 година в Новочеркаск се ражда дете,

На 16 октомври 1936 година в Новочеркаск се ражда дете, което след 20-30 години ще се трансформира в призрачен сън за локалните поданици. Андрей Романович Чикатило към този момент се учи от криминолозите като образец за серийните убийства, а методиката му се отдалечава доста от човешкия разсъдък. Една антична сентенция гласи, че човек не се ражда палач, оказват помощ му близките. Андрей се ражда по време на великите гладове в Украйна, също така страда от напикаване до 12-годишна възраст, за което е подиграван и измъчван от майка си.

Детството също е очарователно, Андрей постоянно бил затварян в дома си, а щом в миналото се налагало да излиза, родителите му напомняли, че може да бъде изяден от съседите си. Майка му има вяра, че неговият брат евентуално е завършил житейския си път по този метод и с това в допълнение стресирала детето си. Попитайте всеки психолог и ще разберете, че страхът не е най-хубавият метод за възпитаването на едно дете.

Историята на един от най-дълго върлуващите серийни убийци стартира през 1978 година към Коледа. Неговата първа жертва е 9-годишно момиченце на име Елена. Полицията се насочва вярно към Андрей, само че арестува Александър Кравченко, който след мъчения прави признание и бързо по-късно е екзекутиран. Изборът на този човек не е инцидентен, тъй като по стичане на събитията той също лежи в пандиза за обезчестяване и ликвидиране на малко момиче. Алибито му е доказано от съседи, другари и жена му, само че това няма никакво значение за полицията, нужен е провинен и властта желае да го откри оптимално бързо.

Изненадващо за всички, убийствата не престават и в случай че Кравченко не е възкръснал да търси отмъщение, липсва рационално пояснение за продълженията. Чикатило прекарва времето си в изчакване и инспекция на опциите на полицията. След 3 години се задейства още веднъж, осъзнал, че никой няма да го тормози и покачва равнището на жертви до осем души. Червеният призрачен сън, както го назовават в региона, обича да дебне по автобусни и жп гари, там постоянно открива младежите, избягали от вкъщи.

Снимка: By Rostov Police Department – Rostov Police Department photographic records., https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=2454134

Действайки на шпации Чикатило има способността да изчезва за избран интервал от време и още веднъж да се задейства. Това частично разрешава на полицията да изгуби следата, до момента в който той набелязва новите цели. Разследването работи брилянтно, първо се насочва върху познатите полови нарушители, а по-късно стартира да търси и душевноболните.

За жал Андрей и Любов са в една посока, а щом пътеките потъвали в гората, тя бива нападната, удушена и по-късно разсечена. Полицията удостоверява последното като установи 22 прободни рани по тялото. Очите ѝ са извадени, а в идващите случаи това ще е главен белег, че един и същи човек прави тези зверства. Следващата жертва получава 50 прободни рани, което е прекомерно доста за 10-годишно момиченце, само че това не пречи на Червения призрачен сън да върлува. През 1983 година стартира огромно следствие, което дава впечатляващ резултат, разкриват се повече от 1000 закононарушения, в това число и 95 убийства, 140 набези, 245 изнасилвания и нито едно от тези закононарушения не е обвързвано с Андрей.

На 13 септември 1984 година Чикатило се пробва да заприказва млада жена на автобусната гара в Ростов. Двамата потеглят в незнайна посока, без да подозират, че служителите на реда са след тях. Андрей се пробва да се отърка в младата дама, само че опитите завършват с арест и обиск. В чантата на някогашния учител (Чикатило работи известно време като учител) се откриват въже, много сериозен нож и бурканче с вазелин. Описанието на очевидци, които споделят, че за последно са го забелязали да върви с Дмитри Птащинков е идентично, но явно не задоволително. Тук идва и съдбовната неточност на полицията. Кръвната група на Андрей Романович е А, а семенната течност в тялото на жертвите е AB.

Не може да бъде упрекнат за убийствата, само че е упрекнат за кражба от негов сътрудник и лежи една година в пандиза. На 8 октомври полицията публично оневинява всички арестувани за убийствата и импровизирано счита, че Андрей Чикатило е в основата на всички тези убийства. Гражданинът Х (друг прякор) е освободен публично през декември и подготвен за нови подвизи. Той чака до август на идната година, когато пътува до Москва, с цел да убива и този път жертва е 18-годишната Наталия Покхлистова. Полицията ревизира всички имена на пасажери, които са летяли от Ростов до Москва, само че пропущат да извърнат внимание на влаковете, а също така излиза наяве, че подобен лист не съществува заради простата причина, че влаковете се разрушават доста по-малко и няма потребност от подобен лист.

Ловът на изверга стартира с цялостна мощ през 1985 година и още веднъж се завардват всички вероятни гари. Нещо повече, полицията към този момент е вербувала и униформени представителки на властта, които под прикритие ще би трябвало да изкушават килъра. Нито една дама не е била изключително щастлива от концепцията, че е на кукичката, която би трябвало да притегли един от най-опасните убийци в историята, а и най-вероятно по-голямата част от тях е виждала полицейските досиета. По нареждането на Виктор Бураков (главният разследващ), униформените търсят съдействието и на психиатъра доктор Александър Букановски.

Именно той стартира да изследва обширно душeвността на килъра и също така прави първия психопрофил на търсено лице в Съветския съюз. Според Букановски, търсеният човек е на възраст 45-50 години, претърпял е тежко детство, затворен е и цялостен живот се е тормозил от дамите. В редовете си, докторът разкрива историята на звяра, прикривал се през всички тези години, той е уверен, че ножът замества половия му орган. И най-важното, килърът най-вероятно пътува постоянно и по тази причина всички местоположения са покрай автобусни спирки. Сред читателите е и Чикатило, който съумява да издържи цяла година от последното си отвличане. Търпението се изчерпва на 23 юли, когато пътищата на Андрей Романович се преплитат за малко с Любов Головакха. Патологът ще преброи към 20 тежки прободни рани по тялото ѝ.

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=36640551

Сагата завършва след близо 12 години и повече от 56 жертви. Не е несъмнено за какъв брой си е спомнил, какъв брой са съумели да се разложат в идващите години и така нататък Последната жертва е 22-годишната Светлана Коростик. Следвайки обичайния претекст, Андрей я завлича в гората, убива я и по-късно се връща да чака влака, с цел да се прибере вкъщи. За жал там го чака служител на реда, който записва данните и се съмнява съществено в алибити му. Убиецът декларира, че е ходил за гъби, само че облеклото му (твърде формално) не е присъщо за такива разходки. След като служител на реда Игор Рибяков се прибира в ръководството и пуска отчет на арестуваните е належащо малко време на администрацията да си напомни това име.

Появата на Чикатило в листата стимулира цялостно и подробно следствие на близката гора до Донлесхоз. Проверката на всички рапорти от последните години демонстрират, че тази персона по една или друга причина е била спирана за разпит и някои си го спомнят, други – не. В множеството случаи обаче описанието е идентично: огромна чанта, необичайно изражение и излъчването на особена недоверчивост. Този човек непрекъснато се пробва да заговаря деца и млади дами, когато те пресечен диалога, изчаква няколко минути и по-късно се мести на идната седалка. Същото прави и в парковете, а в деня на ареста си, откакто не съумява да притегли вниманието на никого, отива до близкото кафене за бира. На излизане е арестуван.

В районното стартира остарялата ария. Чикатило прекомерно, че към този момент е задържан по този случай и оневинен. Обстоен обзор демонстрира, че по един от пръстите има пострадване, породено от захапване на доста млада захапка. Разпитът стартира и би трябвало да продължи тъкмо 10 дни, а в случай че по-късно липсва признание, той би трябвало да бъде освободен. Според направените експертизи, кръвната група на Чикатило е „ А “, до момента в който семенната му течност е „ AB “. Според някои по-модерни проучвания, сходни разновидности могат да се случат, но единствено в редки случаи и най-често при трансплантанцията на костен мозък. Такава процедура не е правена на килъра. Освен това през идващите години редица учени ще отхвърлят тази опция.

Разпитът стартира и макар опитите за изкривяване на Чикатило, той се съпротивлява гневно. В идващите дни някогашният учител/убиец/канибал/педофил написа няколко страници с показания, където липсват признания, въпреки всичко разкрива болната си душа, с което подсказва, че някой различен може да го пречупи доста елементарно. Едва на 9-я ден се намесва и психиатъра, който не прави нищо изключително, а единствено стартира да чете своя обширен разбор за евентуалния причинител на всички закононарушения. На 14 април 1992 година е упрекнат за 53 убийства и още 5 случая на полово нахлуване над малолетни. Делото е много дълго, само че финалната присъда е гибел и още 86 години за всички закононарушения. Същата е издадена на 15 октомври – единствено един ден преди рождения му ден. На 14 февруари 1994 година след несполучливите обжалвания Чикатило е изведен от килията си и екзекутиран с един патрон в главата.